Приключенията на малкия Българ продължават!

Напрегната и неотложна среща с космати върколаци край морския бряг вълнува малките вампиролози Българ, Аспарух, Пешо, Владко и Биляна в Малкият Българ 2: Върколаците от Иракли (ИК „Сиела”)! Във втората книга към безстрашните пазители на Несебър се присъединява и новото нисичко и русо момче в класа – Унуфри,а за разнообразие този път героите на Неделчо Богданов и Александър Торофиев няма да спасяват света, нито ще вардят любимия Несебър от вампири, ами просто ще се забавляват истински по време на дългата лятна ваканция.

Неделчо Богданов, човекът, отговорен за любимия на хиляди български деца анимационен сатиричен уеб сериал „Българ“, чрез който бе възроден и интересът към книгите-игри в подрастващото поколение, разказва и илюстрира нова история от детството на популярните си герои Българ, Пешо, Владко, Аспарух, Унуфри и Биляна. В новата си съвместна книга – Малкият Българ 2: Върколаците от Иракли, известният аниматор и съоснователят на сдружение „Книги-игри” Александър Торофиев ни връщат в района на Несебър и Иракли, за да ни напомнят за проблемите, пред които всяко ново поколение се изправя в училище – първите любовни трепети, вербалното и физическо насилие между съучениците, истинското приятелство, което трае цял живот и, разбира се, щурите приключения през лятната ваканция, които са задължителни за всяко дете.

Този път малкият Българ и компания няма да спасяват нито Несебър, нито света, но ще се забъркат в ново геройство по време на предстоящия летен лагер. Краят на учебната година наближава, а с него и предложението за едноседмично зелено училище в почивна станция в Иракли. Там обаче, твърдят някои медии, бродят върколаци, забелязани от „някой си Михаил, който бил от първите плажуващи”, описващ видяното като „голямо, космато, страшно“, допълвайки „беше много тъмно и не го видях добре”. Кой би могъл да се заеме със случая, ако не безстрашните и доказали високия си професионализъм вампиролози Българ, Аспарух, Пешо, Владко и Биляна? Докато Пешо, който все още не носи прякора Слепия, и Владко се борят за сърцето на Биляна, в клас идва нов, дребничък на ръст ученик със странното име Унуфри, който има забележителни способности, сред които и умението да прогони дори най-страшните гамени в училище.  Косматите чудовища с човекоподобни размери обаче още кръстосват плажа на Иракли, накъдето са се запътили и любимите ни вампиролози…

След края на лятото Владко и Българ са натрупали достатъчно впечатления по плажовете на Иракли, за които ще ви разкажат на страниците на Малкият Българ 2: Върколаците от Иракли.

За пореден път Неделчо Богданов и Александър Торофиев успяват да докоснат малкия читател, говорейки на неговия език. С неподражаемия си стил авторите на Малкият Българ: Вампирът от Несебър напомнят и защо Българ е толкова любим герой на хиляди деца.

Откъс от „Малкият Българ 2: Върколаците от Иракли”, Неделчо Богданов и Александър Торофиев

12 май, вторник

Понякога съдбата ни прави странни номера! За днес си бях донесъл няколко скилидки чесън в училище, но не какъв да е, а от дядовия. „Скилидката е голяма като китски зъб и е по-люта от баба ти!“ – така обича да го хвали Стареца. Не знам колко лют точно е, защото не съм го пробвал – все пак имам инстинкт за самосъхранение, а и мразя чесън. Само знам, че баща ми като хапне от него, и плаче, все едно е изгледал филмчетата „Цар лъв“ и „Тайната на Коко“ едно след друго.

Обелих няколко скилидки тайно в часа по „Човек и природа“, че ако ме хванат да излъжа, да кажа, че се упражнявам по учебния материал. То в кабинета и без това си мирише на какво ли не (разбира се, има много теории по въпроса), така че нямаше как да ме усетят. Така в голямото междучасие бях напълно подготвен и проследих (незабележимо) Унуфри, който излезе да се шляе в двора. Изчаках момент, в който наоколо се поопразни, и точно се забързах да го настигна, когато, за мой ужас, чух познат глас зад гърба си.

Бях попаднал в ръцете на най-гадните хулигани в училище – Жълтия и Грамадния. Двамата ми бяха набрали още от онзи случай, в който Митко Миризливката ги насмете заради мен, а сега и той, като Аспарух, беше болен и нямаше кой да ме измъкне!

Една злина никога не идва сама и най-често лошите неща се случват на хубави хора като мен. Грамадния веднага видя, че стискам нещо в шепа, и плесна доволно с ръце, като разбра, че е чесън. Беше ми пределно ясно как работи малкият му злобен мозък и усетих накъде отиват нещата! Жълтия ме хвана за яката и ме пристисна към стената на училището, после двамата ме накараха да сдъвча една скилидка въпреки протестите ми.

Внимание! Важно е тук да се уточни, че впоследствие тръгнаха слухове от неизвестни минувачи, че съм плакал като малко момиченце. Това въобще не е вярно, макар че не е изключено от свежия въздух в този ден леко да са ми били навлажнени очите и да съм бил понамръщен от неприятния вкус.

 

Усилено се съпротивлявах срещу напъхването на втората скилидка в устата ми, когато някой на- реди на гамените да ме оставят. Да, това беше новото дете и явно най-страшната заплаха, която съумя да измисли, бе наплюване. За мое учудване обаче, това сработи и двамата нехранимайковци се изнесоха, мърморейки заплахи по мой и негов адрес. По-късно разбрах, че единият слух за Унуфри е, че бил болен от рядката болест унуфрения (кръстена на него или обратното), която според британски учени била изключително заразна, особено сред по-младите. Може би това е наклонило везните в наша полза.

Благодарих му, че ми помогна. В ситуация като тази ми е много трудно да запазя самоконтрол и да удържа звяра в себе си. Ако не успея да го направя, може да нараня сериозно хулиганите и после да имам проблеми, да ме изключат или дори да вляза в затвора. Затова добре че той се намеси навреме и ги спаси от моя справедлив гняв.

Върнахме се в класната стая и го запознах с Българ и Биби, даже се разбрахме да се видим с него и да му разкажа за нашата група и как спасихме Света от Злото. Така всичко се нареди по-добре, отколкото очаквах, и даже се отървах от изпитване в последния час – достатъчно беше само да си отворя устата, когато историчката ме извика на дъската и веднага с насълзени очи ме прати да си седна обратно. Дядовият чесън не бил толкова лош, поне в определени ситуации…

Вашият коментар