Гравитация

Носителката на Оскар® Сандра Бълок и Джордж Клуни са звездите в „Гравитация”, спиращ дъха трилър, който ще ви запрати в безкрайните и безпощадни пространства на далечния космос. Режисьор на филма е номинираният с Оскар® Алфонсо Куарон.

GRAVITY

Др. Райън Стоун (Бълок) е брилянтен медицински инженер на първата си мисия с под командването на ветерана астронавт Мат Ковалски (Клуни). Въпреки че мисията е рутинна, се случва злополука. Совалката е унищожена, а Стоун и Ковалски остават съвсем сами да се носят из космическия мрак. Оглушителната тишина им подсказва, че са загубили всякаква връзка със Земята, както и шансовете за спасение. Страхът прераства в паника с всяка глъдка въздух, която изяжда малкото им останал кислород. Може би ще намерят начин да се върнат у дома след като продължат още по-далеч в космоса.

Сценарият на „Гравитация” е написан от Алфонсо Куарон и Джонас Куарон, продуценти на филма са Алфонсо Куарон и Дейвид Хейман. Крис Де Фариа, Ники Пени и Стивън Джоунс са изпълнителни продуценти.

Екипът зад кулисите се състои от оператора Емануел Лубезки, дизайнера на продукцията Анди Никълсън, филмовите редактори Алфонсо Куарон и Марк Сангър и дизайнера на костюмите Джани Темайм. Визуалните ефекти са поверени на номинирания с Оскар Тим Уебър. Музиката е композирана от Стивън Прайс.

Warner Bros. Pictures представя продуцирания от Esperanto Filmoj/Heyday Films Production филм на Алфонсо Куарон „Гравитация”. Филмът ще се излъчва на 3D and 2D and IMAX® и ще се разпространява от Warner Bros. Pictures.

ЗА ПРОДУКЦИЯТА

 600 километра над Земята, температурата

варира между +258 до -148 градуса по Фаренхайт.

Няма какво да пренася звука.

Няма налягане. Няма кислород.

Животът е невъзможен

„Винаги съм се увличал по космоса и космическите изследвания.”, споделя режисьорът Алфонсо Куарон. „От една страна има известна романтика в това да се отделиш от Майка Земя. В много отношения обаче това няма смисъл, защото животът е тук долу.”

GRAVITY

В момента,  около земната орбита, стотици мили над повърхността, има хора, които работят на място, където границата между живота и смъртта е много тънка. Опасностите, на които е изложен всеки космически полет са се увеличили през изминалите десетилетия след осъществяването на първото пътуване извън земната атмосфера в резултат изцяло на човешката дейност. Останките от предходни мисии и излезли от употреба сателити са образували поле от отломки, което може да причини мигновена авария. В НАСА наричат тази възможност: синдромът на Кеслер.

Продуцентът на „Гравитация”, Дейвид Хейман обяснява: „Това е истински проблем. Всеки болт или отпадък, изпуснати или просто изоставени, гравитират в орбита с невероятна скорост, а сблъсъците помежду им създават допълнителни отломки. Това застрашава живота на астронавтите, космическите летателни апарати и дори този на хората на Земята.”

Този феномен е и причината за мъчителната борба за оцеляване в „Гравитация”.

Филмът започва в тихата бездна над земната атмосфера, където совалката Експлорър се намира в орбита. Специалистът на мисията, Райън Стоун, с помощта на роботизирана ръка се опитва да инсталира нова сканираща система на телескопа Хъбъл. Д-р Стоун очевидно се чувства дискомфортно при нулева гравитация за разлика от ръководителя на мисията, Мат Ковалски. На това свое последно пътуване в космоса, Ковалски си прекарва добре тествайки нова ракетна раница, която му позволява да се носи в пространството, неограничаван от обичайните въжета.

От другата страна на планетата, разрушаването на остарял сателит, запраща остри фрагменти в космоса, които прерастват в бързо увеличаваща се маса от отломки в курса на Експлорър. Неизбежният сблъсък е катастрофален. Совалката е разрушена и единствените оцелели са Стоун и Ковалски. Връзката със земния контрол е изгубена, заедно с възможностите за спасение. Носейки се из космическата бездна, двойката трябва да премине отвъд ограниченията на възможностите си и да излязат от инерцията, ако искат да се завърнат на Земята.

GRAVITY

Сценарият на „Гравитация” е написан съвместно от Алфонсо Куарон и сина му Джонас. Това е и първото им сътрудничество. „Бях вдъхновен от идеите на Джонас за филма”, споделя режисьорът. „Космосът представляваше интерес и за двама ни. Това е пространство, в което трудно се оцелява, отдалечено на хиляди мили от дома. Това го прави идеален декор за филм, в действието на който трябва да се преодолеят различия и да се намери обратния път към дома. Искахме същевременно да бъде реалистична история, което изискваше да направим задълбочено проучване за да се запознаем с изследването на космоса и да създадем правдоподобен сценарий.”, добавя Джонас Куарон.

Създателите на филма скоро установяват, че ще трябва да прехвърлят границите на кинематографията за да пресъздадат история, която се развива изцяло при нулева гравитация. „Трябва да призная, че бях малко наивен. Мислех, че заснемането на филма ще бъде доста по-лесно.”, споделя Куарон. „В момента, в който опитахме с конвенционалните техники, осъзнах, че за да направя филма така, както исках, ще трябва да създадем нещо напълно ново.”

За да постигне това, Куарон се свързва с кинематографа Емануел „Чибо” Лубезки и специалиста по специални ефекти Тим Уебър. „Още на подготвителния етап, Чибо, Тим и аз решихме, че всичко трябва да изглежда сякаш сме взели камерата с нас в космоса.”

Уебър внушава на режисьора, че единствения начин да направят това е да създадат изцяло виртуални декори. „Първоначално бях скептично настроен. Но след като опитахме с различни техники стана ясно, че Тим беше прав.”, спомня си Куарон. В резултат „Гравитация” се превръща в смесица от живи сцени, компютърна анимация и компютърно генерирани образи.

gravity_ver2_xlg

Най-важният елемент при създаването на илюзията за пребиваване в космоса е илюзията за нулева гравитация. Предвид желанието на Куарон за дълги плавни кадри, изпитаният традиционен метод с използване на въжета не би свършил работа, нито пък симулирането на безтегловност в самолет, летящ по параболична траектория. „При използването на въжета, притеглянето ще е видимо върху актьора, гравитацията притиска всичко надолу. А снимките в самолет, летящ по параболична траектория биха свършили работа само за кадри от няколко секунди.”, обяснява режисьора. В крайна сметка са използвани въжета. Ветеранът в специалните ефекти, Нийл Корбълд и екипът му създават единствено по рода си въжено съоръжение, което с помощта на екип от кукловоди успяват да направят така, че Сандра Бълок да се „носи из пространството” в определени сцени. Куарон и Лубезки се възползват от предимствата на ъглите, които могат да постигнат с камерите монтирани на гигантски роботизирани ръце, управлявани от компютър, подобни на тези, използвани в автомобилостроенето.

Може би най-гениалното изобретение, използвано при снимките е „Светещата кутия”, измислена от Лубезки и Уебър. Тя представлява кух куб, чиито вътрешни стени са направени от големи плоски панели, на които са монтирани хиляди миниатюрни LED крушки. Както предполага името й, целта „Светещата кутия” е да освети подходящо актьора, като например в сцената, когато Райан се върти неконтролируемо в космоса. С конвенционалното осветление това не би било възможно.

Осветлението, роботизираните камери и въжените съоръжения са синхронизирани с помощта на компютри, които позволяват на Куарон и колегите му да движат вселената около актьорите.

„Гравитация” е замислен от самото начало като 3D преживяване”. „Идеята винаги е била да направим този филм в 3D формат, защото искахме хората да се потопят наистина в образите, така както и в самата история.”

…..

Продължение в ‘Още за филма’ на Гравитация 3D / Gravity 3D.

Вашият коментар