Човешко е да се греши. Все пак всички сме хора и… Да, ама не. Нека зарежем тези глупости. Не можем да си затворим очите за несправедливостите, които ни заливат отвсякъде. Особено що се отнася за филми. За тази цел ви представяме извадка от най-неудачните решения на филмовата академия на САЩ. Най-престижните, но в никакъв случай най-качествените и меродавни награди. Провалите са много, но ние сме ги систематизирали в едва четири категории – актьор, актриса, филм и режисьор.

I. Актьор

Джейк Джиленхол за „Лешояда“

Пренебрегването на Джиленхол за мен си беше връх на нахалството. Дори и номинация не получи. Изигра перфектно и въздействащо социопата Луис Блум, дори бих казал, че направи най-силната си роля в кариерата. Въпреки убийствената конкуренция в лицето на Еди Редмейн, Майкъл Кийтън и Стив Карел, Джиленхол не заслужаваше да остане незабелязан.

Майкъл Фасбендър за „Срам“

Все още трудно осъзнавам, че Фасбендър дори не бе и номиниран за гениалното си превъплъщение на млад мъж със сексуална зависимост. Същата година, в която излиза „Срам“, „Оскар “ за най-добра главна мъжка роля спечели локално известният комик Жан Дюжарден за вече забравения „Артистът“. Както се казва – „СРАМ“.

Денис Хопър и Уилям Дефо  за съответно „Синьо кадифе“ и „Диво сърце“

Психопат се играе най-трудно. Не знам дали Дейвид Линч е карал Хопър да се друса, но изпълнението на болния престъпник Франк Буут е наистина въздействащо. Уилям Дефо играе подобна роля в друг филм на Линч – „Диво сърце“. Там играе Боби Перу, персонаж, който ти се запечатва в съзнанието.   Така че, когато чуя филмов злодей в представите ми веднага изникват Франк Бут и Боби Перу. А дали е нужно да уточня, че и двамата не получиха дори и номинация за най-добър поддържащ актьор.

Робърт де Ниро за „Шофьор на такси“

Има актьори, които изнасят цели филми на гърба си. Гениалният Робърт де Ниро прави една от най-запомнящите се роли в киното, еталон за актьорско майсторство. Най-силната колаборация между Скорсезе и Де Ниро. И двамата обаче са пренебрегнати на „Оскари“-те през 1977 г.

Джак Никълсън за „Сиянието“

Най-противоречивият филм по Стивън Кинг. Гениалният Стенли Кубрик екранизира най-известното произведение на Краля на ужаса по свое усмотрение, за което и търпи критики от самия Кинг. Това обаче не пречи филмът да се превърне в шедьовър. Това е филмът, който се е превърнал в дефиниция за бляскавата кариера на Джак Никълсън. „Сиянието“ е лентата, с която ще бъде запомнен един от най-великите актьори за всички времена. За съжаление не получи дори и номинация. Изобщо „Сиянието“ тотално е пренебрегнат за каквито и да е награди. Не е пренебрегнат обаче за „Златна малинка“. Номинации получават Кубрик за най-лош режисьор и Шели Дювал за най-лоша актриса. Светотатство!

Питър О’Тул за „Лорънс Арабски“

Е, не, вече прекаляват. Питър О’Тул е актьорът с най-силно екранно присъствие, който изобщо някога съм гледал. Номиниран е цели осем пъти, всичките за най-добра главна мъжка роля. И не е печелил нито един път! Накрая от кумова срама му дават някакъв мижав „Оскар“ за цялостно творчество, но не е същото. Една от многото непростими грешки на Гилдията.

II. Актриса

Глен Клоуз за „Албърт Нобс“

Идентичен случай с Питър О’Тул. Шест номинации, нито един „Оскар“. В моята гледна точка Клоуз по нищо не отстъпва на любимката на Гилдията Мерил Стрийп. През 2012 г. на „Оскари“-те Стрийп, в превъплъщението си на Маргарет Тачър я победи. Аз пък предпочитам в пъти ролята на Клоуз в „Албърт Нобс“, където е предрешена като мъж. Просто прекрасна актриса.

Анет Бенинг за „Американски прелести“

Бенинг е известна с това, че изключително прецизно подбира ролите си. Номинирана е четири пъти, но без награда. Най-силна е в „Американски прелести“, където тормозеше Кевин Спейси. Сега я чакаме с нетърпение във втория сезон на „Американска криминална история“

Сигорни Уийвър за „Пришълците“

Олала, актриса-мечта. В поредицата за „Пришълецът“ тя просто преобърна представите за главен герой. Все пак е жените могат да стрелят и да се млатят мъжки срещу извънземни. В „Пришълецът“ от 1979 г. на Ридли Скот Уийвър остана без номинация, а не би трябвало. В „Пришълците“ на Джеймс Камерън от 1986 г. от Филмовата академия осъзнават къде се намират и я номинират. Обаче наградата отива при Марли Матлин. Коя, по дяволите, е Марли Матлин биха се запитали днешното поколение киномани. Не знам, бих им отговорил аз. Но знам коя е полковник Рипли, а и едва ли е нужно да обяснявам на който и да е.

 Ейми Адамс за „Американска схема“

Може би най-търсената актриса в момента. А и тя е доказателство за най-прясна издънка на Академията. Пренебрегнаха я и за „Хищници в мрака“, и за „Първи контакт“. „Американска схема“ може да не предложи особено оригинален сюжет, но пък в него станахме свидетели на истински ансамбъл от талантливи актьорски превъплъщения. За този филм Адамс получи първата си номинация за главна женска роля, останалите четири са за поддържащи.

Мишел Уилямс за „Синя валентинка“

Най-депресиращият филм, който някога съм гледал. След този филм Мишел Уилямс се превърна в любимата ми актриса. Тя е едва на 36 години, а е номинирана цели четири пъти. Определено за „Синя валентинка“ заслужаваше повече наградата от Натали Портман за изтерзаната й роля в „Черен лебед“.

III. Режисьор

Алфред Хичкок

Колкото и да повтаряме, че не наградите са най-важното нещо, то погледнато от дистанция на времето, изглежда пълна глупост Алфред Хичкок да не получи награда за най-добър режисьор. Просто не може един от най-влиятелните режисьор, изобщо в историята на киното да няма „Оскар“. Повтарям – „Оскар“ за цялостно творчество не важи, това са награди, които казват едно голямо „Извинявай“. Филми като „Сянка от съмнение“, „Световъртеж“, „Непознати във влака“, „Психо“, „Птиците“, „Прозорец към двора“ са задължителни за всеки който обича и се занимава с кино.  Образец за това, как се гради съспенс в един филм.

Стенли Кубрик

Друг гений на киното. Създал едва тринадесет филма, Кубрик все пак печели „Оскар“. И то за специални ефекти за „2001: Космическа одисея“. Кубрик няма жанр, в който да не е опитал да прави филм: сатирична комедия („Д-р Стрейнджлав“), историческа драма („Бари Линдън“), хорър („Сиянието“), утопичен трилър („Портокал с часовников механизъм“), военна драма („Пълно бойно снаряжение“), еротична драма („Широко затворени очи“). За „Оскар“ бива победен от режисьори като Карол Рийд и Джордж Цукор, които се знаят единствено от отявлени киномани. Кубрик е многопластов режисьор със своенравно поведение и като истински творец наградите никога не са го интересували.

Акира Куросава

Гениалният японец е един от най-копираните режисьори. На запад свободно черпят идеи от творчеството му. „Рашомон“ „Телохранител“ и „Седемте самураи“ са филмите с най-плагиатствани мотиви изобщо. Куросава ни остави богато наследство от шедьоври, но все пак откъде на къде някакъв японец ще спечели награда за най-добър режисьор.

Дейвид Линч

 

Ако дойде денят, в който Линч спечели „Оскар“ то моментално трябва да се превърне в  празник зa киноманите. За всеки един от филмите си Линч можеше да получи „Оскар“, особено за „Синьо кадифе“ и „Мълхоланд драйв“. Филмите му не приличат на нищо друго под слънцето. Самобитни, изящни и изпълнени с абстракции, принесени с голяма доза насилие. Иначе ритаме от нетърпение за новия сезон на „Туин Пийкс“.

Дейвид Финчър

Най-култовият режисьор на своето време. Още не мога да проумея, че бе победен от Том Хупър. Погледнато от днешна гледна точка „Социална мрежа“ е в пъти по-добър от сухия и скучен „Речта на краля“. Да не говорим пък за филми като “ Боен клуб“, „Странният случай с Бенджамин Бътън“ и „Не казвай сбогом“. Стилът на Финчър е разпознаваем и се иска време филмите му да придобият култов статут. Справка: „Боен клуб“ и „Седем“.

IV. Филм

„2001: Космическа одисея“

Филм, който се явява крайъгълен камък за научнофантастичното кино, е победен от тотално забравения и никому известен филм „Оливър“. Космическа одисея е филм, който изпреварва времето си и е сериозен аргумент за компетентността на Филмовата академия. Кубрик е бил победен от Карол Рийд. Още не мога да повярвам.

„Разяреният бик“

Същата година, в която се състезава „Разяреният бик“ в основните опоненти са още „Човекът слон“ на Дейвид Линч и „Обикновени хора“ на Робърт Редфорд. Противно на очакванията изненадващият победител е „Обикновени хора“. Филм, който едва ли днес може да се похвали със същия интерес, който има „Разярения бик“. Прецизната режисура на Скорсезе, включваща натуралистични боксови сцени и брилянтна актьорска игра от страна на Робърт де Ниро и Джо Пеши, правят филма класика.

„Спасяването на редник Райън“,  „Тънката червена линия“ или „Животът е прекрасен“

Който и от трите филма да бе спечелил щеше да е заслужено. За съжаление „Оскар“ за най-добър филм отива при „Влюбеният Шекспир“. Чудя се защо. Просто това е един от филмите, на които им казваме, че не са нищо особено. И трите филма засягат темата за Втората световна война Епическите военни сцени на Спилбърг, философският поглед на Терънс Малик или чудесното пародиране на Роберто Бенини. Това са много по-запомнящи се филми от „Влюбеният Шекспир“

„Планината Броукбек“

Губи надпреварата за най-добър филм от „Сблъсъци“. „Планината Броукбек“ ни разказва в минамалистичен стил романса между двама мъже. Може би най-добрата роля на покойния Хийт Леджър, прекрасна режисура от страна на Анг Лий, прекрасни поддържащи роли на Джейк Джиленхол, Мишел Уилямс и Ан Хатауей, прекрасна музика. „Сблъсъщи“ се характеризира със своята социална ангажираност, засягаща темата за малцинства и разликата между класите в американското общество.

„Мементо“ и „Престиж“

В нито филмите за Батман, нито в „Генезис“ или „Интерстелар“ може да се открие идентичността на Нолан като режисьор.  „Мементо“ и „Престиж“ са филмите, с които би трябва да служат като почерк на творчеството му. Мисля, че и двата филма заслужаваха да получат „Оскар“ за най- добър сценарий. И в двата филма има нелинейна структура на повествованието, която си играе с интелигентността на зрителя.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here