this_is_the_end_ver5ЗА ПРОДУКЦИЯТА 

Въпреки че Това е краят е комедия – без съмнение – Роугън и Голдбърг търсят визия, която да я отличава. В крайна сметка предметът на филма – края на света – им дава творческата свобода да се направи нещо по-различно. Така че, вместо лек, светъл поглед  те отиват в друга посока.

„Наистина бяхме повлияни от филмите на ужасите, екшъните и военните филми, – казва Роугън. – След като разбрахме, че филмът може да бъде смешен, дори ако е пълен с взривове, мрачни картини, плашещ и луд на места, още повече ни хареса идеята да експериментираме.“

В действителност Роугън и Голдбърг съставят книга с помощни материали за ръководителите на отдели, за да имат представа за това, което те търсят – по-скоро нещо в духа на постапокалиптичните трилъри, от колкото на комедиите, с които са известни .

„Нашият оператор, Брандън Трост, бе силно препоръчан от студиото, – казва Голдбърг. – Казаха: „Ще ни помислите за луди, но срещнете се с този човек и залагаме всичко, че ще го вземете веднага.“ Точно така и стана. Отмененихме всички други срещи след неговата.“ 

Трост преди това е работил с шефовете на студио в екшън филма Призрачен ездач 2: Духът на отмъщението, и Роугън и Голдбърг буквално са отнесени от нестандартната и смела работа на оператора с камерата.

„Сценарият ми хареса, но това, което ме привлече в него бе фактът, че те не искат този филм да изглежда като обикновена комедия, – казва Трост. – Те казаха, че искат комедия, която е мрачна, осветена неравномерно, със специфичен стилизиран изглед. Не всеки ден получаваш такава възможност. Бях развълнуван от това, което искат“.

this_is_the_end_ver6„Сет и Евън бяха добре подготвени, – продължава Трост. – Те имаха книга, пълна с материали, справки, картини, клипове – наистина си бяха написали домашното. Когато решихме как ще изглежда филмът, ние в действителност не си представяхме комедия – и когато стигнахме до там, това е едно от забавните неша във филма“ .

Декорите на снимачната площадка са проектирани от Крис Спелман, художника на продукцията. След като гледа късоментражния филм, който Роугън и Голдбърг са направили с Джейсън Стоун, Спелман казва: „Кадрите придават усещане за ограниченост, почти като в затвор. Мисля, че всички искахме да прехвърлим това чувство към кинофилма.“

Процесът на дизайна започва с работа върху основната снимачна площадка на филма: къщата на Франко. „Ние показахме на Спелман една купчина снимки на къщи, на които искахме да прилича къщата на Франко, – казва Голдбърг. –  И му дадохме груба представа за разпределението, което искахме. И тогава Спелман ни донесе толкова много неща, за които никога не бяхме помисляли. Оказа се, че нашата представа е напълно различна от къщата, която той е проектирал. В крайна сметка му казахме: „Просто го направи като дома, който смяташ, че трябва да бъде.“

„Построихме основната част на къщата така, че да може да побере цялото действието, което ще се развива там. – казва Спелман. Направихме отворен разгънат етаж не само между хола, трапезарията и кухнята, но и между горното и долно ниво. Изградихме открит подиум през горния етаж, така че може да вижда отгоре надолу и обратно. „

Къщата – която според Спелман е между 8 до 10 000 кв. м. – има и други изисквания, съгласно сценария. „Имахме нужда от спалня, дрешник и баня, спалня за гости, библиотека, мазе и една стая, която нарекохме „наблюдателен пост“, която е разклонение на малка стая, в която героят на Франко рисува“.this_is_the_end_ver3

Спелман и екипът му намират гениално решение за основното предизвикателство: филмът или ще трябва да се снима в хронологична последователност – което е невъзможно по график, имайки предвид забързаното ежедневие на шестимата главни актьори – или да се намери начин да се променя къщата напред и назад в действието – от първоначалното й състояние към нанесените щети от земетресенията. Би трябвало да е втория вариант, но как да се осъществи? „Направихме така, че да има гигантска пукнатина от земетресението, а самата къщата да има пробиви на определени места, – казва Спелман. – Можехме да извадим „счупената“ секция и да сложим на нейно място здраво парче. Сторихме това на три различни секции в къщата – изваждахме един панел от стената и слагахме друг, а след това  художниците идваха и замаскирваха ръбовете. Разполагахме с два комплекта картини, два комплекта мебели – преди и след земетресението“.

Спелман и екипът му също така проектират хранителния магазин в цял мащаб. „В него трябваше да се разбие автомобил, трябваше всички рафтове и хладилни витрини охладители да могат да падат или да се клатят при земетресението – беше голямо начинание.“

Във филма къщата на Франко е изпълнена с произведения на изкуството. Това в известен смисъл не е изненада, защото истинският Франко има отношение към изкуството. Въпреки това, създателите на филма и Франко ясно подчертават, че има разлика между изкуството, от което той се интересува и областта, която измисленият му персонаж предпочита . „Първият ми разговор с Джеймс Франко беше да уточня, че героят му е „версия “ на Джеймс Франко,“ – припомня си Спелман.

„Хората знаят, че се интересувам от изкуство, – казва Франко. – Посещавал съм такова училище и известно време бях колекционер. По-късно продадох голямата част от събраното, за да мога да продължа да ходя на this_is_the_end_ver4училище и да не работя толкова много. Така че за мен беше забавна идеята, че персонажът ми ще бъде колекционер на изкуството. Когато Сет ме попита дали има някой специален художник, чийто картини бих искал да са окачени в къщата на героя ми, аз си помислих, че има и друг начин да се възползвам от тази оферта. Наистина много харесвам един художник на име Джош Смит – работите му трудно биха влезли в употреба, защото имат много специфичен хумор, макар да са абстрактно изкуство. Джош бе заинтригуван, и не само това. Той пожела да създаде нови творби, които да бъдат специално предназначени за този филм. Докато си говорихме с Джош стигнахме на идеята, че можем да направим картините заедно. Двамата прекарахме две нощи в интензивно рисуване и резултатът беше десет огромни картини и купчина по-малки.“

А има две картини с имената на Франко и на Роугън. „Джош ги направи, като взаимства идеята за тях от една картина, в която използва собственото си име, Джош Смит, в определена форма. Той наслагва с боя една и съща форма отново и отново. Решихме, че ще е забавно да се направят такива картини с имена на актьори от филма – на Сет и на Джеймс. Почти като отбелязване във финалните надписи.“