Издателство ИБИС представя „Любовни престрелки“ от Джули Джеймс

ОЧАКВАЙТЕ НА 16 ОКТОМВРИ

Eдна романтична комедия, на която ще се смеете с глас.

Камерън е силна, упорита и престъпно секси. Джак е непреклонен, завладяващ и изключително привлекателен агент. Той я мрази заради почти провалената си кариера, а тя не може да му прости, че преди години я е обвинил в корупция.

От всички хотелски стаи в Чикаго, посещавани от неверни на брачната клетва политици, помощник-прокурор Камерън Линд си е избрала точно тази, в съседство на която една страстна любовна нощ завършва със смърт. Тя се оказва единственият свидетел на убийството.

От всички агенти на ФБР в Илинойс, точно специален агент Джак Пелъс е назначен да разследва скандалното убийство. Същият Джак Пелъс, който все още обвинява Камерън за това, че почти е провалила кариерата му преди три години.

Да работи съвместно с Камерън Линд? Сигурно е някаква безвкусна шега за добре дошъл след преместването му от Чикаго! Така си мисли Джак, но се оказва, че жестоко се лъже, и двамата с Камерън ще трябва да загърбят своето трънливо минало и да се съсредоточат над случая. Само ако можеха да оставят хапливите забележки и да обуздаят пламъка на горещото привличане помежду им…

„Пристрастяващо четиво, което комбинира хаплив хумор, разгорещена романтика и солиден съспенс, държащ в напрежение.“ – ЧИКАГО ТРИБЮН

ОТКЪС

     ГЛАВА 1

     От всички трийсет хиляди хотелски стаи в Чикаго Камерън Линд бе попаднала точно в съседство с двойка, отдала се на бурен секс маратон.
– Да! О, боже, да! Да-да-да!!!!!!!
Камерън зарови глава във възглавницата, мислейки си – всъщност единствено тази мисъл я беше крепила през последния час и половина, – че все пак всичко това някога щеше да свърши. Минаваше три часът след полунощ и макар че нямаше нищо против лудориите в хотелско легло за една нощ, това, което съседите ѝ правеха, отдавна не беше лудория, а пълен абсурд. На всичкото отгоре дори и с отстъпката, която беше получила като федерален служител, нощувката в хотел „Пенинсюла“ трудно се вместваше в месечния бюджет на американски помощник-прокурор. Камерън направо побесня, когато се сети колко дълбоко се беше бръкнала и въпреки това не можеше да се наслади поне на малко тишина и спокойствие. Бум! Бум! Бум! Стената, в която се опираше огромното легло, се тресеше с такава сила, че лицевата му страна точно зад главата ѝ, не спираше да дрънчи. Камерън започна да проклина ремонта, който я беше въвлякъл в този кошмар. Няколко дена по-рано, когато майсторът ѝ каза да се изнесе за двайсет и четири часа, за да изсъхне лакът върху паркета, Камерън реши, че това е чудесен повод да се поглези в някой луксозен хотел. А тя наистина имаше нужда от това. Едно от най-тежките дела в кариерата ѝ до този момент беше приключило едва миналата седмица. Процесът срещу единайсет гангстери, обвинени в различни криминални деяния, включително седем убийства и три опита за убийство, се беше проточил цели три месеца. Заседанията в съда бяха изтощителни за всички, но тя и другият помощник-прокурор отнесоха най-тежката част, тъй като те бяха завели делото. Ето защо, когато разбра, че се налага да преспи една нощ извън апартамента, тя реши да превърне уикенда в сладко бягство.
Може би повечето хора биха предпочели да отидат на някое далечно или екзотично място, а не в хотел на десетина километра от дома, но единственото нещо, за което Камерън мечтаеше, бе освежаващ, макар и баснословно скъп масаж, последван от пълен релакс и спокойна нощ, солидна (и отново баснословно скъпа) шведска маса за закуска на другия ден и така да се натъпче, че да си спомни защо уж се беше зарекла да стои далече от такива угощения. Перфектното място за всичко това беше хотел „Пенинсюла“.
Или поне така си беше мислила.
– О, колко си голям, колко си лош! Да, да, точно там, точно там, не спирай!
Възглавницата върху главата ѝ съвсем не помагаше да заглуши гласа на жената. Камерън затвори очи и отправи безмълвна молба: „Уважаеми господин Голям и Лош, каквото и да правиш, по дяволите, в момента, не мърдай оттам, докато не си свършиш работата“. Не се беше молила толкова силно за оргазъм, откакто за първи – и последен – път беше в едно легло с Джим – доставчик на вино за фирмата, с артистична душа, който постоянно обясняваше, че се опитва да „намери мястото си“ в живота, но явно това бе мисия невъзможна, когато ставаше въпрос за основни части от женското тяло.
Пъшканията и стоновете я бяха събудили около час и половина след полунощ. Тъй като беше прекалено изтощена, първоначално не разбра какво се случва и помисли, че просто някой в съседната стая се чувства зле. Стенанията обаче скоро бяха последвани от подобни звуци, издавани от втори човек, и учестено дишане. Не след дълго и леглото започна бясно да се удря в стената. Бумкането беше придружено от писъци на еротична възбуда и нещо, което подозрително наподобяваше на пошляпване по дупето. В този момент Камерън осъзна какво всъщност се случва в стая номер 1308.
БУМ! ПЛЯС! ДА, ДА, ДААААААААААААААААА!
Темпото, с което леглото в съседната стая се блъскаше в стената, изведнъж се ускори и скърцането на матрака достигна нови трескави честоти. Макар че случващото се ѝ лазеше по нервите, Камерън трябваше да признае, че мъжът зад стената, който и да е той, притежава завидна издръжливост. Сигурно е пил виагра, помисли си тя. Някъде беше чела, че само една таблетка от магическото хапче може да дари мъжа с мощ, достатъчна за цели четири часа еротични упражнения. Камерън дръпна рязко възглавницата от главата си и въпреки тъмнината се втренчи в часовника върху нощното шкафче до леглото: 3:17. Ако този кошмар се проточи още два часа и петнайсет минути, просто ще убия някого, каза си тя. Можеше да започне с рецепционистката на хотела, която имаше най-голяма вина, тъй като я бе настанила в тази стая. Та нали хотелите и без това са длъжни да не предлагат стаи от фаталния тринайсети етаж?! В този момент Камерън разбра колко хубаво щеше да е, ако от суеверие беше помолила за друга стая.
Всъщност осъзна колко по-добре щеше да се чувства, ако изобщо не се беше сещала за сладко бягство през уикенда. Можеше просто да отиде на гости у Колин или Ейми. Така поне щеше да се наспи добре, вместо да слуша неблагозвучната симфония от грухтене и пищене – о, да, момичето вече направо пищеше, – която в момента представляваше саундтракът на живота ѝ. Освен това Колин правеше страхотен омлет със сирене чедър и домати, който, макар че не можеше да се сравни с вкусотиите от шведската маса в хотел „Пенинсюла“, щеше за пореден път да ѝ припомни защо му позволяваше да се разпорежда сам в кухнята, когато тримата живееха заедно през последната година в колежа.
БУМ! ПЛЯС! ДА, ДА, ДААААААААААААААААА!
Камерън се изправи, седна в леглото и погледна към телефона на нощното шкафче. Не искаше да бъде от онези гости, които се оплакват от най-малкия дефект в обикновено без­упречните услуги на петзвездните хотели. Ала какофонията в съседната стая вече продължаваше доста дълго време и в един момент си каза, че все пак има право на малко сън, особено след като е платила почти четиристотин долара за една нощ. Единствената причина, поради която все още никой не се е оплакал, се дължи на факта, че номер 1308 е ъглова стая и аз съм единствената съседка, мислеше си тя.
Тя тъкмо посягаше към телефона, за да се обади на рецепцията, когато изведнъж чу от съседната стая божественото мъжко възклицание, което предвещаваше нейното спасение.
Шляп! Шляп!
– О, боже, свършвааааааааааааааааааааааааммм!

Вашият коментар