Слабо позната на българския читател, американската писателка Алис Хофман завладява читателите с всеки неин роман, много от които бих определил, като магически реализъм. Реалността, хубава и лоша и необикновеното, дори магичното и фантастичното, се вплитат и в “Музеят на необикновените неща“. Признавам, че не съм чел досега толкова странна /в добрия смисъл на думата/ книга и горещо препоръчвам и вие да я прочетете. Това не е просто фантастична книга в стилистиката на поредицата за Хари Потър, а е история за милосърдие, егоизъм, бруталност, невежество, предразсъдъци, трагедия, но и разказ за надеждата, състраданието, изкуството, фотографията, уродливостта в представите на хората, сензацията и много други неща, което прави наистина тази книга необикновена. Безспорно всеки от нас поне веднъж в живота си е посещавал музей, но никой от нас не е бил в атракцион, чиито експонати са толкова странни, дори невъзможни,че е трудно да бъдат осмислени.

Ситуиран в Кони Айлънд, Ню Йорк, “музеят“ на противоречивият професор Сарди събира на едно място “живи чудесии“- сиамски близнаци, албиносът, човекът- вълк, жената-пепердуда, мъжът-игленик, една стогодишна костенурка и живата русалка, която е дъщеря на музейният съдържател. Създанията на това необикновено място привличат със своите плашещи малформации и дефекти жадните за зрелище долни прослойки на обществото. Алчният професор принуждава “музейните експонати“ да правят неща, дори извън техните възможности, експлоатира ги, за да има все по-големи приходи. Постепенно, на фона на това гротескно представление, живата русалка и дъщеря на професор Сарди се влюбва в емигрант,който е увлечен от фотографията. Тази на пръв поглед невъзможна любов преодолява всякаква логика и догми и до край е красива, колкото и необикновена да е тя.

Не бих желал да разкривам повече от интересния сюжет, за да ви доставя насладата вие сами да се потопите в повествованието, но ето един кратък откъс за онези,които са любопитни да разберат повече:

“Когато Музеят бе затворен за публиката, в залите се настаняваше една злокобна атмосфера. Минах през завесите към студената изложбена зала. Аквариумът,в който плувах, бе открит и в мрака водата изглеждаше мътна. Когато баща ми дойде, за да ме провери,аз стоях в дългото си муселинено бельо и потрепервах от студ,толкова озадачена ,че все още не се бях подчинила на искането му. Чувах как костенурката бавно крачи в своето заграждение,как бърборят папагалите и гукат гълъбите. Чуваха се меките пърхащи звуци от крилете на множеството тропически птици,които гледахме. Някои щяха да умрат от студ през зимните месеци и най-деликатните от тях щяха да бъдат преместени в салона; щяхме да поставим клетките им близо до камината,за да оцелеят. Баща ми каза,че бързо трябва да сваля дрехите си и да вляза в аквариума. Забелязах, че бе излял няколко гилзи с туш във водата, така че тя да изглежда свежа и тръбата ми за дишане,която обикновено през зимата опаковахме в памучна вата за зимата,бе отново разопакована. -Осъзнаваш, че всичко,което правим, е театър,нали?-каза той.-Това,което е реално за публиката ни, за нас е просто представление,и това,което вършим тук, не се различава от това,което актьорите вършат на сцената. Не го забравях тази вечер. Когато баща ми излезе от стаята, аз направих както ми бе казал и влязох във водата. Имах предчувствие, че събитията,които предстоят да се случат, ще променят сегашната ми перспектива и живота ми, и все пак знаех,че ще се наложи да се преструвам,че никога не са се случили.“

За авторката:

Алис Хофман е родена в Ню Йорк през 1952 г. Пише първия си роман „Property of”, докато е на 21 г. и учи в университета “Станфорд“. Има повече от 15 романа, които често попадат в списъка на бестселърите. В България са издадени 3 от по-новите и произведения,едно от които е “Музеят на необикновените неща“. Писателката е победила рак на гърдата. Днес живее със семейството си в Бостън.