morfo_coverЯсно помним политическия метеж от юни 2013 г.  и сеизмичните процеси, които разклатиха управлението на страната ни. Само месец преди това излезе „Пролетта на емигрантите”, в която авторът Калин Илиев описва с пророческа точност много сходна ситуация. Затова сега очакванията към продължението на „Пролетта…” – „Морфо” – са изпълнени с опасения: какво ще предскаже Илиев в новата си книга за недоволство и въставане срещу статуквото.

Още пеперудата от корицата на Фиделия Косева ни загатва за метаМОРФОзите, които ще се случат в предстоящите страници. Мистичната синя дреха на загадъчна жена е нишката, която води читателите от зараждащия се бунт сред емигрантите през опита за капан, скроен от Вожда, до финала, в който се срещат власт и съпротива. Преди време Мишел Уелбек предизвика фурор, след като премиерата на романа „Подчинение” бе отложена заради атентата в Шарли Ебдо, а именно в тази книга бе „предречена” нарастващата власт на мюсюлманите в Западна Европа. На аналогичен случай ставаме свидетели и в „Морфо”, а Калин Илиев доказва, че умее добре да предугажда vox populi и свалените управници в книгите му биват сваляни и в реалността.

Калин Илиев е писател и драматург, а театралните му пиеси са преведени на повече от 10 езика. Първият му роман „Последният пощальон” е носител на Априловската награда за литература през 2006 г. , а с „Пролетта на емигрантите” затвърждава умението си да пише политически провокативни романи, чиито герои едновременно будят симпатия и вдъхновяват.

Представянето на романа „Морфо” ще се състои на 26 ноември, събота, от 16:30 часа, във фоайето на Открита сцена „Сълза и смях”.  Книгата ще представи един от най-артикулираните коментатори на движението #ДАНСwithme Райко Байчев, а откъси от книгата ще чете актьорът Атанас Атанасов.

morfo_pokanaОткъс от «Морфо» от Калин Илиев

Париж

1

Проследяването на жената в туника на сини пеперуди изглеждаше забавно и елементарно. Агент Жак Конар във всеки един момент виждаше странната особа така ясно, все едно се движеше под гигантски микроскоп. Пророчицата дефилираше в горещия юнски ден грациозно и волно, сякаш парижките улици бяха пусти, а тя – флорална феерия, довеяна от друг, по-шарен свят. Широката светла дреха се диплеше под напора на въздуха, пеперудите по нея трептяха, създаваха илюзията, че всеки момент ще излетят.

Облеклото є предизвикваше у агента противоречиви чувства. Майка му, някогашно хипи и участничка в студентските бунтове през 1968-а, пазеше близо половин век като свята реликва няколко изрисувани туники и протрити потници. Докато беше дете, тя му разказваше тогавашните си мечти, оказали се „цветя на злото“; срамежливо пропускаше моментите, свързани с наркотиците и свободната любов. Тъй като бе силно привързан към нея, агентът от специалните служби за борба с международния тероризъм и до днес не успяваше да си изясни какво е отношението му към случилото се през онези неповторими години. Това му създаваше известни професионални проблеми, тъй като според него тяхната сянка витаеше над настоящето. В същото време обаче Жак Конар имаше предчувствието, че този важен, „екзистенциален“ за него въпрос скоро щеше да намери решение.

Надяваше се също най-после да се реши на стъпката, която близките му очакваха от него: да открие бъдещата си съпруга и майка на своите деца.

Почеса се по главата с недоумение – не му стана ясно защо така, ни в клин, ни в ръкав, свърза тези две теми?

За да убие скуката, докато следваше по петите обекта с нарисуваните пеперуди, той си измисляше невинни игри. Като например да преброява дамите с пепеляви коси. За един час се оказаха само три. Очевидно цветът бе излязъл от мода. Последва логичното му заключение, че жената, която преследваше, има по-важни приоритети от тези, свързани с прическите и модата. С това тя му стана още по-интересна. А той се почувства горд от способността да прави дедуктивни анализи като Шерлок Холмс и най-вече именития си съгражданин, комисаря Мегре. Произнесе името на втория полугласно, като добави „колегата Мегре“; по лицето му се разля блажена усмивка, притвори мечтателно очи.

Наближаваше обяд. Двамата седяха в двата края на голямо улично бистро, недалеч от Лувъра. Докато тя пиеше сока си, а той чаша вино, успя да я огледа по-внимателно. Беше съвсем малко по-възрастна от него, навярно около четирийсетте, висока и елегантна, изглеждаше като момиче с късата пепелява коса върху овалния череп и смесените европейски и азиатски черти на лицето. Въпреки огромните є светли очи би могла лесно да се слее с тълпата навсякъде. Защо се бе напъхала в подобна екстравагантна и набиваща се на очи дреха, сякаш се готвеше за улично представление, посветено на каузата за опазване на флората и фауната?

Агентът присви очи, реши отново да се довери на Нейно величество дедукцията. Жената, разбира се, бе постъпила противно на логиката, за да преобърне представата за самата логика и така да наложи обратното, тоест своята логика. Тази мисъл му се стори малко оплетена, затова я повтори по друг начин. Пророчицата бе облечена така, за да бъде видяна. Ако се беше скрила, щяха да я търсят. Когато бе пред очите на всички, никой нямаше да я търси, нито да му мине през ума, че конспиратор от нейния ранг ще постъпи толкова глупаво. Обикновено агентите не виждаха онова, което е пред очите им, тъй като мисълта им е заета да търсят скритото. Но това не се отнасяше за него и тук дамата с пепелявата коса бе допуснала грешка.

Жак Конар изтри потта от челото си и дълбоко въздъхна. Бе напълно доволен от повторното успешно преминато интелектуално упражнение по дедукция, усмивката на лицето му стана по-широка от преди. Отвори очи и замръзна. Туниката и пеперудите бяха изчезнали. Не дочака сервитьора, метна една банкнота на масата и изхвръкна на тротоара.

От предишното доволство на лицето му не беше останала и следа, изглеждаше напрегнат и съсипан. Оказа се некадърник като останалите си колеги. Въпреки нарочното предупреждение, направено лично от техния ресорен заместник-министър, че всеки от лидерите на емигрантската организация от Нулиа „Освобождение“ е умен и опасен противник, те самодоволно, типично по френски, ги подцениха. Още сутринта, на летището, веднага след като Пророчицата и Дипломата посрещнаха Радикалния със самолета от Лондон, последните двама се отърваха от „опашките си“. Надеждата на всички остана агент Жак Конар, който отговаряше за жената. Повече от три часа успяваше незабележимо да я следва, но ето че и той беше напът да се провали. Стоеше объркан на улицата и се чудеше накъде да поеме.

Реши да се довери на изпитаната рецепта. Дедуктивният анализ на ситуацията – какво диктуваше той? Жената с туниката на пеперуди не се бе изпарила във въздуха, продължаваше да ходи по улиците, както и досега. И навярно продължаваше да прави впечатление на минувачите, а те да се обръщат след нея, както и досега. Следователно, дори и да не я виждаше, агентът би могъл да отгатне по тяхното изражение посоката на движение на преследвания обект.

Премина към действие. Изключи възможността Пророчицата да бе преминала на отсрещния тротоар поради силно натоварения трафик от автомобили. Трябваше да концентрира вниманието си към хората, които преминаваха край него. Съсредоточи се върху отиващите надясно, вгледа се в лицата на първите петима, не забеляза нищо необичайно. Беше ред на отиващите наляво. Първите четирима показаха същия резултат, но петият се бе усмихнал, все едно му се бе случило нещо неочаквано по пътя. Реши да тества още десет души в тази посока. Резултатът бе окуражителен – три на седем. Жак Конар тръгна надясно, към ботаническата градина.

Докато с едри крачки пореше въздуха, като се озърташе напрегнато  във всички посоки, си припомняше най-важните подробности от дадените указания. Тримата ръководители от „Освобождение“ бяха особено важни, те бяха и в ръководството на международната „Мрежа 1848“. Същата бе начело на конспирация срещу така наречената „Глобална олигархия“ или съкратено „Глобархия“ – съвременен прочит на буржоазнодемократичните революции в Европа от 1848 година. Прогнозите на организаторите сочеха, че първите сблъсъци между елити и народи трябваше да ескалират в по-бедните държави на Стария континент, започвайки от Нулиа.