Танцува и ухае дебютът на чешката писателка Анна Болава – и заедно с това хваща за гърлото с неочакваността си!

 

АННА БОЛАВА изникна буквално за една нощ на чешката литературна сцена – за един летен порой, както става и с билките в книгата й „Към тъмнината“ (издание на „Пресей“, превод Деница Проданова).

Юни е най-хубавият месец в годината, казва главната й героиня, но въпреки това вместо щастие, по-често изживява разочарования. Хубавите моменти пък се заменят с тъга. 

Книгата е хипнотична с всяка своя страница – проследявайки съдбата на една билкарка. „Към тъмнината“ е чуден и омаен разказ за живот в лоното на природата, но също и за човешката самота. Защото когато говориш езика на билките, този на хората се превръща в неразбираем. 

Билките са навсякъде по страниците на „Към тъмнината“, точно те превръщат романа в необикновен. Главен герой са поне колкото Анна – жената, която губи все повече човешкия си образ и се превръща в самовила. Но нима самовилите страдат толкова болезнено? 

„Към тъмнината“ пристрастява като свежото ухание на липовия цвят, държи те здраво като листата на живовляка, тежи, докато не обърнеш и последната й страница, като орехови листа. Енциклопедия на природата е, но и на човешката душа. А тъмнината в нея е много, неизбродима, неизбежна… 

Зад псевдонима Анна Болава всъщност стои 37-годишната сега Бохумила Адамова. Когато книгата й се появява в книжарниците, тя на практика е неизвестна – само с една стихосбирка зад гърба си. Но читателите бързо превръщат „Към тъмнината“ в истински хит. После идва ред на наградите… Книгата печели престижния приз „Магнезия Литера“ и се превръща в най-добрия роман на 2016-а. 

… а когато късно вечерта оставите настрана „Към тъмнината“, ще дочуете като главната героиня как билките оживяват. Но за нея залогът ще е на живот и смърт. Защото разпознаеш ли гласа им, пътуването към тъмнината вече е започнало. А връщане в света на хората няма. 

„Към тъмнината“ в билки и думи 

·       „Истински обичащият да събира билки е различен!“

·       „Как разбират растенията кога да разцъфнат, всяка година по едно и също време. Невероятно е и дори на моите години не го схващам.“

·       „Накратко казано, лопенът се отваря само пред избрана душа. Макар да го прави всеки ден, не се оставя да бъде наблюдаван. Тайнствен процес, незабележим миг.

·       „Днес душата ми е пълна с вълшебства и дребната лошотия не може да ми навреди.“

·       „Когато трябва, мога да съм самовила, която е толкова лека, че не оставя следи.“

·       „Свети Йоан ме спасява и този път. Само мисълта за него е в състояние да лекува.“

·       „Кой днес може да се облича в късчета мъгла и да ухае на утринна зора?“

·       „Колкото повече се потапям в тъмнината, толкова по-спокойна съм.“

·       „А може би това не е краят, а просто началото…“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here