ИК БАРД представя „Непознат в огледалото“ от Сидни Шелдън

За тях целта оправдава средствата. Но всичко си има цена…

Един самотник.
Тоби Темпъл е суперзвезда… и супернегодник, обожаван от феновете и разяждан от подозрения.

Една жена без илюзии.
Джил Касъл идва в Холивуд, за да стане звезда… и открива, че трябва да продава тялото си, за да успее.

Един свят на хищници.
Свързва ги любов – безмилостна, силна, свръхчовешка…


Тази история тече като мощна река, пълна с измамни дълбини и водовъртежи… И избухва в смъртоносен водопад!

Ню Йорк Таймс

ОТКЪС

ПРОЛОГ

В една ноемврийска утрин през 1969 година на борда на петдесет и пет хиляди тонния луксозен лайнер „С. С. Бретан“, който се готвеше да отплава от нюйоркския пристан за Хавър, се случиха ред странни и необясними събития.

Клод Десар, главният интендант на „Бретан“, способен и изключително пунктуален човек, държеше, както обичаше да казва, корабът му да е „стегнат“. През петнайсетгодишната си служба никога не беше попадал в ситуация, от която да не може да излезе дискретно и без проблеми. Като се има предвид, че „С. С. Бретан“ беше френски кораб, това наистина бе голямо постижение. Но точно този ден сякаш хиляди дяволи бяха направили заговор срещу него. Фактът, че напрегнатите разследвания, проведени впоследствие от американския и френския клонове на Интерпол, както и от вътрешната охрана на парахода, не успяха да открият и най-малкото задоволително обяснение на случилото се през този ден, беше слаба утеха за чувствителната му галска гордост.

Поради широката известност на имената, замесени в тази история, тя се появи на първите страници на вестниците по целия свят, но мистерията остана неразкрита.

Колкото до Клод Десар, той напусна компанията „Транс-Атлантик“, отвори бистро в Ница и непрекъснато разправяше на клиентите си за този странен, незабравим ноемврийски ден.

Всичко започна с пристигането на цветята, изпратени от президента на Съединените щати.

Час преди отплаването една официална черна лимузина с правителствени номера спря на кей 92 в долната част на река Хъдсън. Един мъж в пепелявосив костюм слезе от колата. Носеше букет от трийсет и шест рози сорт „Стърлинг Силвър“. Отправи се към изхода на дока и размени няколко думи с Ален Сафор, дежурен офицер на „Бретан“. Цветята бяха церемониално предадени на Жанин, младши палубен офицер, която ги отнесе където трябва и след това се обади на Клод Десар.

– Просто за да знаете – докладва Жанин. – Рози от президента за мадам Темпъл.

Джил Темпъл. През последната година снимките ѝ се появяваха на първите страници на всекидневниците и на кориците на списанията от Ню Йорк до Банкок и от Париж до Ленинград. Клод Десар беше чел, че била на първо място в класациите на най-уважаваните жени и огромен брой новородени момиченца били кръстени с нейното име. Съединените американски щати винаги бяха имали своите героини и сега Джил Темпъл бе една от тях. Нейната храброст и фантастичната битка, спечелена от нея и по-късно загубена по такъв нелеп начин, бяха завладели въображението на света. Това бе една славна любовна история, но и нещо повече: тя съдържаше всички елементи на класическата гръцка трагедия.

Вашият коментар