Създателят на българския анимационен сатиричен уеб сериал „Българ“ и възродителят на жанра на книгите-игри в България ще ви изненадат с илюстрован приключенски роман в духа на „Дневникът на един дръндьо”!

След успеха на трите книги-игри „Българ”, една от най-обичаните поредици поема в нова посока! Запознайте се с новия приятел на Българ, Аспарух и Пешо –  Владко, чийто Тефтер за Важни Записки разказва за лудо приключение в  свят, лишен от интернет, но населен с досадни сестри, родители и (може би) зловещи вампири. Пренесете се във времето, когато Българ, Аспарух и Пешо Слепия все още не са поели на съдбоносната мисия на баба Кукуруз, а все още ходят на училище! Всичко това, естествено, под есенното небе на Несебър.

Старият град няма да опази своите тайни, а скрити съкровища дебнат навсякъде. Владко, Аспарух, Пешо, Биби и Българ се забъркват в неприятности, комични ситуации, срещат се с легендарни вампири (граф Дракула, Блейд или Едуард?!) и най-вече се забавляват.

„Малкият Българ: Вампирът от Несебър” с илюстрации от Неделчо Богданов ще ви научи още как да намерите нови приятели, когато семейството ви се премести в друг град, как да оцелеете, когато се окажете заложници на опасни чудовища и най-вече как да се смеете от сърце.

Не четете тази книга, ако сте алергични към чувство за хумор, абсурдни приключения, анахронизъм или изненадващи обрати. За лица от 12 до 122 години.

Неделчо Богданов е роден в град Несебър, но завършва художествената гимназия в Казанлък, откъдето директно се запътва да следва анимация в НАТФИЗ. Създател е на  няколко късометражни филми, сред които „Екип 54” и българския анимационен сатиричен уеб сериал „Българ“, както и на трите книги-игри, посветени на колоритния главен герой – „Българ: Книга – игра.Тайната на пиратския остров”, „Българ 2: Книга – игра. Лабиринтът на времето”, „Българ. Книга-игра 3. Междузвезден унищожител”. Култовата анимация, близка по идея до големите американски пародии като „Семейство Симпсън” и „Саут парк”, успява да спечели на Богданов хиляди фенове.

Александър Торофиев, автор на „Котаракът и черният нарцис” и съставител на сборника „Призвание герой”. Съосновател е на сдружение „Книги-игри”, съсобственик на сайта за интерактивна литература knigi-igri.bg, организатор на наградата „Златна никса” за най-добра книга-игра у нас и на конкурса „Призвание герой”. От 2013 г. започва да се занимава професионално с гейм дизайн и продуциране на игри за компютри и мобилни телефони.

Из „Малкият Българ. Вампирът от Несебър”

15 септември, понеделник

Ако трябва да започна с добра новина, то това е, че най-после пристигнахме в Несебър! Мястото не изглежда толкова лошо, красиво е с цялото това море от всички страни, но пък децата са меко казано странни. Къщите и те са странни, направени са от камъни и дърво и малко напомнят на тези от семейство Флинтстоун (няма да се учудя ако са го снимали. тук), а блокове въобще няма! Не се шегувам!

В новата ни къща цари хаос. Всичко е в кашони от местенето, а татко още не е прекарал интернет. Попитах го как ще обясни тази нелепа ситуация, а той само ми каза, че има по-важни неща преди това.

Понякога си мисля, че родителите нямат реалистичен поглед върху света и трябва надълго и нашироко да им се обяснява. Според мен интернетът се нарежда по важност някъде по средата между дишането и яденето, та не виждам какво по-важно има в момента.

Изглежда не само моето семейство са индианци – явно и тези от фейсбук не са се постарали особено, тъй като страницата им въобще не работи, когато нямаш интернет – даже на собствената си стена не можеш да пишеш!

Реших да си водя записки тук за момента, тъй като не ми се рискува да пропусна нещо важно за публикуване, все пак имам 286 приятеля във фейсбук, които сега сигурно си гризат ноктите от нетърпение да чуят новите ми интересни преживявания. Трябва да поддържам известността си, защото тя е необходима за някои от дванадесетте ми плана да стана богат и известен.

Оказа се, че тази работа с воденето на записки има и допълнителен плюс – когато майка ми влезе в стаята, за да ме извика за поредното досадно нещо, си помисли, че уча, та нищо не каза и излезе. Реших за всеки случай да отворя наблизо един сборник със задачи по математика, преди да се е усъмнила и след малко тя даже ми донесе чаша прясно изцеден сок от ябълки. За момент се зачудих дали не постъпвам неправилно, но ако природата не искаше да мотаем възрастните, нямаше да ни направи по-умни от тях, нали така? Все пак, кое дете ще повярва, че уча на 15-ти септември?!

Освен това си заслужавах малко почивка. Първият учебен ден беше пълен погром. Опитах се да седна на последния чин сам, но класната, госпожа Кънева, ни подреди по номера и се оказа, че ще седя до най-задръстеното дете в класа.

Какво съм виновен аз, че учителите не могат да ни запомнят имената и се объркват, ако не сме подредени като в дневника?

Най-лошото е, че сега няма да мога да преписвам от пищови и ще трябва да измисля друг начин да мина за най-умното дете в класа. Сигурно няма да е чак толкова трудно – нали по природа съм много умен, дано не се наложи и да уча. От Българ май не е добра идея да преписвам на контролните,но ми се струва, че е от тези деца, които винаги си пишат домашните, така че поне с това може да ми е полезен.

Стига толкова за днес, мисля да изляза да разгледам стария град. Дано не се загубя, тук всички улички ми изглеждат еднакви.

Послепис: Само се надявам тъпата умната ми сестра да не намери тези записки, защото сигурно няма да пропусне възможността да ми се подиграе.Казвам се Владко и съм малко момиченце, което много си обича дневника!