shin1_Layout 1ИК „Колибри“ представя „Моля те погрижи се за мама“ – елегантен, покъртително красив роман, подписан от младата южнокорейска писателка Кюн-сук Шин!

Още с първите редове „Моля те погрижи се за мама“ (превод: Надя Баева, 208 стр., цена 12 лв.) ни въвежда в драмата на семейството, ангажирано с мистериозното изчезване на шейсет и девет годишната Со-ньо в Сеулското метро. Натъквайки се на неизвестни факти за живота и личността й, нейният сломен от мъка съпруг и порасналите им деца започват да се питат познавали ли са жената, която винаги са наричали „мама“. Сюжетът разгръща и слива перспективите на всеки от участниците в това неволно приключение по един блестящ начин, като не пропуска да засегне фундаменталния мотив за колизиите на модерното общество и традиционните патриархални ценности.

 Кюн-сук Шин е родена през 1963 г. в бедно семейство. Литературният й дебют е новелата „Зимна притча“ – с нея печели високо отличие за млад творец. Завършва Института по изкуствата в Сеул, където живее понастоящем, а Колумбийския университет в Ню Йорк посещава в качеството си на гостуващ учен. Кюн-сук Шин е сред най-изтъкнатите авторки от „новата вълна“ в женската белетристика, т.нар. Поколение 386; тя е и първата жена, удостоена с авторитетното отличие за азиатска литература Man, за романа Моля те погрижи се за мама“ – преведен в над 30 държави от 2009 г. досега, той се радва на безпрецедентен успех.

Кюн-сук Шин – „Моля те погрижи се за мама“

Семейството се е събрало в къщата на най-големия ти брат Хьон-чол и всеки подхвърля по някоя идея за обсъждане. Ти решаваш да изработите листовки и да ги раздавате там, където мама е видяна за последно. Първата задача е, и всички се съгласяват, да нахвърляте на чернова текста на листовката. То се знае, листовката е твърде старомодно средство при криза като тази. Но не са много нещата, които семейството на изчезнало лице може да направи, а и в случая изчезналото лице е не друг, а майка ти. Подавате сведение в полицията, претърсвате района, разпитвате минувачите не са ли виждали жена с нейната външност. По-малкият ти брат, собственик на онлайн магазин за дрехи, казва, че е пуснал в интернет съобщение за изчезването на майка ви, в което описва къде се е случило това, качил е снимката й и моли хората да се свържат с близките й, ако са я виждали. Ти искаш да тръгнеш да я търсиш по места, където си мислиш, че би могла да бъде, но добре знаеш каква е тя: неспособна да отиде никъде сама в този град. Хьон-чол възлага на теб да подготвиш текста на листовката, тъй като по професия си писателка. Изчервяваш се, сякаш са те хванали да вършиш нещо нередно. Не си сигурна доколко може да са полезни думите ти за откриването на мама.

Когато вписваш 24 юли 1938 година като рождена дата на мама, баща ти те поправя и казва, че тя е родена през 1936 година. Според официалните архиви е родена през 1938-а, но истинската й година на раждане била 1936-а. За пръв път го чуваш. Баща ти обяснява, че всички правели така навремето. Много бебета умирали през първите три месеца след раждането си, затова родителите ги дали няколко години и чак тогава ги вписвали официално. Тъкмо се каниш да преправиш 38-а на 36-а, когато Хьон-чол настоява да остане 1938-а, защото това е рождената й година по документи. Ти лично не мислиш, че има нужда от такава прецизност, защото подготвяш самоделни листовки, а не книжа, излезли от държавно учреждение. Но покорно оставяш цифрата 1938 и се питаш дали 24 юли е действителният рожден ден на мама.

Преди няколко години мама ви беше казала: „Не е нужно да празнуваме отделно моя рожден ден“. Рожденият ден на татко е един месец преди маминия. С братята ти и сестра ти винаги сте ходили в дома на родителите си в Чонгуп за рождени дни и други празненства. Тесният семеен кръг се състои от двайсет и двама души. Мама обичаше децата и внуците й да се съберат и да напълнят къщата. Няколко дни преди пристигането им приготвяше прясно кимчи, отиваше на пазара да купи телешко и да увеличи запасите от паста и четки за зъби. Пресоваше сусамово олио, печеше и мелеше сусамови и копърови семена, за да ги дари в бурканчета на децата си на тръгване. Докато очакваше идването на семейството си, мама видимо се оживяваше, в думите и жестовете й, когато разговаряше със съседи и познати, личеше гордост. В бараката мама държеше стъклени бутилки с всякакви размери, пълни със сок от сливи или диви ягоди, който приготвяше сезонно. Бурканите на мама бяха пълни до ръба с мариновани хамсийки, паста от аншоа и ферментирали миди, готови за изпращане на децата в града. Когато чу, че лукът бил полезен за здравето, се залови да цеди лучен сок, а преди настъпването на зимата правеше тиквен сок с лакрица. Къщата на мама беше като цех: вареше сосове, мачкаше бобено пюре, лющеше ориз и въобще целогодишно приготвяше консерви за семейството си. В един момент посещенията на децата в Чонгуп започнаха да се разреждат, а мама и татко все по-често идваха в Сеул. Взехте да празнувате рождените им дни в ресторант. Така беше по-лесно. Тогава мама дори предложи: „Да отбележим рождения ми ден на датата на баща ви“. Каза, че щяло да е бреме рождените им дни да бъдат празнувани поотделно, тъй като бяха през горещото лято, когато има и два семейни помена само през два дни. Отначало семейството се дърпаше, макар мама да настояваше, и когато тя не идваше в града, неколцина от вас се връщаха у дома да го празнуват с нея. В крайна сметка незабелязано маминият рожден ден отпадна като важна дата. Мама, която обичаше да купува чорапи за цялото семейство, се озова с нарастваща колекция от чорапи в гардероба си, които децата й не си бяха взели.

Вашият коментар