„Мумията“ с Том Круз е едно истинско явление. Явление и филм, чиито постижение друг НЕ Е успявал да докосне, в моите очи. Отидох на прожекцията на филма със заземени очаквания и нагласа, че филма ще разочарова. Че ще бъде слаб. Тъп. Много скучен. „Мумията“ се оказва такова произведение, което успя да надмине и ТЕЗИ мои очаквания. Той бе изключителен. Колкото и да бях смазал и обърнал нагласите си- филмът ги надскочи. Той е жалък.

Първото нещо, което изплува в съзнанието ми е „Как актьори, като Том Круз и Ръсел Кроу са се съгласили да участват в това“? Филмът е един от редките примери, в които ставаме свидетели на герои, за които КАТЕГОРИЧНО не ни пука. В заглавието няма НИТО един персонаж, който да ни накара да бъдем нещо по-различно от безразлични към него. И все пак, историята?

Заровената под безмилостната пустиня принцеса Аманет (София Бутела), чиято съдба несправедливо е била отнета от нея, е събудена в днешни дни, заедно с всичката злост, трупана през хилядолетията, и всички ужаси, които заплашват човечеството. От опустошителните пясъци на Близкия Изток, през подземните лабиринти на днешен Лондон, „Мумията“ е приключение, наситено с изненадващи обрати, зрелищни екшън сцени и вледеняващи тръпки.

Със сигурност от този синопсис, си мислите, че филмът се разказва за пясъци и мумии. Ами не- филмът се разказва за Викториански на вид Лондон и „Живите мъртви“. Историята всъщност има някакъв потенциал ДЪЛБОКО в себе си. Който никой не е успял да усети и пренесе на екран. Реализацията е умопомрачително безлична и вцепеняваща. Дори опитвайки се да напиша кохерентна рецензия, се оказва невъзможно, защото в съзнанието ми се блъскат хаотични сцени, които всъщност изграждат цялостния филм. А безспорно една от най-значимите е сблъсъкът на Ръсел Кроу  и Том Круз и неговото превръщане. За никого не е тайна, че Кроу изпълнява ролята на Хенри Джекил/Еди Хайд. Моментът с превръщането му, е толкова драматично подготвян, че във всеки един момент, зрителя е настроен и очаква на екран да се появи и разбеснее Хълк. Уви, това така и не се случва, но вместо него, се появява някакво възрастно и тромаво подобие на „Звярът“ от „На парчета“ на М. Найт Шаямалан.

София Бутела е истинско мъчение в ролята на Принцесата/ Мумия. Още от трейлърите тя, насред пясъчната буря в Лондон със зейнала уста и пъчеща напред ръце изглеждаше бутафорно, но във самият филм, тя е просто скучна. Вече сме се обедили, че една успешна поредица НЕ може да бъде съживена със сменяне на пола на основен герой. И в „Терминатор 3: Бунтът на машините“ смениха лошия терминатор с терминатрица…. Всички знаем какъв беше резултатът.

Том Круз е деликатно опънат и дори демонстрира няколко голи сцени, което е достойно за адмирации на фона на завидната му възраст. Той изгражда героя си, като бледо подобие на героят на Брендън Фрейзър и неговите шегички.

В самата си същност „Мумията“ е един бълкоч от сцени, без конкретна причина за движение на действието, без умисъл към фактите, че ТОВА вече е гледано многократно и без НИКОЙ да си дава сметка, че това НЕ Е начало на една нова вселена. Това е край.

„Мумията“ е вече в кино салоните в цялата страна. Разпространява Форум Филм България.