web_ruk-140x215coverВ Никой не ме чу (ИК „Изток-Запад“), същински финансов трилър, американският финансист Хари Маркополос разкрива възникването и разгръщането на най-мащабното финансово престъпление, познато на човечеството – действащата учудващо много години пирамида на Бърнард Мейдоф.

В края на 2008 г. светът стана свидетел на най-голямата финансова измама в историята. Главният герой е високоуважаваният съосновател, бивш председател на НАСДАК, собственик на една от най-успешните брокерски къщи на Уолстрийт, известният нюйоркски филантроп Бърни Мейдоф. Той се изхитрява да вдъхне живот на най-обикновена схема на Понци (кръстена на Карло (Чарлс) Понци, чиновник в Бостън, който създава първата в историята пирамида), в която привлича 65 млрд. долара от 398 фонда и компании за управление на активи, включително парите на еврейската общност в САЩ и редица кралски фамилии от Европа. В изумителната си книга Никой не ме чу (с подзаглавие „Истински финансов трилър“) щатският финансист и информатор на Комисията за ценни книжа и фондови борси Хари Маркополос – човекът, чийто екип безуспешно се опитва да спре най-голямото престъпление във финансовата история в продължение на девет години – разказва историята на мащабната финансова пирамида, разкрива факти и прилага документи, с помощта на които не само проследява в детайли случая, но и изважда на бял свят невероятната некомпетентност и липсата на ефективен контрол от страна на американската Комисия по ценни книжа и фондови борси.

Авторът на предговора Дейвид Айнхорн цитира думите на видния американски бизнесмен Уорън Бъфет, който казва: „Когато приливът се оттегли, се вижда кой плува гол.“ Идеята на ефективния контрол, допълва Айнхорн, е да бъдат спрени онези, които плуват голи – още преди отливът да е настъпил.

Никой не ме чу е голата истина за измамата на хиляди хора, което Маркополос се опитва да предотврати в продължение на девет години, но никой не му обръща внимание. Това е книга, която излага на показ некомпетентността на правителствените служби на САЩ, преплела се с редица престъпни съглашателства, които промениха живота не само на доверилите се на Бърни Мейдоф, но и облика на финансовата система в света.

Роденият в Ери, Пенсилвания, Хари Маркополос получава бакалавърска степен по бизнесадминистрация от университета „Лойола“ в Мериленд, а после постъпва в „Бостън Колидж“, където завършва магистратура по финанси. За 17 години служба в резерва на Националната гвардия на щата Мериленд и в Армейския резерв Маркополос е командвал военни от всякакъв ранг – от младши лейтенант до майор. През 1996 г. получава първото си назначение като дипломиран финансов анализатор, а през 2008 г. – като сертифициран следовател на злоупотреби. В периода 2002–2003 г. работи като председател и главен изпълнителен директор на Бостънското дружество на финансовите анализатори, което има 4000 членове. Член е и на ръководството на бостънския филиал на Международната асоциация на специалистите по управление на риска и на Алианса за използване на количествен анализ в приложните финанси, образованието и знанието, в лекционната група за количествените методи във финансите. Работи като портфолио мениджър по финансови деривати в „Рампарт Инвестмънт Мениджмънт Къмпани“ в Бостън, Масачусетс, а през 2002 г. е повишен в главен директор по инвестициите. През 2004 г. решава да напусне финансовия бранш, за да се посвети на разследването на злоупотреби в областта на финансовите услуги и здравеопазването на включените в класацията на сп. „Форчън“ за 500-те най-големи компании в САЩ. Започналото през 2000 г. разследване на Мейдоф, описано подробно в Никой не ме чу, е първият му случай за разследване на финансова злоупотреба в продължаващата и досега негова дейност като независим разследващ.

pic_1

Откъс от „Никой не ме чу“, Хари Маркополос

Червен фургон в снежно поле

В утрото на 11 декември 2008 г. по време на полет на „Блу Джет“ от Ню Йорк за Лос Анджелес един нюйоркски брокер на недвижими имоти гледа Си Ен Би Си[1] на малкото телевизорче на седалката пред него. На информационната лента в долната част на екрана се завърта вестта, че Бърнард Мейдоф, легендарна фигура на Уолстрийт и бивш председател на НАСДАК, е бил арестуван за организирането на най-голямата схема на Понци в историята. Няколко секунди брокерът остава безмълвен, осмисляйки новината. Просто не може да е истина, но съобщението се завърта на екрана отново и той се обръща към съпругата си с думите, че сигурно няма да повярва на това, което ще ѝ каже: Бърни Мейдоф се е оказал мошеник и милионите долари, които са вложили при него, са изгубени. Прав е. Тя не му вярва и прогонва тази мисъл.

– Не е възможно – казва му и се връща към списанието, което чете.

Зашеметеният брокер става и тръгва към задната част на самолета, където стюардесите са се събрали в сервизното помещение.

– Извинете – учтиво казва той – възнамерявам да сляза. Бихте ли ми отворили вратата? Не се тревожете, нямам нужда от парашут.

* * *

В 5:15 часа през онзи декемврийски следобед бях в местния салон по бойни изкуства на едно малко градче в Нова Англия и наблюдавах петгодишните си близнаци, които се опитваха да усъвършенстват основните движения в карате. Денят бе мрачен. Почти непрестанно валеше дъжд, задаваше се буря. Видях, че има няколко известия на гласовата поща на мобилния ми телефон. „Интересно“, помислих си, не го бях усетил да вибрира. Отидох до фоайето да прослушам съобщенията. Първото беше от Дейв Хенри, мой много добър приятел, който оперираше със значителни суми пари в качеството си на директор по инвестициите в „Ди Кей Ейч Инвестмънтс“ в Бостън.

– Хари – гласеше съобщението, – Мейдоф е във федералния затвор за организиране на пирамида тип Понци. Арестували са го в Ню Йорк. Обади ми се.

Сърцето ми заби лудо. Второто съобщение също бе от близък приятел – Андре Мета, финансов анализатор и изпълнителен директор по алтернативни инвестиции в „Кеймбридж Асошиейтс“, съветник по дарения и пенсионни финансови планове. Усетих вълнението в гласа му, когато изрече:

– Ти беше прав. Зашеметяваща новина. Мейдоф е арестуван. Изглежда е организирал огромна пирамида на Понци. Всичко е качено на сайта на „Блумбърг“[2]. Обади ми се, ще ти го прочета. По­здравления.

Бях слисан. От години живеех под смъртна заплаха, ужасен, че с преследването на Мейдоф излагам себе си и семейството си на риск. Залогът беше за милиарди долари, някои от които явно принадлежаха на руската мафия и на наркокартелите – хора, които биха убили, за да защитят инвестициите си. Знаех и за Питър Скенъл, информатор от Бостън, който бе пребит с тухла почти до смърт само защото бе изразил подозрението си за маркет тайминг[3] машинации за милиони долари. Не палех колата си, преди да съм проверил за бомба под шасито и калниците. Нощем избягвах неосветени места и заспивах, сложил наблизо зареден пистолет; и ето че внезапно, мигновено и неочаквано всичко свърши. Най-после свърши. Бяха хванали Мейдоф. Вдигнах високо юмрук и изкрещях: „Да!“Семейството ми беше спасено. После рухнах върху дървения парапет. Трябваше да го сграбча, за да не падна. Едва дишах. Бях тотално изцеден откъм енергия – и то за време, по-кратко от щракване с пръсти.

Първото, което ми се прииска да направя, бе да отговоря на обажданията. Трябваше да знам всяка подробност. Но едва когато се опитах да набера цифрите разбрах колко зле трепери ръката ми. Обадих се на Дейви и той ми разказа, че медията съобщила как Бърни Мейдоф признал пред двамата си сина, че инвестиционната им фирма за милиарди долари е пълна измама. Казал им, че няма инвестиции и никога не ги е имало, а вместо това повече от две десетилетия е управлявал най-голямата пирамида на Понци в историята. Синовете му веднага се обадили във ФБР. Рано тази сутрин агентите отишли в апартамента на Мейдоф и го арестували. Извели го в белезници. Изглежда, били изгубени милиарди долари на хиляди хора.

Малко по-рано, точно преди това да се случи, бях предупредил правителството на САЩ за около 55 млрд. долара. Докато стоях в преддверието на салона по бойни изкуства, чувството ми за освобождение бе изместено от нова тревога. Камарите документи, които имах, щяха да съсипят репутации, да сложат край на кариери и дори да свалят цялата Комисия по ценни книжа и фондови борси – правителствените копои на Уолстрийт. Но само ако правителството не успееше да се добере до тези документи, преди да съм успял да ги публикувам. Грабнах хлапетата и подкарах към къщи.

Името ми е Хари Маркополос. Гръцко е. Аз съм дипломиран финансов анализатор и сертифициран следовател на злоупотреби, което ме кара да се чувствам горд гръцки отличник. А тази книга е изчерпателен разказ за това как екипът ми не успя да спре най-голямото финансово престъпление в историята: пирамидата на Бърни Мейдоф. Девет години тайно бях работил с трима високомотивирани мъже на различни позиции във финансовата индустрия, за да привлека вниманието на Комисията по ценни книжа и фондови борси към злоупотребите на Мейдоф. Бяхме вложили в това безброй часове, бяхме рискували животите си, но не спасихме никого – макар че след рухването на Мейдоф все пак щяхме да успеем да разобличим Комисията по ценни книжа и фондови борси като един от най-некомпетентните национални финансови регулатори.

Всички знаеха например, че Мейдоф ръководи законния си брокерско-дилърски бизнес от 18-и и 19-и етаж на „Липстик Билдинг“ в Източен Ню Йорк, но почти никой не знаеше, че компанията за управление на парите му, пирамидата, се помещаваше на 17-и етаж в същата тази сграда. Месеци след провала на Мейдоф ФБР разкриха на екипа ми, че на основание на представените през 2005 г. от нас доказателства за ръководената от него пирамида тип Понци Комисията по ценни книжа и фондови борси най-после е започнала разследване, но за две години проучвания никой от некадърния им следователски екип „никога дори не си бил представял, че има 17-и етаж“. Бях им дал всички доказателства, от които имаха нужда, за да го заковат, а те не успяха да открият цял етаж. Вместо това издадоха три акта за дребни нарушения на брокерско-дилърската му фирма. Този факт разкрива колко ниско е паднала летвата, която поне другите правителствени институции биха могли да прескочат. За жалост, всички наши национални финансови регулатори – Федералният резерв, Федералната корпорация за застраховка на депозитите, Службата за контрол на валутата и Службата за надзор на спестяванията – са първи по некомпетентност и последни по ефективност по отношение на компаниите, които би трябвало да контролират.

По-късно щях да свидетелствам пред Конгреса, че „Комисията по ценни книжа и фондови борси реве като мишка и хапе като бълха“. Сега, като знам колко много сме научили оттогава насам аз и целият ми екип, си давам сметка, че това е неточно – бил съм прекалено снизходителен. Животът на десетки хиляди души се промени завинаги заради провала на Комисията. Безброй хора, които разчитаха на агенцията за обещаната закрила, изгубиха повече, отколкото някога ще им бъде възстановено. Някои изгубиха всичко, което имаха. Всъщност дори не се налагаше Комисията да провежда задълбочено разследване. Моят екип им бе дал всичко, което им трябваше. Разполагайки с предоставените от нас материали, на разследващите щеше да им отнеме време колкото да зададат на Мейдоф три въпроса, за да разкрият измамната схема и да прекратят дейността му. Разрастването на пирамидата му Понци се дължи единствено на преднамереното пренебрегване на разследването от страна на Комисията.

[1]     CNBC е американски телевизионен бизнес канал.

[2]     „Bloomberg“ е частна корпоративна медия, специализирана в представянето на водещите финансови новини.

[3]     Маркет тайминг – метод за извършване на борсови операции, основан на предвиждане на движението на цените в посока нагоре или надолу и приблизително времето, когато това ще се случи.