Момичето в паяжината“ е адаптация по четвъртия роман от поредицата Милениум. Започната от Стиг Ларшон с първите три книги, които той НЕ доживява да види, като световени бестселъри. Давид Лагеркранс взема Лисбет Саландър и я поставя под светлините на прожекторите. От второстепенен герой, тя става център на събитията тук. Преди да поразсъждаваме, нека видим сюжета!Момичето в паяжината- рецензия Момичето в паяжината- рецензия

Непокорната аутична хакерка Лисбет Саландер и журналистът Микаел Бломквист са оплетени в мрежа от шпиони, киберпрестъпници и корумпирани правителствени чиновници.Момичето в паяжината- рецензия
В опасните приключения на тандема са замесени американската Агенция за национална сигурност, руската мафия и шведски топизследовател, разработил алгоритъм за създаване на изкуствен интелект. Изплува и един призрак от миналото на Лисбет – нейната омразна сестра-близначка Камила.

Много трудно мога да дам качествена оценка за видяното. Много. Вялата рекламна кампания на разпространителя от Александра Филмс. Празния кино салон в премиерния уикенд. Сменен актьорски състав. Две прескочени книги. Нов фокус. Влязох да гледам филма доста объркан и може би без очаквания.

Бях чел, че след като Финчър е казал тежката си дума, друг не може да направи филм от поредицата. Тежки думи на тежки хора. Съдържание- никакво.

Клеър Фой успява. Тя е мека версия на Лисбет Саландър. Тя не е острия ръб Руни Мара в нейната крайност. Тя не е скандинавската суровост на Нуми Рапас. Но тя е Клеър. Тя е не по-малко Лисбет от всяка друга. Истинска. Жива. Ранима. Човечна. Клеър е Лисбет с цялата сила на нейната способност да убива. С цялата сила на нейната мисъл. И с цялата красота на нейната странност.Момичето в паяжината- рецензия

Филмът представлява един брилянтен, смазващ реализъм. Такъв, какъвто НЕ гледаме в наши дни. Такъв, на какъвто САМО скандинавското кино може да ни научи. Дневни сцени, потънали в сивота. Мрачно небе. Зеленикаво, сиво, бяло и черно. Студено. Много студено. Мрак и в светлината. Това и много повече са частичка от елементите, красотата и стила на „Момичето в паяжината“. Детайли, които правят филма толкова специален.Момичето в паяжината- рецензия

Микаел Блумквист е провал Момичето в паяжината- рецензия

Истински провал. Микаел на Даниел Крейг бе силен. Красив. Въздействащ. Мъж, на когото можеш да се облегнеш и мъж, на когото можеш да се довериш. Този Микаел тук е льольо! Истински. В нито един момент той НЕ напомня на силния образ, който сме свикнали да си представяме в главите си.Момичето в паяжината- рецензия

Филмът притежава два огромни недостатъка. Това е неговият официален синопсис и неговия трейлър. И двете правят нещо толкова брутално глупаво, толкова глупаво… че дори не предполагате, че е възможно. Те разкриват една изключителна тайна. Нещо, което филмът предполага да ви шокира и изненада, когато всъщност се разкрие пред вас. Това тотално обезсмисля сцената на моста. Сцена между Лисбет и жената в червено. Сцена, която трябваше да остави устите и очите ни широко отворени. Но това така и не се случва, защото изненадата бе развалена далеч преди началото на филма.Момичето в паяжината- рецензия

Сцената с повторното влизане в къщата от детството им и погледът на Лиз в стаята от „последния“ и ден от онова време е грешка. Дразни. Онзи шах продължава да е там. Прозорецът продължава да е така открехнат, както го оставя преди толкова много години. Нещата просто НЕ СЕ случват така и очевидния опит на режисьора да извади съчувствие и носталгия от зрителя се проваля с гръм и трясък.

Отгоре на всичко, трейлър отива една идея по-напред в глупостта си. Той показва момент от финалната сцена. Буквално секунди преди развръзката на филма. Сцена, която лесно да остане в съзнанието ви и да помните през целия филм. Отгоре на това в тази сцена в трейлъра Лисбет говори и допълнително забива пирон в ковчега на тайната, която щеше да бъде коз на историята. Но така и не се случи.

И въпреки това… битките

Битките във филма успяват да разсеят и да се превърнат в причината, поради която той всъщност ще ви хареса. Смазващ реализъм. Кръв. Болка. Звук. Или по-точно звукови ефекти, които толкова брилянтно са втъкани сред насечения монтаж и тежките удари, че е невъзможно да ги усетите. В битките ще ви боли. Ще пъшкате и ще залягате. Ще чувствате. Ще присвивате очи. Защото ги има. Защото са такива, каквито си ги представяме в реалния живот. Защото няма чупене на кости, прострелване с 20 куршума и оцеляване на ръба или други подобни. Има това, което МОЖЕ да има в една битка и то боли. Много.Момичето в паяжината- рецензия Момичето в паяжината- рецензия

Момичето в паяжината” не е брилянтен филм. Той има своите недостатъци. Но той е не по-лош от онзи на реж. Дейвид Финчър от 2011г. И той е почти толкова добър, колкото шведския първообраз.

Филмът е вече в кино салоните в цялата страна. Разпространява Александра Филмс.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here