ЗА ПРОДУКЦИЯТА

Подобно на главната героиня Мати Рос, и книгата навлиза в свят, където събитията от истинския живот се превръщат в приказки и легенди, за да стане бестселър и литературна класика, предавана от читател на читател и от писател на писател десетилетия наред. Скоро книгата започва да се изучава в училище, през 1969 по нея е заснет филм с участието на Джон Уейн, а заглавието й се превръща в нарицателно.

„Чели сме книги на Чарлз Портис, но тази изглеждаше особено подходяща за създаването на филм по нея,” заявява Итън по повод решението им да адаптират за големия екран „Непреклонните”.

„Историята се развива в малко странния жанр на младежките приключения,” казва Джоел.

„Разказвачът е едно самоуверено 14-годишно момиче,” добавя Итън. „Сигурно затова книгата е толкова странна, но и забавна. Прилича и на „Алиса в страната на чудесата”, защото 14-годишното момиче се оказва в обкръжение, което, от днешна гледна точка, е наистина екзотично.”

Итън продължава: „Още нещо отличително за книгата – средата е наистина екзотична, но Портис очевидно е познавал мястото и времето. Детайлите в описанието на обстановката са толкова живи, че направо изглеждат нереални.”

Романът категорично е уестърн – жанр, в който братята Коен ще работят за първи път. Въпреки че някои искат да сложат в тази категория „Няма място за старите кучета”, за Джоел и Итън филмът е модерен трилър. И атмосферата в двата филма е различна. „Действието в „Няма място за старите кучета” се развива в Тексас,” обяснява Джоел. „ Но той е съвременен филм. Никой в него не язди кон, освен в смисъл на развлечение в свободното време. Никога не сме го смятали за уестърн. За нас той е нещо съвсем различно.”

Сценарият остава верен на конструкцията на романа както е създадена от Портис. Мати е в центъра на действието, което проследява пълния кръг на живота й като силна жена, която търси „Петела” Кобърн в старомодно шоу за Дивия запад. Целта им също е да пресъздадат на екрана възможно най-достоверно гласа на Мати – простичък, равен и плътен като стара балада, както и харизматичния образ на „Петела „ Кобърн и тексаския рейнджър Ле Бьоф. Трите образа се обединяват от надеждата на Мати, че може би са свързани от решителния си и доблестен характер.

Джеф Бриджис, избран за ролята на Кобърн, твърди, че идеята автентичният ритъм на книгата и веселият, но затрогващ тон да се смесят с кинематографичния подход на братята Коен го запалва да пресъздаде по неочакван начин един герой-икона.

„Когато братя Коен за първи път споменаха за идеята да снимат „Непреклонните” им казах, че такъв филм вече има. И ги попитах защо им е да го снимат отново. А те ми отговориха, че няма да снимат римейк, а ще направят версия по оригинала на Чарлз Портис. Затова прочетох книгата и веднага разбрах за какво става дума. Историята беше наистина идеална за филм на братя Коен. А и тъй като не са снимали истински уестърн досега, щеше да е изненада за всички.”

Мат Деймън, който е в ролята на Ле Бьоф добавя: „Не бях чел книгата, преди братя Коен да ми я дадат. Това е фантастичен американски роман, който заслужава признание. А тяхната адаптация е страхотна. Използват много от оригиналния диалог и наистина улавят слуха, който Чарлз Портис е имал за говора на хората. Бях смаян от него. Но гласът на братя Коен се усеща постоянно, защото са много влиятелни творци.”

Заключението на Бари Пепър, който играе престъпника Лъки Нед и за първи път работи с братя Коен, е: „Диалогът в романа е като каубойска поезия, написана от Шекспир. А братя Коен са пресъздали ритъма и музикалността му с голяма точност. Забележителното на адаптацията им е колко специфичен и истински е езикът. А визуалната им интерпретация на романа на Портис е наистина прекрасна и уникална.”

КАСТИНГ И ГЕРОИ

Кастингът за „Непреклонните” се обуславя както от динамиката на героите, така и от действието, и е жизненоважен. Както в повечето филми на братя Коен и тук сценарият привлича цяла плеяда актьори. Но тежестта на филма пада върху плещите на пълен новак – Хейли Стайнфелд, която превръща силата, търпението и куража на героинята-разказвач на романа Мати Рос в пълнокръвния образ на необикновено дете, което не крие мнението си и е непреклонна в решенията си.

Най-голямото предизвикателство е да се намери актриса, която да изиграе Мати с равни дози невинност и дързост, и която да пресъздаде както момичешката й нежност, така и непреклонността на характера й. Кастинг директорите Елън Ченовет и Рейчъл Тенър месеци наред кръстосват страната, провеждат прослушвания и гледат хиляди момичета. И в последния момент я намират. Иглата в купата сено е 13-годишната Хейли Стайнфелд, която впечатлява режисьорите не само с жизнерадостния си характер, но и очебийния си кураж.

“Подобно на героинята и тя е напълно спокойна и невъзмутима,” казва Итън.

В една от сцените Стайнфелд трябва да понесе доста силно пляскане от героя на Мат Деймън Ле Бьоф, но дори и тогава тя не губи самообладание. “След всеки дубъл Мат казваше: “Боже, добре ли си? Не те заболя, нали? Обещай да ми кажеш, ако те заболи.” Но на мен ми беше много забавно,” признава тя. И заключава: “Дълго време не можех да осъзная, че снимам филм с група невероятни актьори. Почувствах се благословена и благодарна, че съм попаднала точно, където искам.”

Самоопределящ се като “едноок дебелак” Кобърн може и да има страховита репутация, която привлича Мати, но образът му не показва особена компетентност. Опиянен от уиски, неучтив, водещ повърхностен, мизерен живот зад универсален магазин, той не вдъхва доверие като спасител на Мати, когато тя идва да получи прославения му съвет за откриване на хора. И все пак успява, едновременно запленявайки и разочаровайки Мати, да се превърне в неин достоен, непоколебим и изцяло отдаден партньор в изпитанието.

“Петелът Кобърн сякаш е възседнал закона – единият му крак е изцяло на страната на закона, а другият – против него,” отбелязва шеговито Бриджис. “Но Мати търси мъж, който притежава истинска твърдост, а това той го има в голяма степен. Независимо колко тежка може да се окаже ситуацията, той ще издържи до края.”

За Бриджис голяма част от удоволствието да изиграе Кобърн е възможността да се шегува, препира и язди редом до Хейли Стайнфелд – момичето, което влиза под кожата на “Петела” както никой досега. “Ролята на Мати е най-голямото предизвикателство във филма,” казва Бриджис. “Целият сценарий се върти около нея. Отначало се притеснявах за Хейли, защото това е първият й филм, но след края на първия снимачен ден, просто казах: Леле, какъв късмет извадихме с нея. Тя е невероятно сладка, но отвън има стоманена броня както героинята й. Толкова добре се справи, че не се налагаше да й давам никакви съвети.”

С Бриджис в ролята на “Петела”, номинираният за Оскар Мат Деймън е избран за ролята на хладнокръвния тексаски рейнджър Ле Бьоф.

“Решихме, че комбинацията Джош и Мат ще е много интересна,” казва Джоел. “Но едно е да избереш за ролите звезди като Джош и Мат, друго е дали в процесът те ще успеят да се сработят и да се напаснат в графиците си.” Ангажиментите се подреждат и Деймън и Бролин се включват в проекта.

И двамата имат бонус към актьорските си способности: сериозни умения в ездата. “Имахме представа, че и двамата са яздили при други роли, но това не беше решаващ фактор в кастинга,” казва Итън. “Оказа се, че било важно, защото нищо нямаше да стане, ако не бяха добри ездачи.”

Деймън отдавна иска да работи с братя Коен, но тази възможност му се удава, когато му предлагат ролята на Ле Бьоф. Героят веднага заинтригува Деймън. “Той е тексаски рейнджър, който е малко самовлюбен и бърборко, мъж с много почитатели,” отбелязва Деймън. “Малко ми напомняше на Томи Лий Джоунс, сетихме се и за Бил Клинтън – хора, които ти е забавно да слушаш по каквато и тема да говорят. Бъбривостта му става пословична, след като почти докарва до лудост “Петела” Кобърн, и достига до крайности, когато едва не си отхапва езика, но дори и това не го накарва да спре да говори.” (Във втората половина на филма Деймън си прегъва езика и го закрепва с ластик за коса, за да възпроизведе говорен дефект.)

И Кобърн и Ле Бьоф търсят Том Чейни, всеки със своя собствена цел. В търсенето те се превръщат в спорещи, препиращи се, съперници-партньори решени да вземат надмощие, независимо от младата им работодателка. “Те са като олио и вода,” казва Деймън. “Петелът не вижда много ценни качества в Ле Бьоф, а Ле Бьоф е много горделив. Опитва се да впечатли Петела, но и много се дразни от факта, че Петелът не оценява какво значи да си тексаски рейнджър, което за него е изключителна чест. Отношенията им са забавни и всеки се опитва да докаже, че е по-голям мъж от другия, но разбираш какви са всъщност, когато не се перчат.”

Работата с Бриджис кара и двамата да се съревновават по нови начини. “Джеф е изключително подходящ за класически американски герой, защото е толкова съвършено несъвършен,” заключава Деймън. “Забавен е, динамичен, и внася радост в работата си, която заразява и останалите.”

Деймън е особено впечатлен как Хейли Стайнфелд се доказва сред утвърдените актьори. “Прави невероятно изпълнение, което е доказателство за режисьорските умения на Джоел и Итън. Говореха й както говореха на мен и Джеф, защото знаеха, че ще се справи,” отбелязва той. И добавя: “Получава се интересна динамика между Мати, Петела и Ле Бьоф. Тя израства в един суров свят и те се явяват като по-големи братя или бащи за нея. И двамата се опитват да я впечатлят, да покажат, че те командват, но се оказва, че и двамата я уважават.”

Особено удоволствие за Бриджис е да гледа как Деймън влиза в ролята си. “Направи страхотен тексаски рейнджър,” отбелязва той. “Внася много хумор и характер, а и язди прекрасно. Играта му беше превъзходна, а когато работиш с актьор, който така обогатява ролята, това подобрява и собствената ти игра и на всички останали.”

Бари Пепър, който играе Лъки Нед – лидер на бандата престъпници на Том Чейни, също твърди, че работата с Бролин е уникална възможност. “Да гледам как Джош пресъздава героя си беше невероятно, защото Том е истински, нелицеприятен престъпник, и когато Джош влезе в образа му не остава и помен от предишната му същност. Беше готов да пресъздаде образа какъвто е, с всичките му недостатъци и белези. Бях много впечатлен от това.”

Пепър описва героя си като “лидер на банда негодници, бездарни обирджии и бандити. В миналото пътищата им с Петела са се пресичали и е бил прострелян в лицето, затова изглежда доста стряскащо. Но винаги успява да се измъкне и затова е получил прякора си.”

Но Лъки Нед не е изцяло закоравял злодей. “Не е хладнокръвен убиец,” отбелязва Пепър. “По-скоро е вълк в овча кожа. Смятам, че започва да се възхищава на Мати и тайно е впечатлен от нея, защото е така смела и му се опълчва. Замесен е от различно тесто от Том Чейни и затова те тръгват по различни пътища и той връща Мати на Петела Кобърн. По свой начин и Нед показва капка непоколебимост.

ДЕКОРИ И ДИЗАЙН

Противопоставящите се теми, които се засягат в “Непоколебимите” – справедливост и отмъщение, пустош и убежище, индивидуализъм и вярност, истинският живот и легендите – може да са извън времето , но действието се развива в конкретен исторически период и място, които отдавна занимават въображението на американците: последните дни от колонизирането на Дивия запад. Разказът започва през 1878, когато Мати пресича реката и се отправя на първото си и най-голямо приключение. По онова време Съединените щати се състоят само от 38 щата и градът, в който умира бащата на Мати – Форт Смит, Арканзас – е най-западната граница на страната, последният “цивилизован” град” преди Съединените щати да преминат в дива и страховита пустош.

“ Историята е написана и се развива на територията на Арканзас и Оклахома, но имахме две ограничения – действието във филма е през зимата и искахме да покажем сняг, поне в една част,” обяснява Джоел Коен. “Затова се огледахме малко по на север от тези два щата. Заснехме повечето външни сцени в Ню Мексико, а повечето градски от Форт Смит и вътрешни в Грейнджър, Тексас, съвсем близо до Остин.”

За Роджър Дикинс, който наскоро е снимал друга версия за Запада от края на 19-ти век – “Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд” на Андрю Доминик, и “Няма място за старите кучета” пак на братя Коен, като и двата имат номинации за Оскар за кинематография през 2008 – “Непреклонните” е възможност да приложи всичко, което е научил от предишните два филма.

“За мен филмът е амалгама от яркия натурализъм в “Джеси Джеймс” и поетичния реализъм от историята на Кормак Макарти,” обяснява Дикинс. “Бях доволен, че съм снимал тези два филма преди “Непреклонните”.

Въпреки че през годините с братя Коен са си създали ритъм в съвместната работа, Дикинс твърди, че “Непреклонните” е нещо съвсем ново. “Този филм има съвсем различен дух,” признава той. “Тече някак необикновено. Няма номера, смешки или излишни елементи и това беше целта. Начинът на осветление, кадрите, ъгълът при заснемането на героите до голяма степен се основава на интуиция и лична интерпретация.”

Гончор в крайна сметка успява да превърне град с население под 1 500 души в оживен мегаполис, възстановяващ се от гражданската война. “Добавихме малко визуални ефекти, за да уголемим града, но не много,” отбелязва той. “Постоянно търсехме начин да го направим да изглежда по-голям. Когато настлахме с кал улиците, разбрахме, че сме успели. Просто придаде точния оттенък на всичко и повече мащаб на нещата. Тогава си казах: “Ще успеем.”

Плевнята Стоунхил – един от няколкото значими интериора във Форт Смит, където Мати се пазари да върне понитата на баща си, е създадена на празен парцел, използван от автосервиз. “Те разчистиха повредените коли и ние построихме Плевнята Стоунхил,” обяснява Гончор.

Погребалното бюро също е изкорубена стара сграда, която Гончор напълва с борови сандъци, за да я превърне в първата квартира на Мати. А общежитието , където Мати се премества при хъркаща баба, е създадено по подобие на викторианските къщи на Грейнджър.

Друг любим декор от Форт Смит е спалнята на Петела Кобърн на гърба на универсален магазин, построена на музикална сцена близо до Санта Фе. “Въпреки, че беше сцена, искахме да изглежда естествено,” обяснява Гончор. “Той живее буквално на едно хлътнало легло, сред останките на всички неща, които хората връщат в магазина. Идеята беше да има пластове, затова просто натрупахме много неща, и когато хората ги местеха, ги оставяхме където са, за да създадем усещането за бъркотия, която би имало в истинския живот.”

Съдебната палата , където Мати за първи път вижда Петела, е открита в Бланко, Тексас, на 45 мили северно от Сан Антонио. “Сградата, която открихме е на кметството и там са се провеждали срещи на общинарите. Истински нешлифован диамант,” спомня си Гончор. “ Беше идеална за целта ни – да създадем една по-неформална съдебна зала от онова време.”

Въпреки че голяма част от филма е заснета на открито, Гончор отбелязва, че местата са подбирани с не по-малко внимание към сюжета и са били не по-малко предизвикателство. Ключово място за изграждане атмосферата на филма, например, е пресичането на реката, където Мати трябва да избегне лодкаря и да прегази през реката по стъпките на Кобърн и Ле Бьоф. Да се намери идеалното място за целта никак не е лесно. “Това е първото място, на което се натъкваме като излезем от града и навлезем в пустошта,” отбелязва Гончор. “Трябваше ни идеалният брод, достатъчно дълъг, че да го преплува кон, и с две контрастиращи страни – едната поддържана и цивилизована, другата – груба и дива. Много време и усилия ни отне.”

“Дори когато създавахме Форт Смит, аз мислех за Мемфис и как контрастът се е пренесъл напред във времето с 25 години,” казва Гончор. “В кадъра, където Мати пристига на влака, се вижда, че сградите имат заоблени арки и са много по-просторни, усещате, че целият град е напреднал технологично. После тя намира шоуто за Дивия запад, което я връща към спомените от миналото.”

Гончор проучва богатата история на шоу-програмите за Дивия запад, които възхваляват и захаросват живота на Запад за публиката от изток. Те представляват нещо средно между автентични репродукции и забавни измислици. “Те са западната версия на пътуващия цирк,” твърди той. “ За мен най-хубавото беше да създам тези прекрасни, старинни плакати и страхотните фургони. Искахме точно да пресъздадем прашното, избеляло от слънцето шоу за Дивия запад, в което участва Петела Кобърн – нищо лъскаво, модерно или бляскаво. Всичко изглежда сякаш десет години е било изложено на слънцето и дъжда. И е достатъчно да извика у Мати чувствата, които отдавна таи към Петела.”

В крайна сметка, всички внимателно обмислени малки детайли и визуалният подбор придават на историята дълбокото, свободно усещане за американска легенда.

Роджър Дикинс обобщава: “Най-фантастичното на филма е, че независимо колко трудни бяха дните и нощите, всички знаехме, че работим по нещо много специално. Знаехме и, че никой няма да вложи повече в създаването на този свят от братя Коен.”

  • Muctpluct

    Добър старт