Една от най-сигурните категории по време на церемонията за връчването на наградите Оскар 2018, е тази за главна мъжка роля. Гари Олдман, в ролята на Уинстън Чърчил в „Най-мрачният час“ е изпълнението, което ДО момента прибра: AACTA за главна мъжка роля, наградата „Изборът на критиците“ за главна мъжка роля, наградата на Амерканската Гилдия на Актьорите за главна мъжка роля, Златен Глобус за главна мъжка роля и много, много други. Всички залози сочат, че това е 100%-вия победител и на предстоящите Оскари. Но възможно ли е филмът да прибере още награди? Преди да поразсъждаваме, ето историята:

Най-мрачният час проследява събитията от ранните дни на Втората световна война, когато падането на Франция е неизбежно, а Великобритания преживява най-мрачния час, в който се бори срещу нарастващата опасност от инвазия на германците. Докато неудържимите сили на нацистите настъпват, а воиските на Съюзниците са притиснати на плажовете на Дюнкерк, съдбата на Западна Европа тежи на плещите на наскоро избрания министър-председател Уинстън Чърчил (номинирания за „Оскар“ Гари Олдман). Докато маневрира между политическите си врагове, той трябва да се изправи пред най-важния избор в живота си: да се договори с Хитлер и да спаси британския народ, като плати ужасяваща цена, или да продължи битката напук на минималните шансове за победа. Режисиран от Джо Райт, Най-мрачният час е драматичната и вдъхновяваща история на четири седмици през 1940 г., през които Чърчил проявява куража, нужен да промени историята на човечеството.

Това е най-стилният филм от ВСИЧКИ, надпреварващи се в сезона на кино наградите. Режисьорът Джо Райт има в актива си „Гордост и предразсъдъци“, „Изкупление“ и „Ана Каренина“ (2012г.)  ПРЕДИ да се впусна в „Най-мрачният час“. Истината- това е НАЙ-СИЛНИЯТ филм в надпреварата за Оскарите. Той притежава всички качества,  за да бъде фаворит. Филмът притежава една от най-внушителните сценографии, на които сме ставали свидетели през последните години. Може би ще признаем, че това се дължи на Джо Райт, ако погледнем резултатите му назад през годините. При всеки случай, духът на епохата, усещането за онова отдавна отминало и невъзможно за връщане време… тя тегне над цялата продукция. Колите. Улиците. Забързаните хора. Метрото. Домът на Чърчил. Уестминстърското абатство. Сцените от войната. Самолетите и бомбите. Положението на жените в това общество и господството на мъжете.  Ако добавим към всичко това адекватните за епохата костюми, дори халатът на Уинстън, бастунът, цилиндрите по главите на мъжете, стегнатите облекла на жените. Техническите аспекти на филма са изведени до ниво на абсолютното съвършенство и дори едно критически настроено око НЯМА да успее да улови бъг в детайлите. Изпуснат бод, нишка не на място, неправилно употребена сграда, автомобил от друга година….. Джо Райт очевидно е държал тотален контрол върху всички отдели и започвайки от основата, от сценографията, костюмите, гримът и прическите е дал категорична база, върху която да гради своите политически интриги.

Тук идва проблемът на филма или по точно проблемът, който този филм има с мен и защо крайното ми мнение е такова. Това е филм който НЕ ХАРЕСАХ и НЕ остави добро мнение у мен. Това е филм САМО и ЕДИНСТВЕНО за хора, познаващи историята. Хора понаващи епохата. Хора интересували се, чели. Хора , които знаят кой и какво е бил Чърчил. Аз за съжаление не съм от тях. Аз не познавам функционирането на английския парламент. Не разбирам камарите. Не разбирам отношенията на Краля и Министър- Председателя. Не разбирам вътрешната подредба на Уестминстър. Никога не съм се интересувал и най-вероятно никога няма да се интересувам. За това ЕДИНСТВЕНОТО, с което филмът достигна до мен, а най-вероятно ще достигне и до повечето зрители НЕЗАПОЗНАТИ с този момент от историята, тази гледна точка и тази личност, е тежестта на решенията, с които Чърчил е бил натоварен. Поемайки управлението в наистина най-мрачния час, тогава, когато всеки би избягал, Чърчил трябва да намери изход и спаси страната си от война, която вече е обхванала континента и чука на прага му. Трябва да вземе съдбоносно решение за това КОЕ е по-малкото зло. Кое да жертва и има ли моралното право да се разпорежда с човешки животи? Трябва ли да слуша съветниците си? Враговете си? Опонентите си? Задкулисните игри в парламента ще натежат над решенията му или той ще съумее да запази увереността си и да разпореди ТАКА, както той чувства за правилно. Когато една нация зависи от теб, а много животи са в ръцете ти и ТИ с твоето решение трябва или да си спасиш или да ги затриеш…. това ще трогне всеки. 

Слизането на Уинстън в метрото, разговора с хората, събирането на министрите БЕЗ онези от военното министерство са ходове, които определят личността, като съобразителна, успяла и една от най-значимите в британската история.

Гари Олдман заковава образа на Уинстън Чърчил по начин, по който НИКОЙ дори не предполага че е възможно. НЕ познавам историческата личност- не съм чел за него, не съм се интересувал, не съм гледал снимки. Малкото проучване в подготовката за тази рецензия заковаха усещането ми, че Чърчил е бил това. Уинстън е бил Олдман и Олдман е Уинстън. Физическата трансформация е умопомрачителна. Косата. Очилата. Походката. Леко прегърбената стойка. Гласът и акцента. Отношението. Гадното копеленце, на което всеки и всичко са му криви. Точно това е бил Уинстън Чърчил и Гари Олдман безкомпромисно го навира в лицето ни… за да запомним.

„Най-мрачният час“ е най-силният филм и най-възможната изненада в основните категории, която може би ще отмъкне Оскар-а на „Три билборда извън града“. Съдейки и от факта, че повечето членове на академията са на преклонна възраст, че имат нужда от спомени, носталгия, от действителност от епоха към която да се връщат и помнят с добро…. „Най-мрачният час“ е филмът, който носи и дава това. За това…. да се настроим подобаващо и да си признаем, че за тази церемония това е най-вероятният победител въпреки дори на мен самият, да ми иска друго.

„Най-мрачният час“ е вече в кино салоните в цялата страна. Разпространява Форум Филм България.

Вашият коментар