Звездната трупата на театър „Възраждане“ от бурното време на 90-те години  бе събрана от своя драматург Недялко Йорданов и се поклони заедно пред публика снощи в зала 8 на НДК. Поводът за емоционалната среща бе премиерата на новия документален филм на Недялко Йорданов „И да започнем отначало“, който е част от вълнуващата поредицата за живота му и за историята на новото време „Още ме има, още съм жив“.

Актьорите Павел Попандов, Станислав Пищалов, Марияна Станишева и Митко Босев, композиторът Хайгашод Агасян и обичаният им драматург Недялко Йорданов си подадоха ръце след края на филма и се поздравиха с много обич и вълнение. От състава липсваше само съпругата на Недялко Йорданов – Ивана Джеджева, която той извини за отсъствието с върлуващия грип.

„Гледах със смесени чувства. Обхвана ме особена носталгия, а също нерви и бяс – сподели Павел Попандов, имайки предвид разгорещеното си и вдъхновено участие в предаването „Панорама“, запечатано в архивните кадри, в което той защитава театър „Възраждане“ и казва истината в очите на присъстващия в студиото, спуснат отгоре и нежелан нов директор Г. Г. Георгиев.  – Това беше истински житейски изпит-проверка дали ще застанеш на страната на доброто, „макар да е жилаво злото“, и ние застанахме достойно зад дваж по-достойния Недялко“.

„Когато полицията идваше в театъра, за да ни гони, Станислав ги плашеше със своята едра фигура и „перки“, спомни си с усмивка Недялко Йорданов дните и нощите, когато са стояли дежурни в театъра, за да го бранят от натрапеното ръководство. Пищалов сподели с горчивина, че точно вчера, преди броени часове, е подал документите си за пенсиониране и двете години, през които е бил уволнен от кмета Янчулев, липсват в професионалната му биография. „Павел Попандов също не успя да се пенсионира нормално“, каза известният актьор, подчертавайки, че случилото се преди около двайсет години е оставило своите негативи в съдбата на всеки от тях. „Но в крайна сметка остава само доброто. Въпреки върховете и низините! Радвам се, че сме заедно“, заключи Митко Босев.

Марияна Станишева и Хайгашод Агасян разсмяха публиката с весели случки с вдъхновяващия и колегите, и публиката Радой Ралин от времето на неговото участие в репертоара на театъра.

Авторските песни в изпълнение на Недялко Йорданов и Хайгашод Агасян, букетите и автографите върху многобройни стихосбирки на поета, превърнаха събитието в истински празник.

Лентата „И да започнем отначало“, базирана на непоказвани видео кадри, заснети от самия автор, на телевизионни репортажи, интервюта, изяви и статии в печата, пренесе многобройните зрители, препълнили зала 8, във времето на 90-те години на миналия век. Тогава Недялко Йорданов и съпругата му Ивана Джеджева се посвещават на театър „Възраждане“ и минават през водовърдеж от успехи и битки, свързани с неговата съдба.

Понякога трупата е без нито един щатен артист, друг път – с назначени трима или най-много петима. Но въпреки това Недялко Йорданов създава хитови представления и привлича публика във време, когато другите театри страдат от липсата на зрители, защото „в тази икономическа криза, в театъра никой не влиза“. Малкият салон на „Възраждане“ се пука по шевовете, появяват се много нови спектали и се играят безброй пъти. В легенда се превръщат постановките „Трендафил Акациев“  и „Трендафил Акациев 2“. Тодор Колев изиграва митичния поет в 60 представления, а след като заминава като посланик в Канада, за още 190 срещи с публиката с образа успешно се слива Павел Попандов.

„Има нещо гнило в Дания“ е спектакъл, който за пръв път провокира българската публика с темата за проституцията и се превръща и в първия частен тв сериал.

Недялко Йорданов сам води интригуващи срещи-разговори с известни интелектуалци пред публика, които се излъчват по БНТ. Кани големи творци да създават пиеси за трупата – като Иван Радоев, чийто проект остава неосъществен заради ранната му кончина, и Ивайло Христов, който пише единствената си, но много успешна пиеса „Домашен ресторант“.

На сцената играе Радой Ралин и развихря импровизаторския си талант.

Успехите на театъра обаче често биват помрачавани заради вмешателство от Общината-собственик и чрез нея – от пипалата на политици и управници. Съкращават актьори; спускат им партиен парашутист за директор, срещу когото борбата е чутовна и емоционална; атакуват театъра и лично Недялко Йорданов чрез медиите – управляващите директно се опитват да внушат на главни редактори на вестници да не допускат поета до публичното пространство. „Времето на Иван Костов беше като връщане на тоталитаризма“, обобщава поетът. А самият той – влюбен в театъра, без колебание отказва да приеме предложението да оглави Българската национална телевизия. За поста е предложен от писателя Георги Мишев и избран сред няколко други достойни кандидатури.

Накрая трупата на „Възраждане“ губи неравната битка с властта и е принудена да се сбогува с публиката си. Прави го официално, с представление в НДК – точно там, където снощи отново се събра отново след години, за да си припомни за щастливите и трудни мигове, изпълнени с много любов от и към публиката.

Премиерният филм показва и неизлъчвани кадри от драматичните политически събития след десети ноември 1989 г. – така наречения „български преход“ – виждаме политици, министри, президенти, интелектуалци; конгреси, конференции, митинги.

Панорамата от исторически и артистични събития, пречупени през погледа на Недялко Йорданов, е създадена в творчески тандем с режисьорката Мариана Чачевска и ще бъде показана по телевизия СКАТ, които продуцират проекта.

Преди прожекцията на новата лента Недялко Йорданов завъртя пред своите гости част от предишния филм от автобиографичната си поредица – „Сбогуване с Бургас“. Така направи плавно връзката между периода на 80-те, който за него е свързан с Бургаския театър. Десети ноември 89-а година донася на твореца голямо лично огорчение и го кара да напусне родния си град и да замине за столицата.

Искрените чувства, широтата на преживяното, предаността към изкуството и анализът на политическите и социални водовъртежи в документалната поредица са сериозно, интересно и безценно свидетелство за времето.