Сензационният за епохата си роман „Лято“ на Едит Уортън – първата жена носител на награда „Пулицър“ – прави премиера на български език. След успеха на „Невинни години“ и „Итън Фром“ в началото на юли издателство „Апостроф“ публикува тази наситена с емоции история за разбитите илюзии, предаденото доверие и суровата реалност, която неизбежно ни връхлита след изключително красив сън.

„Лято“ се превръща в прецедент за литературните среди още с излизането си през 1917 г., тъй като е един от първите романи, които се занимават със сексуалното пробуждане на младата жена. Въпреки това критиците са умерени в отзивите си за книгата поради консерватизма на тогавашното мислене и най-вече заради неспособността им да приемат представата за новата жена, която Уортън създава – независима, горда, бранеща себе си и достойнството си. През 60-те години на ХХ век, когато в САЩ се появяват стотици организации за правата на жените, интересът към „Лято“ се възражда. Книгата се преиздава, а по-късно по историята е направен телевизионен филм. В образа на главната героиня номинираната за „Оскар“ Даян Лейн изиграва една от първите си роли.

Книгата проследява историята на Чарити Роял – осемнайсетгодишно момиче, принудено да живее в малко провинциално градче, след като е осиновено в дома на един от най-изявените мъже в Нова Англия. Хората в града никога не позволяват на Чарити да забрави, че идва от планината – един срамен, непознат и враждебен свят, населен с бедните и необразованите. Ето защо усещането ѝ за несигурност и за невъзможност да се впише не я напуска. Тя е погълната от безмълвната си мъка и чувства, че животът ѝ е безкрайно безнадежден, грозен и непоносим. Градът е метафора за закостенялото тогавашно общество, което отхвърля стремежа на героинята да бъде свободна, независима и да избяга от ограниченията на конвенционалното мислене. Появата на Лушъс Харни е единственото нещо, което внася светлина в тъмните мисли на Чарити. Любовната им връзка, продължила едно лято, поднася на героинята възможността да направи избор, който да промени съдбата ѝ завинаги.

„Лято“ е роман за злоупотребата с невинността и наивността, за страстта, надеждата и изоставянето. Романът разглежда вечната тема за жената, способна да се отдаде на любов, която се оказва илюзорна, фалшива и болезнена. Портрет на героинята може да бъде портрет на всяка една жена – намираща спасение в достойнството, способна да приеме обстоятелствата такива, каквито са.