Откриването на Новия свят – едно от най-важните събития в световната история. Известен факт е, че Христофор Колумб е целял да открие морски път път до Индия. Уви, вместо Индия стига до Америка, регион, обхващащ континентите Северна и  Южна Америка. До смъртта си вярва, че е открил азиатската страна. Именно заради това кръщава населението, което заварва там, индианци. Индианец – индиец – един класически пример за пароним.

В продължение на няколко столетия се състои много интересна симбиоза между европеизиране  и изтребване на местното население. Двете цивилизации, американската и европейската, си сътрудничат една на друга. Американците не познавали колелото, коня, металите – оръжията им били направени от дърво или камък. Европейците пък усвоили нови земеделски умения и култури – царевицата, доматите, картофите, тиквата и др.  Обаче, както винаги се случва, няма хепиенд за двете страни. Местното население постепенно бива изтребено и изселено от своите земи. Много от тях стават жертва на болестите, докарани от заселниците, например едра и дребна шарка. Както и да е. Резултатът е един – цяла една цивилизация е изтрита по един или друг начин. В момента, буквално, са останали трохи от нея.

Тази информация е важна за контекста на настоящия филм. Филмът „Нито Вълк, нито Куче“ е едно своеобразна изповед на един потомък на това коренно население. Писателят Кент Нърбърн получава изненадващо обаждане. Вождът на племето Лакота, 95-годишния  Дан, иска да се срещне с него. Причината е прозаична – вождът иска от Кент да напише книга за него. Писателят е затруднен, чувства се неуверен в себе си, получил е едно голямо предизвикателство. С помощта на Дан, неговия близък приятел Гроувър  и кучето Дебеланка, колебливият Кент ще трябва да достигне до прозрение.

„Нито Вълк, нито Куче“ е класически Road movie. С мотивът за пътуването главните герои трябва да достигнат до просветление, себеоткриване, опознаване на себе си. Филмът може да се разглежда и като камерен филм – третират се няколко  кръга от проблеми в отношенията на няколко лица. Лек парадокс, е, че проблемът, който се засяга със сигурност е национален, та дори и световен.

В последните години стана модерно да се говори за политкоректност, която нямаше как да не засегне и киното. Говори се за Холокост, за нарушените права на чернокожото население, за дискриминацията на жените и хората с обърната сексуална ориентация. Направиха се филми като „Лунна светлина“, „Призови ме с твоето име“, „Формата на водата“. Без да оспорвам техните качества, други, по-добри ленти, бяха пренебрегнати. Така де. Това е друга тема. Мисълта ми е, че темата за изтреблението на американското коренно население, продължило столетия, услужливо се избягва. Без съмнение една от най-срамните страници от новата история на американския континент.

„Нито Вълк, нито Куче“ ни показва, че въпреки всички лоши неща, случили са се на автохтонното население, те не са загубили своите традиции, не са и загубили желанието си да ги споделят и с белите. Както е било преди.

Ролята на Дан се изпълнява от 95-годишния натуршчик Дейв Белоглав Орел. Интересен факт е, че всички негови реплики са импровизация. В думите му няма престорена мъдрост, всичко е искрено.

Интересен е персонажът на приятеля на Дан, Гроувър. В думите и действията му има известен нихилизъм. Заключенията, които вади за отношенията между бели и червенокожи са едновременно и смешни, и тъжни. „За да се научиш да виждаш, трябва да се научиш да слушаш“. Това е негова реплика към писателя Кент. Гроувър просто не харесва това качество на белите, а именно – плямпат твърде много.

 

Режисьор на филма е британецът Стивън Люис Симпсън, независим продуцент на игрални и документални филми. Той сам разпространява филма си. Първо обикаля като апостол из американските кина, за да агитира дистрибутори. В крайна сметка филмът му през 2016 година е показан в 150 кина. Отзивите са повече от впечатляващи. Две години по-късно е в България. По-добре късно, отколкото никога. Надявам се колкото се може повече хора да видят този филм. Заснел е филма си едва за няколко седмици,  едновременно, в  най-пустите и красиви земи на Северена Америка. Еднo от местата, където са живели сиуксите.

Режисьорът е едновременно и оператор, и монтажист на филма. Плавно преминава от далечен към близък кадър на заснемане и обратно. Някои сцени за заснети с един-единствен кадър. На места има смесица от фикция и документализъм. Камерата е просто един безпристрастен наблюдател на случващото се.

Може би по-мащабно разпространение филмът ще има по-голям успех. Обаче като се замисля – тази тема на никому не е удобна. Не е болна тема. Просто е по-добре да се престорим, че нищо не се е случило. Може би така разсъждават американците.

Между другото в „Нито Вълк, нито Куче“, рядко се използва думата индианец.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here