Все повече и повече започвам да си мисля, че българското кино в последните години е в един своеобразен „мини“ подем. Не става дума обаче за откъм качество. Имам предвид друго – доста филми започнаха да се разпространят легално по кината. В киносалоните, залети от високобюджетни американски бълвочи, поради всякакви форсмажорни причини за български филми място нямаше. На големия екран родни филми можеха да се видят единствено по големите български и международни фестивали. За широко разпространение и дума не можеше да става. Изчакваше се известно време (година, две) и хоп –  филмът вече се върти по родните кабеларки с граничещ към нулата интерес. Надявам се, че „Маймуна“, който въпреки че „едва“ една година от своето създаване е с официална българска премиера (ако не броим тази на международния фестивал „София Филм Фест“)  няма да е последният филм, който ще достигне до широката публика.

Конкретно за „Маймуна“. На „София Филм Фест“ бе прожектиран под твърде сивото заглавие „Баща ми, майка ми, сестра ми“. Добър маркетингов ход бе да се замени с далеч по краткото и подходящо „Маймуна“.

img_2869

Филмът е разказ за двете полусестри Ива (Радина Боршош) и Мая (Александра Костова), които имат общ баща Андрей (Юлиян Вергов). Лутайки се из емоционалните амплитуди на тинейджърството, фантазиите и страховете си, двете момичета оцеляват, всяка по свои правила. Ива живее със своите меко казано странни родители, загубили своето удоволствие от живота, живее в среда, ампутирана от чувства. Мая е дете, тепърва навлизащо в пубертета, наивна посвоему, весела, ексцентрична. От нея струи сангвиничност, която я кара да не губи вяра у хората. Сестрите учат в едно и също училище, където основното забавление е да се коментират скритите тайни на преподавателите. С помощта на Мая се разкрива една истински необичайна тайна за техния учител по литература. Докато осъзнаят шока от това откритие, животът на момичетата е разтърсен из основи от друго немислимо събитие, свързано с баща им.
Някъде между детството и зрелостта, когато животът представлява низ от лесни решения, светът на сестрите Ива и Мая се променя драстично. Налага се да отговорят на въпроси, които възрастните дори не смеят да задават. Това е филм за сплотяването на две различни по характер сестри, за съзряването, за любовта, от която всички се нуждаем.

547_myfathermymothermysister13

Режисьор на лентата е Димитър Коцев – Шошо, който с първия си филм – сниманият на дигитален фотоапарат „Лора от сутрин до вечер“ остави много добри впечатления.   Шошо не се натрапва с присъщата за повечето режисьори превзетост и арогантност, напротив – от двата му филма може да се заключи, че той иска да остане колкото се може по-незабележим и ни насочва към най-главния фактор във филма – историята.

Истинското откритие в „Маймуна“ е Александра Костова, играеща ролята на Мая. Това четиринадесет годишно момиче като че ли е родено за тази роля и се надявам да не отиде в групичката на Олег Ковачев (Ваньо от „Рицар без броня“), Иван Велковя (Пламен от „Да обичаш на инат“) и Иван Ласки (Васко от „Васко да Гама от село Рупча“), които си останаха известни само с една-единствена роля. Другото откритие е Леонид Йовчев, който показа, че е добър не само на театралната сцена.

Сигурно се питате къде, аджеба, е тази маймуна. Освен, че в „Маймуна“ участва истинска маймуна, заглавието може да се тълкува и като метафора. Маймуната е символ за нещо жизнерадостно, весело, символ на детското във всеки един от нас, но и символ на еволюцията, която търпи човек. Въпреки, че човек остарява и помъдрява, не бива да гиби детското в себе си и най – вече не бива да губи вярата в доброто.

maimuna

Музиката в „Маймуна“ е дело на Виктор Стоянов. Справил се е повече от добре, защото именно музиката, съчетана с красиво подбраните картини от София, помага филмът да работи на чисто емоционално ниво.

Историята, разказана в „Маймуна“ на пръв поглед би трябвало да е тежка, но е изложена с лекота, свежест и хумор. Тя е обикновена, без излишни оригиналности, трогателна, без да е патетична, забавна, без да е смешна. И ако искате да бъдете заредени с малко положителна енергия, то си струва да видите „Маймуна“.