Премиера в България: 03.10.2014г.
Световна премиера: 03.10.2014г.
Жанр: Трилър, Драма
Продължителност: 145 минути
Формат: 2D
Сценарист: Джилиан Флин (роман)
Режисьор: Дейвид Финчър
В ролите: Розамунд Пайк, Нийл Патрик Харис, Бен Афлек, Ким Дикънс, Дейвид Кленън, Катлин Роуз Пъркинс, Патрик Фюджит, Тайлър Пери
Разпространител: Александра филмс / Pacific Standard

Двойката в центъра на историята – бившия писател от Ню Йорк, Ник Дюн и бившата му приятелка и настояща съпруга, Ейми, опитващи се да свържат двата края по време на рецесията в Средния запад – има характерно за съвременния живот семейно щастие. На петата им годишнина от сватбата, Ейми изчезва. Ник е главният заподозрян, а подозрителното му поведение само влошава нещата. Ейми се превръща в обект на медийното безумие, на фона на кампанията за издирването й, жива или мъртва, протичаща пред очите на жадната за разкрития публика.
Така както Ник и Ейми представляват съвършената романтична двойка, изчезването на Ейми притежава всички черти на емблематично за Америка домашно престъпление. Изчезването й, обаче, е своеобразна огледална зала, в която едни мрачни тайни водят до други. Последващите събития са изпълнение с шокиращи разкрития, но измъчващите като открита рана въпроси са: Кой е Ник? Коя е Ейми? Кой е всеки от нас в брака и обществото?

Напълно изчезнал: Адаптирането на шедьовъра

Издаването на романа „Не казвай сбогом” през 2012 се превръща в истински феномен: от една страна става изключително популярен сред широката публика бестселър, от друга – нашумява и сред литературните среди. Книгата предизвиква интерес не само заради напрежението в което държи читателя, но и заради художествената си оригиналност и стремеж да дълбае дълбоко в най-тъмните кътчета на човешкото поведение, да изследва преплитащите се граници между брака и притежанието, личния и публичен живот, изкушението на измамата и блясъка на истината. Като произведение в криминалния жанр, романът се отличава с едновременното присъствие на двама разказвача – двете страни в един провален брак – които се манипулират един друг, оплитащи читателя в измамните си мрежи.

Романът е вътрешно операторично преживяване, но поставя множество капани при филмовата си адаптация. Толкова силни са гласовете в книгата, че изглежда невъзможно някой, освен авторът да се справи със сценария. За щастие Флин се заема със задачата. Синергията между Флин и Финчър дава на филмовата адаптация въздействаща смес от черен хумор, собствен поглед върху брака, известността и начина, по който оформяме житието си.

„Все едно Дейвид беше интерпретирал написаното от Джилиън и тази интерпретация беше написана отново от нея.”, твърди Бен Афлек. „И в този процес бе добавена още повече язвителност и остроумна наблюдателност.”

„Исках да запазя нюансите, връзките и героите, черния хумор и повратните моменти, защото в тях се крие зловещото и отровно сърце на историята.”, споделя Флин за работата си по сценария. За нея Финчър винаги е бил потенциален партньор за филмирането на романа. „Когато пишех романа, имаше определени сцени, за които си представях, че са филмирани от него. Виждах ги сякаш той стои зад обектива.”, коментира тя. „Знаех, че ще улови напрежението и клаустрофобичността на историята. Винаги съм харесвала черния хумор във филмите му. Въпреки цялата мръсотия, в „Не казвай сбогом” също има доза хумор, която бях убедена, че той ще пренесе на екрана. Чувствах също така, че няма да превърне „Не казвай сбогом” просто в криминална история, а ще покаже същността й, а именно този брак.”

Финчър използва черния хумор в историята като марина, в която да „потопи“ визуалните ефекти и актьорската игра. „На кино, хората се смеят, когато видят нещо истинско.“, твърди Финчър. „Това е нещото, което ги изкарва извън черупките им в мрака. Ако подбереш точните хора, които да пресъздадат драмата и ги окуражиш да открият човешкото в нея, ще успееш да й вдъхнеш живот.“

Анализ на съпруга: Бен Афлек за Ник Дюн

Ник Дюн се прибира вкъщи на петата годишнина от сватбата и намира входната врата отворена, мебелите в дневната разхвърляни и нито следа от красивата си съпруга. Така започва трансформацията му от щастлив съпруг до човек попаднал в центъра на новините. Обявен за заподозрян номер едно, бившето златно момче се оплита в поредица от лъжи, измами и неуместно поведение, които изобщо не са му от полза. Медийният му образ далеч не е прекрасен: имал е разочарования, гневил се е и има тайни, които да подхранват въображението на околните. Въпросът е, Ник убиец ли е?

В ролята на най-охранявания и разследван образ е Бен Афлек. „Да подбереш актьорския състав е като да събереш баскетболен отбор, а Ник играе гард. Той трябва да напълни историята. В романа е „той каза, тя каза“, но във филма „на него му се случи, на нея й се случи“. Доста е субективно. Във филма ги няма вътрешните диалози. Така, че е необходим актьор, който да изпълни умело ролята.“, коментира избора си Финчър.

Афлек споделя, че още помни ранните си разговори с Финчър, които оформят основните рамки. „Той каза, че не му трябва празна игра, а че трябва напълно да се отдам на това да покажа дълбоката същност на героя. Трябва да си напълно нетактичен, да покажеш такива страни от личността си, че да си кажеш „Защо ли казах това? Защо направих това?“ Знаех, че е рисковано, но нямаше да приема ако нямах пълно доверие в режисьора. По-късно, когато се чувствах унижен в образа на Ник, трябваше да си припомням, че той ме предупреди за това още в началото.“, разказва Афлек.

Работата с Финчър и забележителният му подход се оказват вълнуващи за Афлек. „В повечето филми, прекарваш две трети от времето в караваната си и едва в една трета се снимаш. При Дейвид това съотношение е в обратен ред, дори повече, може би прекарваш едва 10% от времето без да работиш.“, обяснява Афлек. „Цялата организация, която създава на снимачната площадка е фокусирана върху героите и историята и няма други дразнители. Научих много от работата си с Дейвид. Той е наистина ефективен и знае какво иска. Той е навътре в технологиите, на които се гради филмовата индустрия. Да имаш инженерно мислене и вкуса на артист е рядка комбинация.“

Работата с Розамунд Пайк в ролята на Ейми въвлича Афлек в чувствен танц за двама, нещо, което не е преживявал преди. „Има нещо загадъчно и енигматично в Розамунд, което я прави точния избор за ролята.“, коментира Афлек. „Голяма част от филма, поне в моите очи, е непрекъсната преценка докъде са стигнали героите в процеса на тяхното развитие, така че мистериозността около Ейми е изключително важна за цялото начинание.“

Изчезналата: Розамунд Пайк за изумителната Ейми

Ейми Дюн е изчезнала. В момента, в който сякаш се изпарява във въздуха, тя се превръща медийна сензация, като превъплъщение на всички крехки и хубави неща, които е лесно да изгубиш в света. Ето така е представена тя на Америка, макар и това да не е единствената й самоличност.

В действителност, Ейми не се развива като една личност. Тя израства в сянката на книгите по популярна детска психология, написани от родителите й за нейното второ аз: невъзможно перфектната „удивителната Ейми“. По-късно тя се превръща в жената, която смята, че нейният Ник желае най-много: идеалната приятелка, секси и разбрана, която държи нещата под контрол. След това, когато се местят в обхванатия от рецесията роден град на Ник в Мисури, и като изтеглят нейния тръстов фонд, Ейми влиза в нова роля.

И така коя е Ейми Дюн? Това е бездната, в която потъва актрисата Розамунд Пайк. Образът на Ейми изправя Пайк пред вълнуващи предизвикателства като многопластов герой.

Пайк си спомня, че е била привлечена моментално от мрачния рентгенов поглед в книгата върху това което се крие под повърхността на брачното щастие. „Бях доста впечатлена от идеята за брака като коварна игра, в която прoбутваме фалшиви свои версии. Ейми е забележително създание. Тя ме очарова с това, че винаги играе роля. Предизвикателството да бъдеш Ейми е, че нищо около нея не е това, което изглежда на пръв поглед. В ролята на Ейми трябваше да разкрия толкова много различни страни от женския начин на мислене. Има сцени, в които Ейми следва две различни линии на поведение към двама различни човека в една и съща стая и публиката трябва да види и двете.“

В началото Пайк вярва, че Ейми се е надявала да изгради перфектната връзка. „Първите ранни и славни дни са й били истински забавни.“, разказва актрисата. „Когато нещата започват да не вървят – след като майката на Ник се разболява от рак, а родителите на Ейми изпадат във финансово затруднение, бракът се променя. Мисля, че тогава Ейми показва истинското си лице, което не се харесва на Ник.“

Ролята на Ейми изправя Пайк пред физически и емоционални крайности. „Предизвикателството бе да обелваш пласт след пласт от лучената глава на този брак.“, коментира тя. Но тя споделя, че заедно с предизвикателствата, работата с Финчър носи и награди. „Дейвид е толкова наблюдателен и подробен в психологическите детайли и понеже иска да изследва всичко, те кара да мислиш, че не е оставил камък необърнат.“

Финчър се отнася със същото уважение към Пайк. „Ейми е трудна роля. Публиката не трябва да подозира какъв ще бъде следващият й ход. Следил съм работата на Розамунд и бях силно изненадан, че не успявам да я разгадая. Има нещо в начина, по който я огрява светлината…човек не знае коя е тя всъщност.”

Богатият бивш: Нийл Патрик Харис за Деси

Сред заподозрените в изчезването на Ейми са бившите й приятели, включително Деси Колинс, гаджето на Ейми от гимназията, който въпреки че е ужасно богат, продължава да й пише любовни писма. Ролята изпълнява Нийл Патрик Харис.

Подобно на много други, Харис е изумен от романа. „Това е една от любимите ми книги. Хареса ми способността на Джилиън да пише с изключителен усет от гледна точка и на двата пола. Това също е сред най-разтърсващите книги, които някога съм чел. Мисля, че развенчава митовете за това, какво представляват връзките и приказния идеал, че партньорите могат винаги да споделят всичко. “

Деси Харис отбелязва, че е имал своя романтична представа за Ейми и как с героя му да останат заедно. „Той живее до известна степен в илюзия.“, коментира Харис. „Първата любов никога не отзвучава напълно и Ейми е именно това за него. Той е заслепен от идеята, че им е писано да бъдат заедно.“

Харис отбелязва, че Деси не е единствен в поведението си спрямо Ейми, въпреки че има свои причини за това. „Ейми има силно влияние върху всеки в живота й, особено върху мъжете, които я желаят. Тя ги засмуква като във вакуум. Според мен Деси е в известна степен социално изключен, така че идеята му харесва. Той е богат, но е наследил парите на семейството, които не са спечелени от него, така че няма силно себеусещане. Според мен то е странно уязвим. В него има нещо пресилено, но за мен бе важно да разбера причината за поведението му.“

Проучването на героя се отплаща при снимките, когато той реагира инстинктивно на многопластовата героиня на Розамунд Пайк. „Ейми има толкова много лица и тя беше ненадмината във всяко от превъплъщенията й. Тя е прекрасна и интелигентна и същевременно оставя усещането, че крие нещо вътре в себе си. Всичко това пасваще перфектно за образа на Ейми.“

Защитникът: Тайлър Пери за Танър Болт

След като Ник е заподозрян, той наема най-уважавания експерт в подобни ситуации, т. нар. „ангел пазител на убийците на съпруги“: адвоката защитник Танър Болт. С ролята на Болт актьорът Тайлър Пери прави изненадващ завой в кариерата си.

Пери е привлечен незабавно от предизвикателството да направи нещо напълно неочаквано. „Винаги ми е било интересно да се заема с нещо ново и различно.“, споделя той. „След като осъзнах измерението на този проект, пожелах да се превърна в част от него. Бях чувал за Дейвид Финчър, но не свързах веднага фактите, за да се сетя, че много от любимите ми филми са на същия режисьор. Радвам се, че това ми убягна преди да кажа „да“, защото щях да бъда далеч по-уплашен.“

След като приема ролята, Пери споделя, че лесно се е потопил в образа на Болт и интереса му към медийните машинации в съдебната зала. „Джилиън е толкова ясна за него – той е човекът, когото искаш на своя страна, когато си виновен или невинен. И без значение кое от двете е истината, той ще си свърши работата. Той е не само умел адвокат, но и изкусен манипулатор на медиите и обигран Пи Ар. Негов специалитет е да извърта историята, да измества фокуса върху незначителното, защото той знае, че 99% от това, което хората мислят за който и да е, превърнал се в обект на обществен интерес се свежда до възприемане на образ.“

Сестрата близнак: Кари Куун за Марго

Човекът, който примамва Ник Дюн обратно в Мисури е този, за който смята че познава повече от всеки друг: неговата сестра близнак, „Го“. Изоставили амбициите си, двамата държат местен бар. Когато Ейми изчезва, Го остава единствения доверен човек на Ник. Единствената, която вярва в невинността му….или не?

Известна с ролята си в театралната постановка „Кой се страхува от Вирджиния Улф“ и сериалът на НВО „Останалите“ (The leftovers), Кари Куун дебютира в киното в образа на Марго. Куун познава Флин като изгряващ автор от Средния запад. „Съпругът ми връчи „Не казвай сбогом“ защото в романа има много препратки към „Вирджиния Улф“ и аз наистина почувствах книгата.“, споделя актрисата. „Пасажите, посветени на това, което си причиняваме във връзките, превръщат книгата в нещо повече от трилър. Според мен, всички сме увредени в следствие на връзките ни, без значение колко доловимо. И така човек се забавлява със заплетения сценарий и изведнъж Джилиън те хваща неподготвен с нещо наистина проникновено за човешкото поведение. Дейвид е идеален за да поведе публиката в изживяването, създадено от Джилиън.“

Куун гледа на Го като своеобразна водеща за публиката – един от малкото герои лишени от преструвки. Израстнала като единственото момиче сред трима братя, Куун се чувства в свои води с поведението на Го като „едно от момчетата“. „В моето семейство любовта се изразява чрез сарказъм, така че съм свикнала с подобен начин на общуване и това до голяма степен е начина, по който Го и Ник се отнасят един с друг.“, обяснява тя. „Харесва ми че тя пуска майтапи наравно с момчетата и е директна. В известен смисъл тя е истинската „най-добра приятелка“.

Същевременно Го се мъчи не по-малко от своя брат близнак. „Подобно на Ник, и тя не е съвсем успяла. Върнала се е у дома и се е предала, което отговаря на икономическото ни настояще. Двамата с Ник са оцелели след тежко детство, така че, дори сега те се чувстват близки повече отколкото с когото и да било друг.“

За Куун е вълнуващо да работи с Афлек. „Той няма сестри и бе много забавно да отговарям на въпросите му за това, как се държат братята и сестрите и дали ще му позволя да ме удари закачливо по рамото.“, смее се тя. „Също така има нещо в начина, по който Дейвид изисква толкова много от актьорите, така че да почувстваш, че сте заедно в цялото начинание. Това е истински вдъхновяващо.“

Следователят от малкия град: Ким Дикенс за Бони

Когато Ник съобщава за изчезването на съпругата му, започва и нежеланата и трудна връзка с детектив Ронда Бони, главния следовател на случая и единствената възможност за спасение за Ник.

Дикенс споделя, че ролята веднага й е допаднала. „Почувствах че мога да вляза в кожата й. Тя е истинска земна жена, прагматична, скромна и доста добра в работата си.“

Бони избира да застане на страната на Ник, защото това е най-обещаващата стратегия, независимо дали е виновен или не. „Статистиката сочи, че в болшинството от случаите с изчезване на съпруги е замесен и мъжа.“, отбелязва Дикенс. „Бони е наясно, че дори Ник да е извършителя, тя пак трябва да го накара да мисли, че е на негова страна, за да може да й се разкрие. Тя го е познавала като дете, но сега трябва да го опознае като възрастен. Нещата изглеждат доста съмнителни. “Тя все пак дава на Ник шанс, защото това й диктува усета й за хората.“

Другата жена: Емили Ратайковски за Анди

Емили Ратайковски прави дебют в игралното кино с ролята си на студентката на Ник, Анди. Самата Ратайкоовски прочита романа година преди да бъде избрана за ролята. „Бях толкова впечатлена от казаното в книгата и смея да твърдя, че дори тогава мисля че разбирах напълно Анди.“

След като получава ролята, образът на Анди съвсем й се изяснява. „Тя е чудесна млада жена, доста разкрепостена за малкия град, но такава, която се опитва да направи всичко възможно, когато Ник е обвинен за пръв път. За нея Ник е образованият писател от Ню Йорк, който може да й отвори врата към света, за който тя копнее. Той символизира бъдещето, което тя силно желае.“, разкрива Емили.

Фасади и интериор: Заобикалящата среда в „Не казвай сбогом“

Вещественият свят в „Не казвай сбогом“ отразява вътрешното състояние на героите, или обратното, с облика си, продукт на ерата на рецесията в Америка, изпълнен с приятни фасади, които се разпадат по шевовете погледнати отблизо. Резултатът е една „ноар“ версия на Америка, мрачен и хипнотичен поглед върху разпадналата се Американска мечта. Финчър изгражда този едновременно непознат и близък свят с екипа, на когото е разчитал неведнъж, включително оператора Джеф Кроненует, дизайнера на продукцията Доналд Греъм Бърт, филмовия редактор Кърк Бакстър и дизайнера на костюми Триш Съмървил.

Кроненует определено и преди е вървял по мрачни пътища заедно с Финчър. В цяла поредица филми като „Боен клуб“, „Социалната мрежа“ и „Момичето с татуирания дракон“, двамата постигат забележителен визуален стил. Естетическото им търсене в работата им върху „Не казвай сбогом“ ги отвежда в предградията на средния запад.

Материалът сам по себе си определя подхода. „След като прочетох сценария на Джилиън и започнах да схващам идеите на Дейвид и да гледам през очите на героите и игрите помежду им, и си представих емоционалното напрежение, на което са изложени, въпросът бе как да подплътим визуално това преживяване. Чувствахме се задължени да потопим публиката напълно в света на Джилиън.“, обяснява Кроненует.

Що се касае до това, колко е сложно да създадеш съмнение и подозрение чрез камерата и осветлението във филм, в който лъжливата външност доминира, Кроненует разкрива: „Търсиш начин да откриеш традиционен и обикновен малък град и няколко безлични къщи и неуловимо ги превръщаш в нещо мистериозно.“

Снимките протичат в Кейп Джирардо, стар град по поречието на Мисури, малко над 100 мили от Сейнт Луис, който изпълнява ролята на родното място на Ник – Картидж. Според Доналд Бърт локацията предлага множество предимства. „Всичко в Кейп Джирардо се вписваще идеално – от преплитането на различни икономически и архитектурни периоди от 60-те, 70-те и 80-те до безредно ширещите се търговски центрове и реката като акцент.“

„Картидж е като някога благоденстващите градове из Америка, благодарение на магистралата, която стига до тях и издигнатите няколко големи магазина, до момента, в който икономическите възможности се местят по-надолу по пътя. Картидж е като стара прашна сватбена рокля в гардероба. Тя все още е красива, но не е обличана от години.“

Най-важната локация е домът на сем. Дюн. Въпреки че е слънчева и нова, вътре преобладават сенките. „За къщата на сем. Дюн, трябваше да подберем нормално и обикновено място, което да превърнем в изолирана крепост със спуснати щори. Чувството за разочарование се постига с малки детайли.“, разкрива Кроненует.

Екипът изважда късмет като открива наблизо локация за разкошната къща с езеро на Деси. „Открихме живописен дом, проектиран от ученик на Франк Лойд Райт, който беше идеален. Къщата бе отдалечена, говореше за финансови възможности и даваше усещането за затвор.“, разказва Бърт.

Една от най-мрачните сцени във филма е в изоставен мол, който е истинска мека за изключените от обществото. Снимките се провеждат в Лос Анджелис, в изоставен магазин на Montgomery Ward за фасада и Hawthorne Mall за интериора. „Обзаведохме го с изпочупени стени от гипс картон и стари, очукани кашпи, каквито има в моловете. В действителност направихме истинско проучване за изоставените молове, а в Америка има доста. Чувството е апокалиптично, сякаш има друг по-мрачен свят под повърхността, нещо, което виждаме в Картидж.“, разказва Бърт.

Това е любимата локация за Кроненует заради предизвикателствата, които предлага. „Мащабът беше плашещ. Пространството се простираше на три етажа и 300 фута във всяка посока, а ние искахме цялото да е осветено с фенерчета и огньове. Това беше едно от най-интересните фотографски предизвикателства във филма. Целяхме сцената да предаде това чувство че се намираш в катакомби.“

Скоро

Вашият коментар