coverКой е най-богатият човек на всички времена!

Брилянтен, егоцентричен, хитър и дипломатичен, неотстъпчив и могъщ; финансистът на крале и папи – най-богатият човек на всички времена! Кой е той?

Представяме ви Якоб Фугер – най-влиятелния мъж на своята епоха (1459 – 1525). Човекът наложил нови методи за правене на бизнес, развил финансовите институции, създал първата новинарска мрежа в Европа. Той е познато име в Германия, но не и у нас, нито в англоговорещия свят. Книгата „Най-богатият човек на всички времена” (ИК „Кръгозор”) от Грег Стайнмец, бивш журналист, а сега финансов анализатор, е опит да се поправи тази грешка.

Якоб Фугер е първият човек, чието богатство възлиза на 7-цифрена сума. Той е най-големият земевладелец в Европа, а богатството му съставлява почти 2 % от БВП на Европа. Дори Бил Гейтс, Карлос Слим и Уорън Бъфет не могат да му стъпят и на малкия пръст! Богатството на Фугер, по чието време икономиката на Европа е в зародиша си, се равнявало на 9 % от БВП на Германия и 2 % от този на Европа. Ако някой днес притежаваше 2 % от БВП на Европа, той щеше да има 400 млрд. долара. Това превръща Фугер в най-богатия човек в историята.

Фугер е роден през 1459 г. в семейството на заможни търговци в град Аугсбург, Швабия. В края на XV. и началото на XVI в. Финансовото чудо, както става известен амбициозният Фугер, натрупва богатството си чрез редкия талант да печели от високорискови инвестиции, като взема парите, нужни за тези инвестиции, от благородниците. Той не е просто посредник или бирник, а инвестиционен мениджър, който винаги е имал последната дума.

Фугер първи въвежда двустранното счетоводство и това му дава възможност да комбинира резултатите от множество операции в един финансов отчет и да съставя годишен баланс, което му позволява да вижда голямата картина на движение на финансите.

Въвежда и обезпечението на кредита: дава пари срещу концесии на мини за добив на мед и сребро в Унгария, става собственик на огромни парцели земя и цели градове, от които прибира данъци. Той придобива всички тези блага или за ограничен период от време, или за вечни времена срещу огромните заеми, които отпуска на политически и религиозни лидери.

Фугер създава първата международна банкова мрежа с много клонове. Това му дава безпрецедентното преимущество да прави парични трансфери, без да се налага реалното пренасяне на пари и авоари, и позволява на клиенти като Ватикана да получават пари, събрани от епархии от цяла Европа, в сметките си в Рим. Фугер слага края на таксите по прехвърлянето и риска от разбойнически нападения, които не били рядко явление и правели пренасянето на ценности много опасно.
Новатор, Фугер осъзнава цената на информацията и печели бележка под черта и в историята на журналистиката, като създава първата в света новинарска мрежа от куриери с цел бързо да информира клиентите си за случващото се на пазара. Чрез хората си от мрежата, които са навсякъде из западния свят, той първи научава новините още преди политиците, кралете и папата. Това му дава предимство при преговори и сделки.

Фугер финансира световноизвестната швейцарска гвардия на Ватикана. Подкрепя финансово избора на Карл V, като го поставя на престола на Свещенната Римска империя.

Фугер финансира строежа на „Св. Петър“ във Ватикана. В замяна сключва сделка с папата, като делят приходите от индулгенциите 50/50. Това обаче е последната капка, която довежда до кампанията на Мартин Лутер и Реформацията. Лутер е трън в очите на Фугер до края на живота му.

Фугер е противоречива фигура – често прибягва до натиск и принуда, за да получи това, което иска. Но е и проницателен бизнесмен, който твърдо вярва в свободния капиталов пазар, като се възползва от слабостите на съперниците си и от нуждите на клиентите си. Той е и филантропът, построил първите в света социални жилища за нуждаещи се. Фугер вярва, че всеки, който работи, независимо колко е беден, заслужава покрив над главата си, така че купува земя и построява „Фугерай” или „квартала на Фугер”. Най-поразителното е, че 500 години по-късно кварталът е все още действащ, като се финансира от фондация, създадена с парите на Фугер. Днес едно от първите места, където водят туристите в Аугсбург, провинция Бавария, е „Фугерай“.

Фугер умира през 1525 г. като най-богатият и най-влиятелния човек в Европа.

Единственият пряк наследник на Фугер е дъщеря му, която жененият банкер има от любовницата си. Следващите поколения от семейството Фугер нямат неговата целеустременост и размах, енергия или талант и разделят компанията, като разпределят голямото му богатство помежду си. Резултатът: никога не сме чували за Фугер. Затова ИК „Кръгозор“ издава книгата „Най-богатият човек на всички времена: животът и епохата на Якоб Фугер” (ИК „Кръгозор”) от Грег Стайнмец.

4.Greg Steinmetz„Най-богатият човек на всички времена” (ИК „Кръгозор”) e първата книга на Грег Стайнмец – финансов анализатор за „Ruane, Cunnniff & Goldfarb”. Авторът има 15-годишен опит като журналист за Sarasota Herald-Tribune, The Houston Chronicle, New York Newsday и The Wall Street Journal, където завежда секцията за Берлин, а по-късно и секцията за Лондон.

Ето какво Стайнмец споделя пред ThinkAdvisor за Якоб Фугер – човекът, който според него е дал началото на съвременния капитализъм.

Как изчислихте, че Фугер е най-богатият човек на всички времена?

Богатството му възлиза на 2.1 млн. флорина, което е повече от 2 % от БВП на европейската икономика през XVI. век. В наши дни 2 % от БВП на икономиката на САЩ възлиза на повече от 400 млрд. долара.

Кои са трите водещи черти на характера на Фугер, които са го превърнали в най-богатия човек на всички времена?

Номер 1: Хладнокръвие. Бил невъобразимо дързък. Нямало да успее, ако не бил склонен да поема огромни рискове. Той вярвал безусловно в това, което правел.

Номер 2: Проницателност. Той бил най-умният човек, където и да се намирал. Номер 3: Амбиция. Искал да направи повече пари от когото и да било преди това.

А кои са трите водещи бизнес умения на Фугер?

Прозорливост, талант да преговаря и умението да използва финансов ливъридж с кредиторите си.

Какво се е случвало при провал по онова време?

Вкарвали провинилия се в затвор за длъжници или пък му режели ръцете. Никога не е било по-опасно да имаш бизнес, отколкото по онова време, поради последиците от провала, унижението и влизането в конфликт с църковните закони заради заемането на пари и събирането на лихва, което правел Фугер.

Какво било най-голямото му предизвикателство?

Да намира и събира пари. Когато започнал, трябвало да намери хора, които да са склонни да дадат пари на млад човек с малко опит и той да ги инвестира.

Пишете, че Фугер вярвал, че Господ искал той да бъде богат.

По този начин той можел да оправдае всичките си постъпки и също така се вписвал в морала на онова време: „Ние сме тук, за да служим на Господ и да му угаждаме.” Той казвал: „Угаждам на Господ, ако не беше така, нямаше да ме дари с тази голяма способност да правя пари и да стана богат.” Това му позволявало да спи спокойно.

Разкажете ни повече за забележителната му дързост и хладнокръвие.

Той поел два огромни риска, които осигурили бъдещето му. Първият и най-голям бил в началото на кариерата му. И предопределил бъдещето му. Той взел назаем пари от приятелите и семейството си, като ги убедил да инвестират с него, за да кредитират ерцхерцога на Тирол Зигмунд.

Това наистина е изисквало голяма доза кураж.

Точно така. Повечето кредитори смятали, че това е прекалено опасно. Но Фугер решил, че това е неговият шанс. Той не просто заел пари на ерцхерцога на Тирол, а стигнал до такива подробности, че заявил: „Ще ти дам пари, подкрепени от приходите от среброто, но аз ще съм този, който ще контролира мините и паричния поток. И, между другото, също така аз съм този, на когото трябва да дадеш контрола над тиролската държавна съкровищница, защото искам да съм сигурен, че парите идват при мен.”

Какъв е бил другият голям риск, който поел Фугер?

Две години по-късно решил да повтори в Унгария това, което направил в Тирол – да добие контрол над търговията със сребро. По онова време Унгария била обсадена от турците. Било много опасно да се инвестира там. Но той все пак купил толкова мини за сребро, колкото успял. Оказало се, че това била много добра инвестиция, защото турците нахлуват в Унгария много по-късно, а междувременно, той спечелил много пари от среброто.

Дайте пример за хитростта на Фугер?

Той контролирал толкова много мини за мед, но когато няколко от неговите съперници отишли при него с предложение да сформират картел, за да контролират цените, той се съгласил с единствената мисъл да ги унищожи. Те сами влезли в капана – когато другите се уговорили и доставили медта, Фугер намалил драстично цените, защото знаел, че може да издържи по-дълго от тях, и по този начин им нанесъл огромни щети.

Можете ли да сравните Фугер с човек от съвременния бизнес свят?

Ако става дума за чиста амбиция, съчетана с талант, убеждение и хладнокръвие, хора като Лари Елисън, основател на Oracle, и може би Джон Малоун, председател на Liberty Media. Те са много сигурни в способностите си и искат да правят пари заради самите пари – и са поемали големи рискове, които са си заслужавали. Това са хора, които притежават голям талант да правят пари и това ги прави щастливи.

Фугер бил безкомпромисен. Има ли в наши дни финансисти, които да са като него?

Ханк Грийнбърг, бивш председател и изпълнителен директор на AIG. Той просто иска да печели и отстоява позициите си. Фугер, дори и на смъртното си легло, отказал да отстъпи пред краля на Унгария. В резултат след смъртта му наследниците му запазили всичките си активи в Унгария – най-големият източник на богатството му.

Защо притежавал недвижими имоти?

За да е сигурен, че парите ще са там за бъдещите поколения. Така че купил достатъчно земя, за да се появи името му на картата.

Вземаме за даденост принципа на двустранното счетоводство. Интересното е, че Фугер го използвал за първи път след като този принцип бил измислен в Италия.

Той бил първият човек, който го използвал на север от Алпите. Това му позволявало да види голямата картина. Преди това хората или се опитвали да помнят цифрите, или ги записвали на хвърчащи листове хартия. Фугер поддържал подробна документация и бил специалист в интерпретирането на данните.

На какво най-много могат да се научат финансовите съветници от Фугер?

Да се грижат за интересите на клиентите си в дългосрочен план. Фугер не правел краткосрочни планове, когато сключвал сделки. Той искал да вземе активите на поддръжниците си и да им обещае възвръщаемост за дълъг период от време. Искал да задържи тези хора завинаги.

Други поуки за финансовите съветници?

Фугер държал клиентите си информирани за това, което предстои – и за доброто, и за лошото, което не било често срещано по онова време. Не се опитвал да представя нещата през розови очила. Давал на клиентите си полезна информация. Мога да направя паралел с това, което един изпълнителен директор прави с годишните доклади за акционерите.