Шестима популярни, четени и награждавани млади македонски писатели ще се срещнат с читатели на 3 април (понеделник) от 18.30 ч. в салона на Културно-информационния център на Република Македония на ул. Оборище 7. Заради техния талант и умение да пишат съвременната македонска литература преживява истински бум. Книгите им са много четени и превеждани.  И шестимата вече са издадени на български. В бъдеще предстои издаването и на другите двама големи автори от същото поколение – Ненад Йолдески и Игор Станойоски.

Фросина Пармаковска (родена 1985) е младата надежда на днешната македонска литература. Авторка е на три книги, най-новата от които, „Отброяване“, ще излезе съвсем скоро в Македония.  През 2015 г. романът й „Вишнева хроника“ (излязъл на български в издание на „Персей“, превод Таня Попова) е финалист за най-престижната литературна награда в Македония – „Роман на годината“. Това е роман за съзряването, любовта и случайността, която се превръща в съдба. Вълнуващ, откровен и трогателен, той разказва историята на един млад човек. Детството е най-щастливият момент в живота му, когато опознава света и хората, среща и своята първа и най-голяма любов. Пакостливата, но ранима и чувствителна Ана се превръща в мечтата му за щастлив семеен живот сред вишнева градина. И когато загубва най-близкия си човек, единствено търсенето на изчезналата Ана ще може да го извади от черната тъма, в която попада. И той тръгва да я търси из Европа, докато не открива дирите й в Париж…

Давор Стояновски  е роден на 8 март 1987 година в Скопие. Дипломира се в катедрата по македонска и южнославянска филология. Твори почти във всички литературни жанрове. За своята театралната пиеса „Бунтът на времената“ получава международната награда „Ане Франк“.

„Безименна лунна соната“ е дебютният му роман, който е финалист за наградата „Роман на годината“. Преди няколко дни Давор Стояновски спечели тази награда с новия си роман „Събирачи на пепел“.

В „Безименна лунна соната“ (на български издаден от „Изида“, превод Таня Попова) се преплитат и допълват две истории. Първата е за двама нещастни съпрузи, които след преживяна огромна лична трагедия вземат и отглеждат бебе, намерено на сметището, без да го регистрират по надлежния ред в съответните институции. Втората пък се съсредоточава върху необикновената съдба на интелигентния, талантлив и саможив Йон, който крие една голяма тайна за себе си, която разкрива пред момичето, в което е влюбен. Любимата му поразително прилича на учителката му по пиано от детството му, която тайно е обичал.

Петър Андоновски (р. 1987) прави дебюта си в модерната македонска проза с краткия, но впечатляващ роман „Очи с цвят на обувки“, донесла му номинация за наградата „Роман на годината“, а през 2016 г. спечели тази награда с романа си „Тялото, в което трябва да се живее“.

Вече е издаден на български „Очи с цвят на обувки“ („Персей“, превод Димо Бонев) – четивен и майсторски написан роман за сблъсъка на безобидната мания на един човек със страховете на друг, трупани с години.

Ема е учителка по литература, чиято мания са чистите мъжки обувки. Когато забележи такива обувки, тя започва да следи собственика им, без да застрашава неговото ежедневие. Бащата на Ема, вече пенсиониран генерал, цял живот е смятал, че добрият генерал е първо генерал у дома и цял живот е издавал заповеди към Ема, една от които е дъщерята да почиства обувките. Оттук Ема развива фетиш към чистите обувки, като неин психологически опит да осъществи идеала за „добрата дъщеря“ – перфектното дете на деспотичния баща. Но един ден случайно попада на мъж със съвършено чисти обувки и проследяването му става единственият смисъл на живота й.

Нестор е писател, романът на който е бил погрешно прочетен и интерпретиран по време на комунизма като противодържавен, след което авторът е осъден на шест години затвор. Когато е освободен, Нестор заживява усамотено и в постоянна параноя от тайните служби.

Сега манията на Ема се сблъсква със страховете на Нестор и ситуацията излиза извън контрол.

Живко Грозданоски е роден през 1986 година в Кичево. Живее и работи в Скопие. Автор е на книгите „Пясък и коприна“ (поезия 2005), „Отпечатъци върху кубчета лед“ (кратки разкази, 2009), „Приказки за тревите“ (разкази 2011). Книгата му „Куфар за трима“ е номинирана за наградата „Роман на годината“ през 2015 година. Преводач е от италиански на произведения от А. Барико, И. Звево, Е. Монтале, Н. Аманити.

В „Куфар за трима“ („Персей“, превод Таня Попова) млад човек, мразещ сапунените сериали, сам се оказва принуден да заживее в такъв. Трима трябва да пренесат голям куфар с опасен товар. Една невинна, измислена разпра прераства в гражданска кауза, медийна новина и политическа манипулация. Авторът осмива по фин, но и безпощаден начин малодушието, наивността, страха и глупостта на обикновения средностатистически гражданин, за когото емоциите са скъпо удоволствие и са в недостатъчно количество.

Вера Калин (псевдоним на Верче Карафилоска, родена през 1994 г.) прави своя пробив в литературата с първия си роман – „Бездомникът със златния часовник“ (издание на „Изида“, превод Мариян Петров). Той вече има няколко издания и се радва на голям успех, а създателката му получи наградата за най-четен автор.

Млад бездомник случайно става свидетел на кървава свада, в която успява да спаси богат бизнесмен, рискувайки собствения си живот. Когато идва в съзнание на следващия ден, се оказва в топла и чиста постеля, обграден от грижи и внимание. Благодарният бизнесмен му дава шанс за различен живот от този, който е водил дотогава. Облича го в скъп костюм, наема му учители, които не само да го образоват, но и да го научат на държание и обноски, назначава го на висок пост. Но каква е цената на това? Особено когато става въпрос за твърде много пари и ситуацията се обърка от една непозволена любовна връзка…

Михайло Свидерски е сред младите дарования на Република Македония. Още с първия си роман „Бяло и Червено“ предизвиква интереса на читателите и специалистите. Книгата е отличена с престижна национална награда през 2014 г. Тя е издадена на български в издание на „Изида“, превод Димо Бонев. Михайло Свидерски изгражда динамичен и драматичен сюжет, в който героите са в постоянно движение и в постоянен конфликт с окръжаващата ги враждебна действителност след Октомврийската революция в Москва, в Киев, в Крим и в Истанбул, така и след скок във времето – през 1950 г. в Битоля и 1951 г. – в югославския концлагер на остров Голи Оток. Жестоките кръвопролития и братоубийствените политически противопоставяния са в основата на нравствения катарзис на главния герой, от чието име е повествованието.