ИК Хермес представя „Най-важните неща“ от Карън Уайът

Вдъхновяващи и мъдри послания за истински ценните неща в живота.

За книгата

Д-р Карън Уайът прекарва по-голяма част от 25-годишната си практика в грижи за пациенти в старчески домове, хосписи и приюти за бездомни. Тя става свидетел как в края на земния си път хората правят равносметка на постигнатото и придобиват по-различна перспектива за наистина важните неща в живота.

Изпълнена с мъдрост и състрадание, тази книга съдържа вдъхновяващи истории за духовно пробуждане, разрешаване на дългогодишни конфликти и осъзнаване на смисъла на живота. Авторката споделя не само вълнуващите трансформации на своите пациенти и техните семейства, но и собственото си духовно израстване. Седемте ценни житейски урока са представени в отделни глави. Те ни припомнят изконни истини – като това да приемаме трудностите, да обичаме безусловно, да прощаваме и да живеем в настоящия момент, без да се боим от несигурността на бъдещето.

Мъдрите послания в книгата биха повдигнали духа на всеки, изгубил надежда и посока, и биха го изпълнили с радост и благодарност. А усвоени навреме, могат да ни помогнат да живеем по-пълноценно и в хармония със себе си и околните.

Откъс

Първа част

Основата

Подготовка за уроците

Тед, пациент на хосписа, на когото му оставаха броени дни живот, се обърна към мен и настойчиво каза: „Едва сега, когато наближава време да умра, научих кои са най-важните неща в живота. Защо не го разбрах по-рано? Трябва да кажете на хората да внимават СЕГА и да научат тези уроци, преди да е станало късно.”

Ето как семената на тази книга бяха засети преди много години край леглото на един умиращ човек. През следващите няколко години, докато присъствах на последните дни на много други пациенти, започнах да осъзнавам изключителната възможност за трансформация в края на живота, даваща един нов и мъдър поглед върху смисъла и целта на съществуването. Ставах свидетел на красотата и покоя, които съпътстваха последните мигове на тези хора, и собственият ми страх от смъртта постепенно започна да се разсейва. Уроците, които научих, се превърнаха в основен стожер в живота ми, насочвайки ме при взимането на решения и в действията ми към онова, което е най-стойностно, към най-важните неща на този свят.

***

Умиращите като учители

След смъртта на баща ми останах без посока, изгубила вяра, че този свят е безопасно място за съществуване. Докато отчаяно търсех отговори, съумях да намеря утеха и напътствия в историите на умиращите пациенти, за които се грижех в работата си в хосписа. Те споделяха с мен не само съкровени моменти от последните си дни, но и колективната мъдрост, която бяха събирали през целия си живот. Някои пациенти стигаха до феноменални прозрения и яснота на духовния поглед по време на кризата, предшестваща умирането, и горяха от нетърпение да споделят познанието си. При други трансформацията бе видима в поведението и външния вид и трудно би могла да се опише с думи. Понякога грижещите се за пациента изживяваха дълбока еволюция, докато споделяха последните мигове на любимия човек. Всички тези истории за това как живеем и умираме на тази планета вдъхновяват, затрогват и възвисяват. В много случаи самите пациенти ме помолиха да разкажа за съдбите им, съжалявайки, че нямат достатъчно време, за да споделят новооткритата мъдрост с другите. Оттогава ги нося със себе си в очакване на удобната възможност най-после да изпълня поетото обещание. Ето защо тази книга е посветена на болните, които с такава щедрост ми преподадоха уроците за живота и смъртта.

Важно е да се разбере защо ние, които в този момент сме в разцвета на живота си, имаме какво да научим от онези, които вече са се изправили пред своята тленност и са си отишли от този свят. Както ще стане ясно, историите от хосписа са истории на хора, които починаха от хронична, нелечима болест и прекараха много време в очакване на собствената си смърт, посрещайки я храбро. Те живяха в състояние на продължителна криза, като се учеха да се справят с трагедията и да продължават да намират смисъл във всеки оставащ им ден. Днес, когато гледаме напред към несигурни времена и потенциални заплахи към приятния живот, с който сме свикнали, можем да извлечем полза от мъдростта на хората, извършили изпълнения с опасности преход, които отчаяно искаха да проумеем познанието, добито от тях в края на живота им. Ние ги почитаме, като се учим от историите им и използваме уроците им, за да разширим духовното си израстване в подготовка за онова, което ни предстои. Време е да съберем смелост и да се изправим пред своята тленност.