Премиера в България: 14.08.2015г.
Световна премиера: 14.08.2015г.
Жанр: Екшън, Приключенски, Комедия
Продължителност: 116 минути
Формат: 2D/IMAX 2D/4DX/Luxe/D-Box
Сценарист: Гай Ричи, Лайнъл Уиграм, Сам Ролфи, Джеф Клийман, Дейвид Кембъл Уилсън
Режисьор: Гай Ричи
В ролите: Хю Грант, Арми Хамър, Хенри Кавил, Алисия Викандер, Елизабет Дебики, Джаред Харис, Гай Потър, Даниел Уестууд
Разпространител: Александра филмс / Warner Bros. Pictures

Насред „Студената война“ в началото на 60-те години, агента на ЦРУ Наполеон Соло (Хенри Кавил) и КГБ агента Илия Курякин (Арми Хамър) са принудени да работят заедно за „United Network Command for Law and Enforcement“, за да спрат загадъчна криминална организация, която застрашава крехкия баланс на световния мир.. с атомно оръжие!

 

Най-новото екшън приключение на режисьора Гай Ричи „Мъжът от U.N.C.L.E.“ е свеж прочит на изключително популярния телевизионен сериал от 1960-те с участието на
звездите Хенри Кавил („Човек от стомана“)в ролята на Наполеон Соло и Арми Хамър („Социалната мрежа“) като Иля Курякин. Действието се развива в началото на 1960 г. в разгара на Студената война и е фокусирано върху динамиката в отношенията на шпионина на ЦРУ Соло и агента на КГБ Курякин. Принудени да загърбят вечната неприязън, двамата обединяват уменията си в обща мисия – да бъде спрянатайнствена международна престъпна организация, решена да дестабилизира крехкото равновесие на световните сили като разпространиядрени оръжия и технологии. Единствената следа на екипа е дъщерята наизчезнал немски учен, който е ключът към проникването в престъпната организация, и те трябва да побързат да го открият,за да предотвратят световната катастрофа.

В „Мъжът от U.N.C.L.E.“ участват още Алисия Викандер („Ex Machina: Бог от машината“), Елизабет Дебики („Великият Гетсби“), Джаред Харис („Шерлок Холмс: Игра на сенки“) и Хю Грант като Уейвърли.

Сценарият е написан от Гай Ричи &ЛайънълУиграм, които са си сътрудничили в предишните два хитови филми за Шерлок Холмс. Историята е на Джеф Клийман &Дейвид Кемпбъл Уилсън и Гай Ричи &ЛайънълУиграм, базирана на телевизионния сериал „Мъжът от U.N.C.L.E.“Джон Дейвис („Хроники“), Стив Кларк-Хол („Рокенрола“, филмите „Шерлок Холмс“), Лайънъл Уиграм и Гай Ричи са продуценти на филма, заедно с Дейвид Добкин, който е изпълнителен продуцент.

Зад кулисите творческият екип на Ричи включва двукратно номинирания за Оскар®оператор Джон Матюсън („Фантомът от операта“, „Гладиатор“), художника Оливър Шол („Телепорт“, „На ръба на утрешния ден“), монтажиста Джеймс Хърбърт (филмите „Шерлок Холмс“, „На ръба на утрешния ден“), номинираната за Оскар® дизайнерка на костюми Джоана Джонстън („Линкълн“) и композитора Даниел Пембъртън („Съветникът“).

Warner Bros. Pictures представя една продукция на Ritchie/Wigram и Davis Entertainment, филм на Гай Ричи “The Man from U.N.C.L.E.”

 

СПАСЯВАНЕТО НА СВЕТА ВИНАГИ Е НА МОДА

„Мъжът от U.N.C.L.E.“ е стилно и секси динамично приключение, заснето през призмата на хумора, който блика от  нестабилната връзка между двамата супершпиони –Наполеон Соло и Иля Курякин–както и от възложената им мисия.

„Намирам за очарователенначина,по който двамата си взаимодействат, – казва Ричи, който е режисьор, продуцент и съсценарист на „Мъжът от U.N.C.L.E.“ – Дори ако се върнем към „Две димящи дула“, аз винаги съм си падал по динамичните отношения между мъжаги, които на пръв поглед нямат нищо общо.“

Когато елитният агент на ЦРУ Солоза първи път се натъква на застрашителния си колега от КГБ, Курякин, естественодвамата се опитват да се убият взаимно. Всеки от тях е изпратен да прибере една и съща жизненоважна придобивка от Източен Берлинв разгара на Студената война. И техният неподражаемшпионски дуел из улиците столицата е само началото на екшъна.

Няколко дни по-къснои двамата са информирани от съответните си свръзки, че ще трябва да работят заедно по случая, така че избиването помежду им – макар и временно –вече не е на дневен ред. Заклетите съперници проявяват своя национален и професионален антагонизъм в една разбиваща цялата мебелировката ръкопашна опознавателна битка, която показва по недвусмислен начин, че те могат да бъдат принудени да участват в натрапената сделка, но не са длъжни тя да им харесва.

Така че от определена гледна точка това е филм за две другарчета … с изключение на факта, че „ще се заличат от лицето на земята веднага след като се срещнат отново“, както казва Хенри Кавил, който е в ролята на изключително възпитания и открито егоистичен американски агент Соло.

АрмиХамърсподеля гледната си точка за лесно избухливия и твърде принципен руснак: „Курякин е истински войник, който винаги е на линия и е готов да даде най-доброто от себе си. Той е натикан в ситуация, която ненавижда, но не може да направи нищо. Човекът, с когото трябва да работи – НаполеонСоло, е толкова нетипичен, той не следва правилата и сякаш дори не знае, че има правила.“

„Това, на което не можахме да устоим, – казва Ричи, – е връзката между тези абсолютно противоположни агенти, които първоначално се опитват да се унищожат един от друг, а в последствие са принудени да действат като екип, но без да си имат пълно доверие. Историята до голяма степен следва развитието на съвместната им работа. Фактът, че единият е представител на капиталистическа Америка, а другият на комунистическа Русия, и тези две суперсили трябва да се обединят, за да неутрализиратсветовна заплаха, е предпоставка за много забавление, и именно това бе основната ни идея.“

Продуцентът и съсценарист ЛайънълУиграм се събира отново с Ричи след успешното им партньорство на филмите „Шерлок Холмс“. „Решихме да поставям нашата собствена история за това как е създадена U.N.C.L.E. – казва той. – В сериала U.N.C.L.E. вече съществува в разгара на Студената война, ЦРУ и КГБ тайно са се съюзили за общото благо и то в момент, когато отношенията Изток-Запад се намират на абсолютната нула. Как се е родил такъв съюз?“

През 1963 г., когато  САЩ и СССР се намират в напрегната надпревара за надмощие на ядреното въоръжаване, изследванията на бивши нацистки учени по време на войната все още се котират високо на специализирания пазар. След Втората световна война е издигната триметрова бетонна стена, която разделя Берлин и именно в сенчестите улици на немската столица Соло и Курякинсе сблъскватв едно шеметно и спиращо дъха преследване на живот ли смърт.

Тяхната награда е Габи Телър (Алисия Викандер), изключително умна автомонтьорка от Източен Берлин. Тя е дъщеря на най-приближения ядрен физик на Хитлер – д-р Удо Телър, който изчезва безследно преди няколко месеца. Двете световни сили се впускат да го открият, преди специфичните му и много опасни знанияда създадат оръжия, които могат да унищожат цели държави. Неговата отчуждена дъщеря е вероятно единствената стръв, която може да привлече вниманието му.

Относно решението да запази първоначалния контекст за Студената война, с всичките му културни и политически аспекти, Ричи казва: „Това е есенцията на сериала. Искахме да предадем същността на времето, като същевременно го представим на съвременната публика по един достъпен, оригинален, атрактивен и свеж начин.“

Както любителите на киното са се убедили, една от отличителните черта на работата на режисьора е именно смесването на исторически епохи и съвременна визия. Така филмите „Шерлок Холмс“ потопиха публиката във викториански Лондон, без да се изгуби въздействиетоим на ярко изразени имодерни екшъни. „Мъжът от U.N.C.L.E.“ дестилира всички елементи, които правят 1960-тетолкова привлекателни – от изкуството, модата и музиката, до отношенията и перспективите – в една вибрираща амалгама отстилно ретро и категоричен 21-ви век.

„Това е магията на Гай Ричи. –отбелязва Уиграм. – Той има таланта да представи всяка епоха по съвременен начин.“

„Това, което си спомням най-много от сериала е атмосферата. – припомня си Ричи. – И когато ми се предостави възможността да направя този филма, това бе и нещото, което ме вдъхнови. Идеята за „Мъжът от U.N.C.L.E.“ ме върна към онзи спомен и аз имах конкретна визия за проекта.“

 В някои отношения 60-те години, представени в „Мъжът от U.N.C.L.E.“, са рядко привлекателни моментиот време, което съществува само на екрана.„За нас 60-те години са най-якото десетилетие и„Мъжът от U.N.C.L.E.“ е част от това. – продължава Уиграм. – Ние винаги сме били запалени по шпионските истории. Обичаме ранните филми на Бонд, които наистина са оставили отпечатък върху нашите млади умове, както и стилните италианските и френски филми от същото времекато „L’Avventura“ и „La Dolce Vita“, които също иматспецифичен вкус. Независимо дали става дума за дрехи, коли, филмите или дизайна, 60-те наистина поставя началото на съвременната епоха.“

Именно техните споделени влияния, съчетани със страст към киното и симпатично чувство за хумор са нещата, които правят Ричи и Уиграм толкова ефективен сценаристки екип. „Страхотно е да имаш партньор в продукцията, който може да пише, защото това е от основно значение за киното и историята като жив, органичен, непрекъснат процес.“ – признава Ричи.

„И двамата много харесваме идеята да вземемкласически жанр и да поставим неочакван обрат в него, – добавя Уиграм. – СГай непрекъснато се опитваме да направим нещо ново с действието, за да получи публикатафилм, какъвто не е виждала преди.“

„Когато бях малък, шпионитеот сериала U.N.C.L.E. бяха най-готините момчета с най-яките джаджи и оръжия, – спомня си продуцентът Джон Дейвис, който е отраснал в САЩ. – Това беше таен международен отряд, който работи зад кулисите на обществото, за да запази света в безопасност. Нещо като ООН в света на разузнаването. Обожавах го.“

Като типичен млад британски фен от онова време, Хю Грант, който е в ролята на загадъчния Уейвърли, признава:„Имах модел на автомобил от „Мъжът от U.N.C.L.E.“С подвижен таван и две оръдия отстрани. Мисля, че все още го пазя някъде. „

Вероятно една от причините историите за шпионаж и тайни програми да продължават да правят впечатление и да забавляват поколение след поколение, е цикличния характер на историята и политиката. „Без да нагазваме прекалено надълбоко, – казва продуцентът Стив Кларк-Хол, – само ще спомена случая Сноудън и огромното количество разкрития за шпионаж, които продължават да валят в медиите. Мисля, четова е нещо, от хората вътрешно са очаровани – от естеството на отношенията и възможностите за предателство, сложните съюзи между държавите и как не може да сте сигурни накого да се доверите. В някои отношения днешният свят е отражение на напрежението от 60-те години, и до голяма степен филмът залага на това.“

Освен това Джеф Клийман и Дейвид Кемебъл Уилсън, които участват в написването на сценария, заедно с Ричи и Уиграм, подчертават нетленната привлекателност на „дръзките самотните агенти, които разполагат с изключителни умения и демонстрират стил при всякакви обстоятелства. Това, което наистина издига  шпионските филми на пиедестал са техните герои, които отново и отново са принудени да разчитат единствено на истинските си тайни оръжия -изобретателност, находчивост и остроумие.“

За Ричи ключът в обединяването на цялата тази енергия в едно – освен язвителните закачки и непроницаемия хлад на харизматичните главни герои – е „баланса на реалната опасност, драма и екшън с едно докосване. За мен най-креативно и стимулиращо е съпоставянето на различни настроения, – казва той, отбелязвайкиче се старае да прави филми, които биха го заинтригувалии като зрител. А жизненоважната съставка е хуморът, който съумявада се просмуче във всякаква повърхност почти без усилие. – Не че всичко трябва да бъде смешно, аз търся цялата гама от емоции. Попринцип ние винаги започваме да пишемпо-сериозни сцени, но в деня на снимките често се случва написаното да не се приема чак толкова сериозно и хумора неизменно намира своя път.“

„Разполагаме с невероятен актьорски състав, начело с Хенри,Арми и Алисия. – продължава той. – Момчетата имат блестяща химия помежду си, а Алисия е наистина нещо специално. Но актьорите трябваше наистина здраво да работят, за да се получи всичко по най-добрия начин. Това не беше лесна задача, нито умствено, нито физически. Снимките сасъвместен процес и аз искам участниците да притежаватонова, което изразяват. Разбира се, режисьорът има предимството да вижда по-голямата картина и актьорите трябва да му се доверят, но аз съм винаги съм проявявал интерес към предложенията им. За мен е много важно всичкина снимачната площадка да да бъдат креативни.“

„Страхотно е чувството да знаеш, че заедно сте преминали отвъд онова, което първоначално е написано на листа, – казва Викандер. – Може да опознаеш по-добре персонажа си, защото образа е не само това, което ти мислиш за него, а и онова, което той може да каже.“

Кавил, за когото работата с Ричи е основната причина да се присъедини към проекта, споделя: „Неговите филми са фантастични и стилът му на снимане е уникален, много свеж и новаторски.“

„Това наистина те държи нащрек, трябва да си написал домашното и пак да си готов за появата на нещо ново във всеки момент, защото всичко може да се промени, – добавя Хамър, които също се възползва от възможността да работи с прочутия режисьор. –Мисля че той умишлено поддържа такава атмосфера, защото най-добрата работа се получава именно,когато всеки е свободен да се изрази и енергията тече. Снимачната площадка на Ричи е отворено, приканващо, творческо пространство и това е неговия стил на работа.“

ОПИТАЙ СЕ ДА НЕ УБИЕШ ПАРТНЬОРА СИ ОТ ПЪРВИЯ ДЕН

Въпреки че отдава дължимото на историята и политическия заряд на сериала, Ричи го използва само за отправна точка, за да разработи образите на Соло и Курякин и техните съдби на големия екран по неизследван преди това начин. Създателите на филма и актьорите са имали свободата да представятначина, по който тези две коренно различни личности стават екип.

Хамър, които никога не е гледал поредицата, е потърсил някои от класическите епизоди за справка, докато Кавил, който също няма представа от сериала,решава да не го гледа. Всеки от тях е категоричен, че иска да направи героя си по изцяло собствен начин.

Кавил споделя разбирането си заобраза на Соло:„Той не е кариерист в ЦРУ; всъщност, той е един вид анти-кадър. Соло е придобил своите умения докато се е занимавалс антики на черния пазар, вмъквайки се в следвоенното висше общество на Европа. И понеже е бил толкова добър, никой не може да го хване в продължение на години. Това е нещо, с което той много се гордее. Но в крайна сметка е предаден от ревнива приятелка и ЦРУ като разбира колко е ценен мъж като него, му предлагат ултиматум: в затвора или при нас. Така той става агент, много успешен, но без да го иска. Макар че е по-добре, отколкото в затвора –на свобода той все още може да носи марковите си костюми.“

От друга страна израстването на Курякин в КГБ е резултат на години всеотдайност, обучение и целенасочени старания. „Той е класически шпионин. – казва Хамърза най-младия агент в организацията,постигнал такъв елитен статут. – Той е израснал в системата и продължава да се издига по йерархията,  много е прилежен. Целта на живота му е да бъде шпионин в КГБ и това е най-важното нещо за него.“

Трудно е да се каже какво дразни най-много Курякинв новия му колега, който той нарича Каубой: безцеремонната му поза на кавалер, спомагателните документи и акредитиви или демонстрацията му благороднически маниери. „Между тях определено има търкания, – потвърждава Хамър. –Те през цялотовреме се надцакват. Доста е впечатляващо как докато Илягледа на Соло като на пълен аматьор, който не знае какво прави, американецътнабързо прониква в срого охраняван обект само с помощта на някакъвкламер.“

От своя странаСоло смята руснака за недодялан и на моменти непредсказуем,„Но в някои отношения те са две страни на една и съща монета. – отбелязва Кавил. – Разликите в техните характери и методи са огромни, но са от един и същспектър. И въпреки, че са екип без право на избор, Соло и Курякин никога не забравят, че имат мисия и животът им е в опасност, да не говорим за унищожението на света. Затова се опитват да дадат най-доброто от себе си и да работят заедно. Накрая вероятно ще се окаже, че отборът е по-голям от сбора на съставните му части.“

Това, което двамата крият един от друг, е, че докато техните шефове на пръв поглед се правят, че си сътрудничат, целта вигратапоема остър завой. Директивата на Соло е да достави Телър и / или неговите изследвания в щаба на ЦРУ в Лангли, докато поръчката наКурякине аналогична, но в посока Москва, и нищо – включително тяхното партньорство –не трябва да ги отклони от пътя им.

На първо място обаче има по-неотложни проблеми. Техните работни отношения изискват прикрития, и в тази роля влиза новата участничка в екипа, изпълнената с ентусиазъм Габи Телърот Източен Берлин. За да намери баща си, който вероятно е държан в плен в Рим от престъпна клика, начело с омразния й чичо Руди,тя влиза в комбина с двамата агенти. Курякин ще се представи за руски архитект, а тя за неговата любяща годеница. Те заминават за Рим на почивка, където бъдещия младоженец ще изучава архитектурния дизайн, а Габи чрез Руди ще научи местонахождението на баща си, уж за да го покани на предстоящата й сватба. Соло, междувременно, ще се преструва на случаен минувач и ще държи под око щастливата двойка.

„Ние сме фенове на Алисия от участието й в „A Royal Affair“, – казва Уиграм. – Разбира се, тя пожъна много други успехи оттогава. Искахме за ролята европейска актриса, която да притежава смесица от младост и наивност, интелигентност и сила.“

Преходът от непретенциозна автомонтьорка да изтупана кукличка не е лесен за една здраво стъпила на земята млада жена. „Но ако това е цената да остане от другата страна на Берлинската стена през останалата част от живота й, Габи е готова на почти всичко“. – казва Викандер.

„Много ми хареса фактът, че героинята ми е готино и точно момиче със силен характер, – продължава тя. – Тя е отгледана в мъжки свят и затова е по-мъдра за възрастта си. На нея й е трудно да сепреструва, че иска да бъде просто красива домакиня, и аз мисля, че именно желанието й да отстоява независимостта си е това, което предизвиква искрите между нея и Иля.“

Триото бързо се потапя в техните прикрития и се подготвя да се изправи срещу опасните противници. Чичо Руди, заклет нацист, е в съюз с мегабогата, но морално банкрутирала двойка – Александър и Виктория Винчигуера. Заедно те се опитват да принудят д-р Телър да разкрие своя революционен метод за обогатяване на уран -процес, който ще направи създаването на атомни бомби далеч по-бързо и по-лесно и ще могат да ги продадат на висока цена.

Елизабет Дебики играе Виктория – амбициозна, зашеметяваща, ледена блондинка, омъжена за богатия италиански плейбой. „Съпругът й не е точно мозъкът на операцията, -Дебики признава. – Той обича бързите коли и жени, и това е добре за Виктория, защото така тя може да командва парада – нещо, което винаги е искала. Моята героиня определено е самостоятелна, предприемчива жена и кариеристка до крайност.“

Уиграм казва: „За мен и Гай, Елизабет бе чудесен и очевиден избор. Тя се потопи в образа, а погледът й ни напомня за младата Катрин Деньов, която идеалносе вписва в този период.“

Австралийката Дебики, която влиза в ролята на пробивна жена от Ливърпул, отбелязва: „Малцина от нас играят собствените си националности.Кавил, който е британец, играе американец; Американецът Хамър е руснак; Викандер пък, който е швед, във филма е немец. Всички това само добавя интернационална атмосфера към продукцията, редом с различните локации в Англия и Италия, където снимахме.“

Единственото изключение е актьорът в ролята на съпруга на Виктория, Александър. Това е англоезичния дебют накрасивия италиански състезателен пилот Лука Калвани. Уиграм заявява: „Лука е въплъщение на това, което търсехме. Той придава на Александър зловещ блясък на безцеремонен богаташ, и го прави достоверно, реалистично и същото време, толкова много забавно. „

„Александър вярва, че е намерил идеалната жена трофей, което е смешно, защото на практика той е съпругът трофей, – казва Калвани. – Но егото му е толкова голямо, че до финала смята, че нещо зависи от него.“

В същото време докато се разиграват всичките тези интриги, от високите прозорци на властта бдят хората, които дърпат конците. Единият е шефа на ЦРУ, Сандърс, изигран от Джаред Харис, който отново работи с Ричи и Уиграм след ролята си като легендарния злодей Мориарти в „Шерлок Холмс: Игра на сенки“

Харис казва: „На Сандърс му е малко трудно да се справя със своя независим и отровено нахален агент, макар да признава, че е изключително талантлив. Може би поради това той се държи с него злостно и ядосано. Сандърс живее в един сив свят и неговата гледна точка е само една: „САЩ на първо място.“

Хю Грант е в ролята на жизнерадостния и невъзмутим Уейвърли, който е другият познат герой от сериала, освен Соло и Курякин. С характерния си хумор, той разказва: „Аз имам чичо, който е бил шпионин и винаги съм бил очарован от този свят, затова си помислих, че може да бъде забавно. На нас никога не е било позволено да говорим за факта, че той е бил шпионин – официално беше във флота – но всички ние знаехме за какво иде реч“.

Уейвъри демонстрира непретенциозно отношение и се представя с ръкостискане и малко име, въпреки факта, че по-късно се оказва значителна фигура на световната сцена.„Предполагам, че героят ми е по-скоро любезен и вероятно доста уплашен британски шпионин, – размишлява актьорът. – Подобно на много от тях, и той вероятно идва от военноморския фон. Вярвам, че е участвал в много битки и се е позабавлявал, но сега е просто един човек в много хубав костюм, който се опитва да надхитри хората зад Желязната завеса и може би дори американците от ЦРУ, вероятно заради самото съперничество.“

ПЪТЯТ НА ШПИОНИНА

Локациите за снимките играят значителна роля в „Мъжът от U.N.C.L.E.“, защото до голяма степен задават търсения тон и автентичност на филма. „Доволни сме от начина, по който пренесохме публиката на „Шерлок Холмс“ в Лондон от 19-ти век и се опитахме да направим същото тук със сценитев Берлин и Рим, за които черпихме вдъхновение от много филми. – обяснява Уиграм. – Рим е типичен пример на стила на 60-те години, а Берлин, разбира се, е пресечна точка на всички киноленти от Студената война.“

Ричи добавя: „Някои емблематични образи като Берлинската стена и Чекпойнт Чарли са съществени компоненти от историята и бяха важни за нас, за да останем верни на жанра и времето.“

Снимачните площадки в Берлин трябва да придадат усещане за хлад, в сравнение с ярката палитра на филма като цяло, особено с по-пищните, светли и чувствени цветове и текстури на италианските сцени.

„Като цяло Гай иска да присъства облика на 60-те, но без да е ясно подчертан и клиширан, а с нотки на Студената война. За него този баланс е ключов.“ – казва художникът на продукцията Оливър Шол. Това усещане заляга и ръководи не само неговите решения, но на целия творчески екип.

Отговорника за локациите Сю Куин търси из Европа места, които да разполагат с търсената от Ричи визия на „бляскав външен вид и усещане за 60-те.“ Тя разказва: „Започнахме от Рим, с цялата фантастична архитектура от епохата на Мусолини през 30те, която пасва идеално за филма. Но Рим по всяко време е препълнен с туристи и е истинско снимачно предизвикателство, затова отидохме в Неапол и околностите.“

В Рим са заснето сцените на фамозните стъпала на площад Испания, Театро Марчело, Пиаца Венеция и Гранд Плаза хотел, където Соло, Курякин и Габи отсядат. В Неапол екипът използва подземните тунели на железолеярницата Фондерия за снимките в подземията на острова на Винчигуера, които са идеалното място за заточение на един ядрен физик в собствената си подземна лаборатория. А замъка Баджа в залива на Неапол, за който се смята се, че ебил построен за император Нерон, е използван за внушителните екстериорни снимки.

„Архитектурата не реагира толкова бързо на модните тенденции както дрехите или продуктите, така че архитектурният спектър за нашите снимки е много по-голям. – твърди Шол. – Пресъздадохме допълнителните щрихи от периода с безброй подробности като витрините, графиките, тенти, плакати, врати, мебели.“

Великобритания служи за място на снимки за сцените в Източна Германия,. Части от Военноморския колеж Гринуич в Лондон и доковете в Югоизточен Чатъм в Кент, силно подпомогнати от компютърна анимация и визуални ефекти, се превръщат в място за преследването между двамата агенти в началната сцена. Историческата писта Гудууд в Западен Съсекс пък става италианската писта, къдетоАлександър Винчигуера демонстрира своето величие и мощ.

Снимачните площадки на Warner Bros. Studios Leavesden до Уотфорд приютяват декорите за сцените в хотела в Рим, фирмения щаб на Виктория, както и на подземната лаборатория, където е експлоатиран гения на заточеника д-р УдоТелър.

Скоро