Невежите феи- рецензияВчера (30.08.2018г.) в Rainbow Hub в гр. София се проведе безплатна прожекция на „Невежите феи“ на реж. Ферзан Йозпетек. Припомням ви, че през 2017г. неговият „Истанбул червен“ грабната родната награда Cinelibri за най-добър филм по книга. Невежите феи- рецензия

„Невежите феи“ (Le fate ignoranti 2001г.) е италиански филм. Ферзан е турчин, живял дълги години в Италия. Възхваляван и сочен за гений, артист, изкуствовед и майстор. И незнам какво още също. От онзи тип европейски режисьори, които всички познават, харесват и награждават. Не защото са гледали или харесвали филмите им, а защото така трябва и така казва критиката. Невежите феи- рецензия

Отидох на прожекцията с нагласата да гледам арт кино. Труден филм. Дълбок. Затрогващ. Значим. Гледах…. филм. Леко дразнещ. Леко крив. Леко нескопосан.

Невежите феи е доста сбъркана история. Ето каква: Невежите феи- рецензия

Невежите феи- рецензия

Буржоазна съпруга губи мъжа си в инцидент с автомобил. Случайно разбира, че е гей. Неслучайно се запознава с любовника му. И се оказва, че неговият начин на живот и среда и допада много. И тя се отърква в този свят. И филмът свършва. Невежите феи- рецензия

Филмът губи и двете целеви групи зрители, които се опитва да хване. Той губи гей-мъжете, които са отишли да гледат гей филм. Да харесат главния герой. Да симпатизират, да се припознаят в него. Да му се наслаждават. Главният герой не е мъж- той е жена. Филмът губи и хетеросексуалната си публика с арт насоченост, която би го гледала. Гей дружинката, в апартамента на любовника е всичко, което хетеросексуалните ненавиждат. Пеперудка. Мачо. Транс. Поскършен мъж и т.н.

От кинематографична гледна точка филмът дразни. Цветовете му са стари, отмити, ненапаснати и насилващи окото. Цветовете бяха такива във филмите някога. И не визирам 2001г., а по-скоро 60-те и 70-те години на миналия век. Монтажът е елементарен и е от епохата, предхождаща „Междузвездни войни: Нова надежда“.

Главната героиня

Главната героиня е изключително бутафорен образ. Няма такава жена. Или поне не се е родила. Коя жена след 15г. брак ще се окаже , че не познава съпруга си и той има 7 годишна връзка? Колко време е прекарвал този мъж далеч от вкъщи и тя не се  усъмнявала в него? Колко внимателен може да бъде един човек в изневярата си, че да живее два живота 7 години? Възможно ли е?

И ако след това жената се запознае с гей любовника, най-естествения ход на събитията е- те да се харесат, разбират и станат приятели? Ами ако това приятелство стигне до епичната сцена на глупостта? Разбирайте- любовникът и съпругата се целуват на дивана и всеки си представя, че целува умрелия мъж?Невежите феи- рецензия

Невежите феи- рецензияОбразите, които режисьорът използва за да вдъхне живот на гей-дружинката са изключително клиширани. Задължително имаме от всичко. Няма повтарящи се образи. Има двойка от нормално изглеждащ мъж и нормално изглеждащ мъж леко скършен. Има типичния италиано с меките китки и пеперудесто поведение. Имаме мъж, който е жена с гърди. Имаме мачо с мустаци и брадичка. Имаме красив гей, който е серопозитивен. Имаме дебела, добродушна туркиня. Имаме красива, отегчена (разюздена) магазинерка. Няма повтарящ се образ. Те просто се намират и случайно заживяват заедно. Невежите феи- рецензия

Всички са щастливи, всички се обичат, живеят заедно, мирно и доволно в апартамента на единия. Разбира се, докато пазаруват в супермаркета, винаги минават през магазинерката- приятелка, която разбира се НЕ маркира стоките (в магазина няма камери и това НЕ СЕ следи), за да НЕ харчат излишни пари.

„С гей насоченост“

Филмът за да отговори все пак на етикетът си „с гей насоченост“ включва и сцена… тройка. От онзи вид. Разюздения. Гейския. Защото всички гейове са такива. правят безразборен секс, взимат се от партита, заразяват се, задължително са по трима и така. Невежите феи- рецензияНевежите феи- рецензия

И разбира се, за да се обърка всичко още повече идва и бебе. Което не носи нищо на никого. Включително на историята. Но все пак го има.

Невежите феи- рецензияИ ако трябва да потърся нещо положително във филма, то е неговият финал. Метафората с чашата беше добра. Някои от забавните моменти бяха добри. А copy/paste сцената със смъртта, която е 1:1 със цената от „Да срещнеш Джо Блек“ бе наистина втрещяваща и въздействаща. И нелепа. Но добра.

Един силно прехвален, силно надценен филм, в който може да търсиш много дълбочина и много мисли „между“ видяното. Може и да ги откриеш. Най-вероятно ако помислиш и защо този е спрял пред контейнера а не пред входа ти отвън ще откриеш дълбоки мисли. От сорта на, че може би така господ е преценил, че по този начин ще спаси от евентуална…

Или може би не?

Все тая! Два загубени часа, в които един харесван и обичан режисьор, създал един харесван, обичан и награждаван филм. И двамата успяха до такава степен да ме ядосат и провокират, че да напиша първата си буквално хейтърска рецензия. Защото  филмът и нагласите ми… бяха абсолютна противоположност…

За допълнителна информация и други подобни прожекции, следете ТУК!

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here