Новогодишната нощ е преминала и в първия ден след нея традиционно никой не работи. Традиционно ставаме тогава, когато бабите и дядовците се готвят за следобеден сън. Да това е най-късия ден в годината и въпреки това в неговата вечер, вместо да стоим вкъщи и да мъчим глупостите по телевизията, решаваме да се мушнем в близкия мултиплекс и да гледаме филм. Поради липса на каквито и да било стойностни или нови филми, единственото примамливо заглавие, което родния кино  афиш предлага,е пеещият Хю Джакмън или иначе казано „Най-великият шоумен“. Спомняйки си „La La Land“, „Мулен Руж“, „Мечтателки“, „Клетниците“…. все пак не трябва да отписваме жанра. Може да се случват и приятни неща в него. За какво се разказва във филма?

Кулисите на пътуващия цирк на братята Ринглинг все повече се разтварят и ставаме свидетели на още кадри от историята на великия Финиъс Барнъм, чийто живот ще проследим в „Най-великият шоумен”.

Така представена история, по-скоро би изгонила зрителите от залата. Едно гледане на трейлъра с песента „This is me“ за бекграунд, променя нагласите и всъщност ни настройва за пиршеството от цветове, чудатости и красота, които може би ще видим във филма! А как бих могъл да резюмирам емоциите от него?

„Най-великият шоумен“ е един от редките случаи, в които човек си спомня защо обича киното. Това е една голяма напомнянка ЗАЩО киното е наричано седмото изкуство! Филмите могат да носят емоции. Филмите могат да радват. Да усмихват. Филмите могат да те накарат да настръхнеш! Филмите могат да бъдат позитивни. Филмите могат да те заредят и на излизане от залата, душата ти да е пълна, а ти самият да се чувстваш, че сякаш стъпваш на облачета.

Не мога да си спомня КОЙ е последният филм (преди този), който ме е накарал толкова пъти, НЕ да се усмихна, а да се усмихвам. Дълго и продължително. Този филм  успя да ме накара на няколко пъти да настръхна истински, целия. Не за момент, миг. Не за секунда. Дълго и продължително. С наслагване. Когато от екрана те залива такава непрестанна феерия от истински кеф, истински емоции, позитивизъм и красота, тялото ти просто настръхва докато приема цялата положителна енергия на филма и всичко, случващо се в него.

Няма как да не подчертая, че Хю Джакмън е последния актьор от този калибър и СЛЕД НЕГО на хоризонта друг май не се задава! Сещам се за Антъни Хопкинс, който въпреки преклонната си възраст продължава да се снима и да радва зрителите. Достолепната осанка, благородното излъчване и НЕВЪЗМОЖНОСТТА да НЕ го харесаш, превърнаха Сър Антъни Хопкинс в това, което той е в съзнанието на всеки от нас. Хю Джакмън успя през изминалите 17г. да влюби света и Холивуд в себе си. Да той бе Върколака, но той бе и много, МНОГО още. Той беше Жан Валжан в „Клетниците“ и получи номинация за Оскар за това, той се боксираше с роботи в „Жива стомана“. Той е и Финиъс Барнъм в „Най-великият шоумен“! В Хю Джакмън има нещо красиво. Нещо обаятелно, което просто те кара да го харесваш и да го уважаващ. Той е  последният благородник в Холивуд и неговото положение в A-листа на Холивуд, примесено с личните му качества и чар, просто обезоръжава зрителите. Неминуемо в съзнанието на всички изниква ОГРОМНОТО предимство на Джакмън пред ВСИЧКИ мъже в Холивуд. Неговият брак продължава повече от 20г. вече,с много по-възрастната му съпруга. Те са заедно от ДАЛЕЧ преди славата да го покори. Те продължават да са заедно и все така влюбени и силни, заедно с многото им осиновени деца. Хю остарява. Бръчките по лицето му се множат, зъбите му пожълтяват, брадата му побелява. Но той НЕ СЕ свени от това. В „Най-великият шоумен“ НЯМА да го видите опънат, боядисан или с дигитално побелели зъби. Всичките елементи на възрастта му са там, но преди всичко безграничния чар и обаяние, неговото благородство и притегателна сила са онази брънка, която движи целия филм в правилната посока.

„Най-великият шоумен“ има най-наелектризиращия саундтрак, който е  достигал до ушите ми от незапомнени времена. Още първото парче, което напомня на „We will rock you“,на някакъв рок химн примесен с госпъл елементи,ще закове вниманието ви и ще ви потопи в тази атмосфера на онова прекрасно, чисто време, в което задушаващите ни технологии са мираж! Всяко избухване в музикален момент се превръща в най-голямата магия на филма. Музикалния момент НЕ Е просто пеене. В него режисьорът създава един малък, наелектризиращ свят, в който имаме главни герой, музика, убийствена хореография, скоростни движения, брилянтно оркестрирани цветове от сценографията и  най-динамичната камера, която можете да си представите. Този оператор, с тази камера и това нейно движение са неизменен участник във всеки музикален момент и го превръщат в истински екшън епизод. Динамичната хореография, усмивките по лицата на участниците, всички ВСИЧКИ елементи правят музикалните епизоди  в мигове на щастие, пълна наслада и секунди, в които кожата ви да настръхне от кеф и електрически заряди.

Филмът изобилства от НЕПОВТОРИМИ песни, от началния хит „The Greatest Show“ през страхотния дует на Хю Джакмън и Зак Ефрон, та чак до химнът на „Най-великия шоумен“, който се казва  „This is me“ и е изпълнен от всички чудати хора под купола на цирка, начело с брадатата жена, която МАЧКА!!!!

Зак Ефрон, който израстна пред очите ни от хлапето в „Училищен Мюзикъл до партньор на Скалата в „Спасители на плажа“ тук го виждаме в неочаквана роля. Очарователно лице, привлекателна осанка и … способност да танцува и пее! Зак има два изключително музикални момента във филма. Единият е убийствения му дует с Хю Джакмън, а втория е прекрасната заигравка със Зендая и „Rewrite the starts“. Зак е изключително положителен и обаятелен герой, който на фона на личната красота и чар на актьора, внася доброта и чистота на емоциите и чувствата , за да станем свидетели на един персонаж, който НЯМА как да не обикнем, да не му повярваме и да не му симпатизираме!

Мишел Уилямс е изненадващо обикновена в ролята си. Общите ми впечатления през годините са, че тази актриса е обикновена. В изпълнение. В излъчване. Дори в името и. Актрисата се справя чудесно в ролята на домакиня, съпруга, майка….. Но когато към това трябва да добавиш перфектна танцьорка, пееща, акробатична, красива и равностойна  на безкомпромисния Хю Джакмън… Уилямс много трудно успява да ни убеди и да и повярваме. И все пак след финалните надписи ще си дадете сметка, че ДОРИ тя е успяла, ДОРИ тя ви е убедила в правдивостта на героинята и.

Със сигурност ще си тактувате много в залата. Със сигурност ще се усмихвате много в залата. Със сигурност, в мига в който се приберете след филма, ще намерите в Youtube саундтрака и ще го слушате до откат! Това е от онзи вид филми, които  какви ще да са, в края на прожекцията положителното настроение, електрическия заряд на вътрешното ни аз и розовия поглед към света са онова, което има смисъл. Това ни кара да обичаме киното и да му се предаваме. Такива филми, които ни карат да забравим ежедневието, да забравим проблемите, да забравим сивото, мрачното, трудното и да се пренесем в една фантазия, която е толкова динамично, жизнено и истинско пресъздадена, че ние самите да си пожелаем да бъдем част от нея.

„Най-великият шоумен“ е филм, който ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да гледате и то трябва да го гледате сега, докато е началото на новата година и празничното ви настроение все още пулсира в съзнанието ви.

Заглавието е вече в кино салоните в цялата страна на 2D! Разпространява Александра Филмс!

Вашият коментар