were_the_millersПремиера в България: 16.08.2013г.
Световна премиера: 07.08.2013г.
Жанр: Комедия
Продължителност: 110 минути
Формат: 2D
Сценарист: Шон Андерс, Стив Фейбър, Дан Файбел, Джон Морис
Режисьор: Роусън Маршал Търбър
В ролите: Джейсън Съдейкис, Дженифър Анистън, Ема Робъртс, Ник Офърман, Катрин Хан, Уил Полтър, Ед Хелмс
Разпространител: Александра филмс / New Line Cinema

Дейвид Кларк (Съдейкис) е дребен пласьор на марихуана, който след като е ограбен от местни тийнейджъри, „увисва“ на доставчика си с пари и стока. Ако иска да запази здравето и живота си, Дейвид ще трябва да му направи малка услуга като прекара пратка от Мексико. За да върви всичко по мед и масло, той скроява съвсем прост план. Една съпруга наужким, две фалшива деца, огромен, лъскав кемпер и ето – „семейство Милър“ е готово. Те са се запътили на юг от границата за уикенда на четвърти юли – ваканция, която със сигурност ще завърши с фойерверки.

New Line Cinema представя екшън-комедията „Сем. Милър“ с участието на Дженифър Анистън и Джейсън Съдейкис под режисуарта на Роусън Маршал Търбър.

Роусън Маршал Търбър е режисьор на комедията „Сем.Милър“ по сценарий на Боб Фишър & Стийв Фабър и Шон Андерс & Джон Морис, сюжет на Фишър & Фабър.

Филмът е с участието на Ема Робъртс, Ник Офърман, Катрин Хан, Уил Полтър и Ед Хелмс.

Продуценти са Винсънт Нюман, Тъкър Тули, Хепи Уолтърс и Крис Бендър, а Дейвид Хейман, Джей Си Спинк, Маркъс Висиди, Тоби Емерих, Ричард Бренер и Дейвид Нойщатер са изпълнителни продуценти.

Творческият екип на Търбър се състои от оператора Бари Питърсън, художника на продукцията Клейтън Хартли; монтажиста Майк Сел и дизайнера на костюми Шей Кънлифе. Музиката е на Тиъдър Шапиро и Лудвиг Гьорансон.

ЗА ПРОДУКЦИЯТА

 Какво ще се получи когато наркодилър, стриптизьорка, кръшкачка и девственик отидат за марихуана в Мексико? В допълнение към тях има кемпер, наблъскан до ламарината с трева, един бесен наркобарон, злобна тарантула, порнографска игра и импровизирана „семейна“ песничка? Получава се сем. Милър!

Режисьорът Роусън Маршал Търбър казва: „Това е наистина интелигентен вариант на формулата за семейна комедия „по пътя“ – дива езда, която се чудите колко далече може да стигне. Това е нещото, което веднага ме привлече към историята.“

Режисьорът харесва основната причина, което обединява тази група от аутсайдери. „Бял мъж над 30-те, който пътува самостоятелно през границата с Хюндай ще бъде претърсен в девет от десет случая. – обосновава се той. – Но гигантски кемпер, подслонил стандартно американско семейство, пътуващо за уикенда на 4ти юли – никой няма да заподозре нищо, нали?“

Това звучи като страхотен план за прикритие, но се оказва че изобщо не е чак толкова страхотен… и то не само заради всички нарушения на закона и полуделите наркобосовете наркотици, които ги гонят по петите.

„Дейвид Кларк е дребен наркодилър, който разнася стоката си в раница. На него му е възложена задачата да прехвърли през граница огромно количество трева, –  казва продуцентът Крис Бендър. – Решението му как да успее с невъзможната задача го принуждава да изживее най-лошия си кошмар: да се напъха в затворено помещение с един куп хора, които наистина не харесва, макар лично той да ги е убедил да дойдат и да се преструват на негови фалшиви жена и деца.“

Определено не може да се каже, че актьорите в главните роли не се харесват – напротив. Комедийните ветерани Джейсън Съдейкис и Дженифър Анистън имат няколко общи филма зад гърба си, но сега за първи път ще играят заедно пред камера.

„След като приключихме работата по „Шефове гадняри“ – разказва Анистън, – и двамата искахме да се намерим някой интересен проект, който да ни събере отново, но за цял филм, а не за отделни фрагменти. Джейсън е приятел и е много забавен, а сценарият бе толкова смешен, че бе лесно да се съгласим.“

Съдейкис се позовава  на чувството си за хумор, както и на сърцето на историята, като посочва: „До голяма степен основната тема на филма е за това, че семейството не е задължително да бъде това, в което сте се родили, а това, което сте избрали… въпреки, че героят ми прави своя избор единствено за удобство. И от отчаяние, разбира се.“

Идеята за „Сем. Милър“ всъщност се заражда именно на границата. Сценаристът Стив Фабер си спомня: „Обичам да карам на дълъг път през границата с Мексико просто за да си прочистя главата. Всеки път виждам една и съща гледка: човекът с дългата коса и бус Фолцваген бива разкъсан от кучетата, които търсят наркотици. Това ме накара да се замисля, „Защо не се стегне? Да се приведе в приличен външен вид, да се подстриже, дори да наеме къща на колела и спокойно ще може да си прекара марихуаната през граница, ако това иска? Не че го одобрявам като поведение, естествено.“

Сценаристът Боб Фишър, който има подобни наблюдения, отбелязва: „В същото време кемпери, пълни с почиващи семейства преминават без никаква проверка. Това доведе до раждането на идеята за филм, разказващ за дребен пласьор на трева, който взима под наем кемпер и наема фалшиво семейство, за да успее безпроблемно да прекара пратката с наркотици през границата.“

Отборът сценаристи Шон Андерс и Джон Морис придават съдържание на идеята. „Бяхме привлечени от идеята за четирима повредени, самотни хора, които неволно стават семейство. Да ги наблюдваме как се борят, ритат и крещят, докато дълбоко в себе си копнеят точно за обратното ни се стори перфектната основа за комедия. „

„Мисля, че на любителите на този жанр много ще допадне това, което авторите направиха, създавайки четиримата Милър и страхотните второстепенни герои, които ги придружават в това забавно, френетично приключение.“ – усмихва се Търбър.

***

 Когато за първи път се срещаме с Дейвид Кларк той е приветлив квартален дилър на марихуана, който продава стоката си на редовните си клиенти в Денвър, Колорадо. „Той е човек, на когото му звънят или получава съобщения къде да дойде, не е обикновен уличен пласьор, – обяснява Съдейкис. – Той доставя трева на готвачи, бизнесмени, домакини, майки на бебета – разнообразна клиентела, която не се вписва в  образа на хората, които си представяте, че употребяват марихуана … освен ако наистина не познавате хора, които в действителност пушат трева.“

Актьорът подчертава, че докато не искочи нещо по-голямо, този начин на живот подхожда на Дейвид. „Той се чувства добре просто да се занимава с нещо, което да му плаща наема, сам да си е шеф и да си определя графика, оставяйки незабелязан.“

Но всички се променя, в момента в който излиза от стандартното си русло и прави нещо нетипично – помага на мома в беда. На улицата група момчета тормозят пъкарка, като се опитват да й свият смартфона. За да потвърди максимата, че няма ненаказано добро, Дейвид се оказва ограбен. Стоката и оборота му ги няма, и след това е само въпрос на време неговият доставчик да му даде ултиматум. И да излезе с предложение, на което не може да откаже.

Задължен да премине южната границата и да върне с „пакет“ трева срещу 100 000  долара и живота си, на Дейвид му хрумва идеята да създаде псевдо-семейство, с което по-лесно да мине браздата. Съдейкис казва: „Той осъзнава, че може да остане сух, ако каже че отива на семейна ваканция. Но преди това ще трябва да си наеме фалшиво семейство.“

Всъщност връзката на Дейвид с жената, която в крайна сметка се наема да му стане съпруга под прикритие се заяжда с него отдавна. Те се познават много преди тази щура схема да се зароди в главата му. В началото на филма той и Роуз О‘Рейли – негова съседка и квартална стриптизьорка си разменят остри думи във фоайето на сградата им, от които става ясно, че между тях никога не е имало приятелски отношения. Търбър подчертава, че случаят със Съдейкис и Дженифър Анистън не е такъв.

„Едно от нещата, което не мисля, че някой режисьор може да направи, е да създаде химия между актьорите, – завява той. – Смятам, че единственото, което може да направиш е да стискаш палци и да се надяваш, че тя е там, и в този случай ние бяхме изключително щастливи. Още в началото на първата седмица имахме две сцени на Джен и Джейсън, и нещата се получиха толкова лесно и забавно. Именно по начина, по който си ги представях и се надявах.“

Анистън потвърждава: „Импровизаторските умения на Джейсън са майсторски, просто фантастични. Това доведе до някои страхотни подавания на реплики между нас двамата. „

Търбър насърчава актьорите да бъдат креативни, което за Анистън е истинско удоволствие. „Обичам да работя с режисьор, който се отдръпва и ни позволява да направим това, което искаме и да се забавляваме колкото искаме. Роусън наистина ни се довери да си свършим работата и сами да намерим баланса. За мен да играя реалността на лудостта е най-забавната задача.“

Роуз неохотно приема предложението на Дейвид да му стане „съпруга“, но едва след като осъзнава, че няма друг избор. „Първоначално тя се дърпа да се включи в това приключение, защото, въпреки че е стриптизьорка, си има морал, има граници които изключват нарушаване на закона. Това е нещо, което не е готова да направи. – казва Анистън. – Но правилата в работата й се променят по начин, който не я удовлетворява вече и тя напуска. А Дейвид й е предложил много пари. Затова тя усеща, че няма друг избор, освен да се съгласи.“

„Роуз е от онзи тип жени, които са имали лош опит с гаджетата – тя се е доверявала на неподходящите хора и е била използвана. Занимава се със стриптийз, защото не е имала много възможности в живота си, – отбелязва Бендер. – Роуз много трудно се съгласява на офертата на Дейвид, защото за нея това е компромис със самата себе си. Но пък нали в края на краищата става дума само за един уикенд.“

Само че една съпруга няма да бъде достатъчна. За да бъде едно семейство истинско, има нужда и от…  фалшиви деца. За уикенда като техния „син“ Кени се присъединява съседът им Кени Росмор. Младият британски актьор Уил Полтър играе самотен тийнейджър, който живее в тяхната сграда с вечно отсъстващата си майка.

Полтър си спомня: „Дейвид по някакъв начин съжалява Кени, но в същото време го използва. В социален контекст Кени е напълно безпомощен, той сякаш не знае как да общува с други хора. Но по някаква причина усеща, че може да разговаря с Дейвид, у когото вижда страхотен човек, който се занимава наркотици. Мисля, че той търси мъжко влияние в живота си, различно от това на хората, които е майка му води вкъщи … ако изобщо се прибире. И сякаш изобщо не вижда сигналите, които Дейвид му показва: че по-скоро би изял оса, отколкото да прекара вечерта с него. Така че това пътуване е отлична възможност за момчето да се мотае и да се преструва, че е част от това средниостатистическо американско семейство, което в реалност се състои от напълно несъвместими личности. „

„Кени е 18-годишен девственик, който гледа на местния наркодилър като на баща, и до голяма степен той наистина е сърцето на филма, – заявавя Търбър. – Уил пресъздава образа с точния баланс на сладост, интелигентност и наивност.“

Украсената с пиърсинг пънкарка Кейси Матис, изиграна от Ема Робъртс, затваря кръга на семейство Милър като дъщерята, която Дейвид никога не е искал. Той знае, че тя няма дом; тя знае, че може да изкопчи малко пари от него. Така че споразумението им е сключено.

Робъртс допуска, че героинята й „е избягала и е донякъде нарушител, досада, бунтарка, която се включва единствено заради парите. И четиримата Милър са коренно различни един от друг, и всеки си има странни недостатъци, което ги прави много забавна групичка. И доста реалистично семейство, според мен.“ – смее се тя.

На снимачната площадка, Робъртс често е със смартфона си, туитва, проверява пощата си и така нататък. Тя дори избира модела на смартфона на героинята си да бъде същия като личния й, и така има възможност да го ползва по време на почивките.

„Ема е уникална. – усмихва се Търбър и добавя, – Тя е забавна по такъв начин, че не зная дали сама осъзнава колко е забавна. Тя няма филтър, казва каквото й е на ума, а някои от тези нейни реплики са наистина най-веселите неща, които сте чували. Тя беше страхотна.“

Бендер харесва начина, по който „родители“ и „деца“ си общуват в реалния живот – по познатия до болка начин. Особено когато Съдейкис трябва да покаже раздразнението на Дейвид от Кени и Кейси. „Ролята на Дейвид ми напомня за типично поведение на баща, когато е разочарован от децата си, а Дейвид дори не им е истински баща. Беше много забавно да го гледам как издига героя си на ново ниво, което всички разбираме. „

Задачата на семейство Милър е възложена от Брад Гърдлингър – основен играч на пазара на наркотици в Денвър и околността. Някога той и Дейвид са били съквартиранти в колежа и са продавали марихуана в тяхната стая в общежитието. Но сега двамата имат ясно дефинирани отношения: Бард е поел ролята не само на основен доставчик на Дейвид, но и човек, който е не зачита особено благоденствието на приятеля си.

Търбър казва: „Брад е властен персонаж, доста странен човек. Имахме много идеи кой да изпълнява тази роля, но е бяхме прицелили високо. Не можахме да се спрем на никой друг, освен Ед Хелмс – той беше съвършеният избор.“

За голяма радост на създателите на филма, Хелмс приема да играе малката, но изключително важна роля.

„Брад Гърдлингър е наркобос, който е вманиачен от косатките, – разкрива Хелмс. – На моменти е закачлив и весел, повечето пъти е щастлив от живота си, но е малко социопат, което е страхотна комбинация за образ, в който трябва да влезеш.“

По пътя си семейство Милър се натъква на истински кемпер ентусиасти: семейство Фицджералд. Според Търбър „семейство Фицджералд са добри, честни хора и щастливо и любящо семейство, което бихте искали да е ваше. Те много добре се съпоставят с Милър, които не са семейство, не се обичат помежду си и не са особено добри хора.“

Семейство Фицджералд на мига си падат по Милър, докато от друга страна нашите герои ги намират за болнаво-сладникави, захаросани повече, отколкото може да се поеме.

Ролята на главата на семейството Фицджералд – Дон, се изпълнява от Ник Оферман. „Ник може просто да чете съставките от гърба на кутия с мюсли и аз пак ще се смея до сълзи, – декларира Търбър. – Има нещо в тембъра му, или в гласа му, или във физономията му на булдог, което го прави толкова добър актьор.“

Оферман казва: „Семейство Фицджералд са от вида на хора, които са толкова идеални, че ви се иска да ги ошамарите. Те ще те задушат с доброта, просто не приемат „не“ за отговор.“ И са особено развълнувани, че са намерили „колеги по гуми“ – семейство Милър, които се нуждаят от помощта им на пътя. И продължава: „Ние много се радваме да видим и друго приятно семейство, което е тръгнало с кемпер на ваканция зад граница. Мисля, че това е сбъдната мечата – да подслоним някое семейство в лагера ни, да пеем заедно песни около огъня, и да играем на „Познай рисунката“. Ние просто примираме от удоволствие, че можем да споделим веселието си с други хора. „

Комедийният ветеран се забавлява изключително на снимачната площадка. „Най-трудното нещо бе да не избухна в смях. Ситуацията бе невероятно истерична, а и освен това повечето мои сцени бяха с Джейсън, Джен и Катрин – и тримата постоянно ми караха да се превивам от смях. „

Катрин Хан играе Иди Фицджералд, възторжената добросърдечна съпруга на Дон. „Познавам добре такива хора, – казва тя. – Имах много лели и чичовци, които знаеха как да разпускат в парка и да си правят угощение само с няколко бисквитки Риц и някакво месо.“

Хан описва екранната си рода като „добросъвестно, боголюбиво, богобоязливо, патриотично семейство. Ние сме държатели на семейните ценности на американския народ. „

„Катрин има невероятна енергия, – казва Бендер, – и същата тази енергия работи много добре за пресъздаване на героинята – този искрен ентусиазъм за живот и желанието да срещаш нови хора, се вписва перфектно в образа на Иди.“

Моли Куин играе Мелиса Фицджералд, дъщерята тийнейджърка на Дон и Иди, чиято невинност и странност перфектно си пасват с тези на Кени. „Мелиса е много сладко, наивно момиче, което търси любов. Но не каквато и да е любов, а романтична, мистична, онзи вид, който го има само в книгите и филмите, – споделя Куин. – Така че, когато тя вижда това момче, веднага си помисля: „О, Боже, ти си моят Леголас! „

В „Сем. Милър“ участват също Томер Сисли като конкурентен наркобарон и Матю Уилиг като неговият главорез – Едноокия. „Включихме в епизодични роли актоьрите Луис Гузман, Том Ленън, Кен Марино, – продължава списъка Търбър. – За всяка кратка сцена се опитахме да подберем някой, който според нас е комедиен титан. И разбира се, режисьорът плати най-високата цена за това. В началото снимките протичаха много професионално, аз никога не се разсмивх по време на работа. Но мисля, че някъде на трата седмици не можех да спра да се смея на всеки един дубъл. Просто нямаше начин да спра.“

***

 За да се превърне тази групичка аутсайдери в семейство Милър, дизайнерът на костюмите Шей Кънлифе се среща предварително с режисьора Търбър, който има много ясна представа за визията на всеки един от героите.

„Мисля, че повечето актьори ще потвърдят, че голяма част от образа на героя се създава от дрехите, с които е облечен, така че за нас бе важно да ги направим както трябва. – казва Търбър. – Шей е наистина фантастична. Тя се опитва да пресъздаде всяка идея или гледна точка на героя. А в същото време държи актьора да се чувства удобно, защото независимо в какво е облечен – лъскаво яке или дънкови шорти – дрехите трябва да разриват същността на героя. „

Кънлифе казва: „За героят на Джейсън Съдейкис, след като става Дейвид Милър, знаехме, че трябва да изглежда като представител на централните щати – това бе описано много ясно в сценария. Но също така беше важно да не стигаме в крайности и да го направим да изглежда смешен, видът му трябваше да разказва историята, а не да му се подиграва. „

Дизайнерката на сценичните костюм диктува и трансформацията на Дженифър Анистън от стриптизьорка в майка. Тя като работи в тясно сътрудничество с дългогодишните стилисти на Анистън. „Това сътрудничество беше наистина забавно за мен, да си изпращаме снимки напред назад. Останах много доволна от нетърпението, с което Дженифър искаше да се превърне в истинска футболна майка. „

В началото на филма, когато Роуз работи като стриптизьорка, тя естествено е заобиколена от своите колежки в клуба. Кънлифе избира дрехите за тях в Уилмингтън, Северна Каролина. „Там определено предлагат нови възможности за пазаруване, особено свързани с танци на пилон, – смее се дизайнерката. – Бях в магазина на професионалните танцьори на Уилмингтън и получих много ценни съвети от персонала – колко високи трябва да са обувките, колко пайети да има, начини на разкопчаване – беше като истински образователен курс. „

Един от любимите си герои на Кънлифе е Кейси. „Да преобразя Ема от гръндж момиче от улицата в сладка тийнейджърка беше наистина приятен процес“, – заявява дизайнерката.

Робъртс чувстват същото. „Беше вълнуващо да участвам в това преобразяване – с дрехи, коса и грим, – казва актрисата. – Кейси трябваше да има едновременно типичен момичешки вид с къса коса и бретон и бунтарско излъчване с проскубани екстеншъни и голямо количество очна линия. „

За подхода си към Ед Хелмс в образа на Брад Гурдлингър, Кънлифе казва: „Той е най-скандалният персонаж във филма, затова решихме никога да не носи една и съща дреха два пъти. Той е изключителен нарцисист и плейбой, който си сменя амплоато непрестанно. В една сцена е бизнесмен, в следващата е облечен като артист с жилетка и шал около врата. Но важното бе винаги да е изтупан. Има много детайли, които вероятно не могат да видят. Например, че има монограм на всичко – дори на банските, които носи в джакузито или пък на маншетите на ризите. Неговият нарцисизъм минава отвъд обсега на камерата. „

Един герой, чийто външен вид никога не се променя, е Кени. Независимо дали е Кени Росмор или Кени Милър, той винаги е в памучен панталони и характерна риза. Но може би най-запомнящото се нещо, което Уил Полтър носи във филма не е дреха, а протеза.

„Беше интересно … – споделя той. – Спомням си, че четох сценария и стигнах до описанието, че тестиса на героя          ми са с размерите на ананас, си помислих: „Добре де, но те знаят, че не притежавам такива данни? Да не би да има публикувано нещо на страницата ми в IMDB?“ Но снимките на тази сцена бяха много забавни. Протезата беше студена, и няма да лъжа – изглеждаше отвратително. Това се четеше и по реакциите на Джейсън, Джен и Ема, от болката, която показваха погледите им – те просто не можеха да откъснат поглед от там. В този момент аз просто исках да заснемем сцената и да си вдигна панталоните.“

Скоро