„Насладата от откривателството“ е една прекрасна съкровищница от най-добрите интервюта, речи, лекции и статии на Ричард Файнман. Тази увлекателна и разнообразна колекция предоставя един близък и завладяващ поглед към неговия живот и мислене. В тях виждаме Файнман такъв, какъвто винаги е бил – в една вечна игра с идеите, но и винаги сериозен по отношение на важните за него неща, а именно честността, независимостта и готовността да признае невежеството си.

Tук ще откриете широк диапазон от теми, над които Файнман е размишлявал и които е разглеждал тъй интригуващо, при това не само в областта на физиката, но също и засягащи религията, философията, компютърните и нанотехнологии (в които е бил пионер); бъдещето на науката и цивилизацията…

Файнман винаги е казвал, че се занимава с физика не заради славата или за награди и отличия, а заради забавлението, заради чистата наслада да откриваш как работи светът и какво го задвижва.

И така, четете, наслаждавайте се и не се стеснявайте понякога да се посмеете на глас или да си вземете една-две поуки за живота; бъдете вдъхновени; и най-вече преживейте насладата от откривателството на един необикновен човек.

Ричард Файнман е един от най-забележителните американски физици на 20-ти век, наричат го дори  най-великият ум след Айнщайн. Съвременниците му разказват за увлекателните му лекции, за шегите-закачки, за ексцентричноста му и свободолюбивия му дух.

Ричард  Файнман е роден в Куинс, Ню Йорк, на 11 май 1918 година. Родителите му са евреи. Подобно на Айнщайн  той проговаря значително късно (на 3 годишна възраст все още не говори). На 10 годишна възраст започва да купува и поправя стари радиоапарати. Когато е на 12, вече поправя радиоапаратите на целия квартал. На 15 годишна възраст Файнман усвоява интегралното и диференциалното смятане. От майка си наследява чувството за хумор, а от баща си непресъхващото любопитство да разбере как работи всичко.

Завършва Масачузетския Технологичен Институт през 1939 година и защитава докторска степен през 1942 година в Принстън. Става професор най-напред в Корнел, а след това в Калифорнийския технологичен институт.

Робърт Уилсън се опитва да убеди  Ричард  Файнман  да се включи в строго секретния проект Манхатънпо разработката на атомната бомба. В началото той не е много ентусиазиран от идеята да работи по тази проект, но по-късно се съгласява, мотивиран от мисълта, че нацистите може да успеят да изработят бомбата преди останалите. Назначен е за ръководител на група по теоретични изчисления.

След приключване на войната и на проекта Манхатън, Ричард Файнман започва работа като професор в  Корнел. Той обича да преподава. Често казва, че ако нещо не може да бъде обяснено на ниво студент първи курс, значи все още не е разбрано напълно. Той намира вдъхновение в своите лекции и счита, че контактът със студентите е важен както за тях, така и за него. Учуден е от факта, че получава предложения за работа от много елитни висши учебни заведения. Той избира Калифорнийския технологичен институт, от една страна заради мекия климат, от друга заради възможността да преподава, а не да се занимава само с изследователска работа.

Файнман разработва метод на интегрирането по траектории в квантова механика. Последните му научни занимания са на тема силни взаимодействия (на ниво кварки).

През 1960 година той е помолен да напише нов учебник по  физика. Три години по-късно от печат излиза тритомното издание „Лекции по физика“, курс от лекции за висшите учебни заведения, който се превръща в класика и настолно четиво за много физици.

Ричард Файнман се отличава с изключителна оригиналност в мисленето, остроумие, свободолюбив, независим дух и неподчинение на авторитети, артистичност и ексцентричност.

През 1959 година изнася стаnалата по-късно световноизвестна лекция на тема нанотехнологии  „Има достатъчно място на дъното“ („There’s Plenty of Room at the Bottom“). Разширява чувствително теорията на квантовата електродинамика, за което през 1965 година, заедно с Джулиан Швингър и Шиничиро Томонага, печели Нобелова награда за физика. Създава диаграми за взаимодействията на елементарни частици, които носят неговото име и имат огромно практическо приложение.

Файнман участва в дешифрирането на йероглифите на маите и в изясняването на причините за катастрофата на космическата совалка Чалънджър през 1986 година.

На 28 януари 1986 година, след изстрелването от стартовата площадка,  се взривява космическата совалка Чалънджър със седем души на борда. Всички загиват. Създадена е президентска комисия за разясняване на причините за катастрофата. В нея се включва и Р. Файнман, основно по настояване на съпругата си. Именно той установява, че причина за трагедията е проблем с уплътненията в горивните резервоари. Пред комисията той демонстрира с елементарен опит, използвайки само кана с вода, лед и клещи, че гумените уплътнения губят еластичността си при ниски температури, това нарушава херметичността и топлите газове нахлуват в камерата. Всичко това се излъчва на живо по телевизията.

Известен с неподчинението си на авторитети, Р. Файнман обвинява НАСА, че астронавтите са принесени в жертва на политическите амбиции на властта.

Мечтата на Файнман е да посети Тува, тогава автономна област на СССР, а от  1991 г. Република Тува. Той е силно впечатлен от съветското изкуство, природа, пощенските им марки с триъгълна форма. Поради бюрократични спънки и Студената война, първоначално му отказват. Но Файнман не е човек, който лесно се примирява. Той започва да праща писма до руски вестници, свои снимки до коли с регистрационен номер TUVA (Тува) и предлага да изнася безплатни лекции. Със съдействието на професор Андрей Капица, след дългогодишна кореспонденция, Ричард Файнман и неговите колеги получават официална покана от Академията на науките на СССР да посетят Тува, като при това Академията обещава да поеме всички техни разноски. Поканата е подписана на 19 февруари 1988 година.  По ирония на съдбата това се случва 4 дни след  смъртта на Файнман.

Колата, която ученият кара е изрисувана цялата в диаграми на Файнман, а номерът й е «QANTUM». Това е само една от многото причини,  поради които  Файнман е считан за ексцентрик.

Някои от другите са увлечението му по парапсихологията, опитите с марихуана и опитите за разчитане на йероглифите на маите.

Към края на 70-те  се установява, че Файнман е болен от рядка форма на рак, най-вероятно вследствие на участието му в ядрените опити в Лос Аламос, Ню Мексико. След няколко операции и след като бъбреците му отказват да функционират един по един, Ричард Файнман умира на 15 февруари 1988 година. Студентите му спускат огромен надпис от покрива на университета,  на който се чете „Обичаме те, Дик“. Погребан е в Алтадена, Калифорния.

Вашият коментар