Една от най-награждаваните немски писателки, Марица Бодрожич, е родена през 1973 г. в Свиб, днешна Хърватия. 10-годишна е, когато отива да живее при родителите си в Германия. Следвала е културна антропология, психоанализа и славистика във Франкфурт на Майн. Публикува първите си произведения във вестници и списания. Първата й книга, сборникът с разкази „Тито е мъртъв“, излиза през 2002 г. В произведенията си авторката се занимава със следвоенната история на Балканите, макар че заминава да живее в Германия дълго преди избухването на войната в бивша Югославия. Живяла е в много страни по света, говори много езици, ала пише книгите си на немски. За нея, подчертава писателката, това е съзнателно взето решение: сърбохърватският е езикът на детството й, а немският е езикът на възрастния човек.

„Паметта на водните кончета“ (издание на „Изида“, превод Ваня Пенева) е роман за любовта, която носи болка. Разказва за една голяма, болезнена любов, последвана от раздяла. Историята е написана с красив, образен, силно въздействащ език. Авторката съзнателно се отвръща от трезвия реализъм. Читателят така и не научава истинското име на героинята. Жената, която разказва от първо лице, сама си е дала името Надежда; животът обаче й показва колко е трудно да се отърсиш от семейната си история. Писателката неусетно води читателя към семейството на Надежда. Но на преден план обаче остава разказът за огромната любов на героинята към Иля – очарователен, безкрайно интересен, страхотен любовник, който обаче веднага заявява, че няма намерение да се раздели със съпругата си и да започне нов живот с Надежда. Въпреки това тя продължава да чака и отива във всеки град, където Иля я повика, за да прекара ден или два с него. След дълго време Надежда се сбогува с мечтата за общо бъдеще, осъзнала, че колкото и болезнена да е била нещастната й любов, тя я е направила възрастен, зрял човек, способен да осмисли историята на семейството си. Все повече място в романа заемат спомените за детството в Югославия от Титово време. Почти всички герои са свързани с някогашната единна държава. Сбогуването с любовта води героинята към самата нея, към осмислянето на миналото й.

През 2015 г. Марица Бодрожич е отличена с литературната награда на фондация „Конрад Аденауер“. В словото си проф д-р Рюдигер Гьорнер, литературовед от университета „Куин Мери“ и основател на „Центъра за англо-американски културни отношения“ в Лондон, нарича писателското изкуство на Бодрожич „щастлив случай за съвременната немска литература“. Според него авторката съчетава европейски езикови и мисловни образци в много европейски дух. „В творчеството на М. Бодрожич езикът среща сам себе си“ – подчертава Гьорнер. Родената в Далмация немска писателка борави с немския език по специфичен начин, който разкрива неподозирани цветни нюанси на неговата „буквалност“. „Тя търси думите в пространството, придава им глас и ехо, строи изреченията си като музициращ оркестър.“

Образният език на Марица Бодрожич е проникновено претворен на български от блестящия преводач Ваня Пенева.

„След любовта дойде превръщането й в страх. И не ни пусна, докато всичко не свърши. Свърши завинаги, както се казва, когато си получил истинско удоволствие. Тогава вече не вярваш във вкуса на вечността. Във вечността вярват само нещастни хора, щастливите знаят, че съществува само мигът и с него преходността на щастието. Вечността е само тук и сега“ – такъв проникновен анализ на любовното чувство прави Марица Бодрожич в романа си „Паметта на водните кончета“.