нито звук рецензияНито звук рецензия на първи стилен и зверски напрягащ ужас от адски много време насам

Все по-често осъзнавам, че колко по-малко знам за един филм, толкова по-впечатлен се оказвам  накрая. Ужасът на Джон Кразински дойде изневиделица, с един стилен трейлър, доста мистерия и прекрасната Емили Блънт редом до него. Нито звук рецензия, която написах без да гъкна, защото въпросите след края на прожекцията сами пулсираха в съзнанието ми. Зареден с почти никакви очаквания подходих към филм, който звучи така:

В центъра на историята е четиричленно семейство – майка, баща и две деца, които живеят в пълна изолация в провинцията и единственият им шанс за оцеляване е като следват три прости на вид правила: не издавай нито звук; следвай пътеката или ще умреш; светне ли червено – бягай. Изключително трудна задача, която става невъзможна, предвид житейските обстоятелства, пред които се изправя семейството.

Звук= сетиво?нито звук рецензия

Не се бях замислял над това. Колко е лесно ужасът, да бъде истински стряскащ. Колко проблеми може да създадеш на зрителя, ако вземеш едно НЕГОВО, елементарно сетиво. В конкретния случай- звукът! Той е на всякъде около нас. И дори не си даваме сметка. Сценариста на филма е помислил за всеки аспект. Придвижването с кола е невъзможно. То издава звук. Обувките са шумни. Трябва да ходиш бос. За да разбереш дали те преследват- сипвай пясък по пътеката. Но преди всичко- НЕ ГОВОРИ. Представете си- не сте глухонеми. Имате перфектен слух и говор. Но НЕ МОЖЕТЕ да ги използвате. Защото ако го направите- ще умрете. Колко много ни сближава говоренето. Колко много звук има около нас. Въздишки, стонове, викове. Детски плач…. оооо детския плач! Ами ако в един такъв свят направиш грешката да забременееш? Ако ти предстои най-хубавото в живота на един мъж и една жена? Да станат родители! Но ако това носи със себе си ГАРАНЦИЯ за смъртта на бебето, майката и всички около тях? При възрастните е възможно да контролираш звука, но при детето? При самото раждане- първото изплакване? Всички този рев и сърдене след това? Как ли ще откеват в един свят на тишина?

Ами ако в този свят си глух? Ако не чуваш по рождение? Как оцеляваш? Възможно ли е човек да преценява колко шумен е, ако никога не е чувал звук? Блъскане на чиния? Стъпка в пясъка? Стон, въздишка? Колко шумни са те? Ако ужасът е над главата ти и издава проницателни звуци, а ти не го виждаш и респективно чуваш (защото си глух), какво следва?

Житейска радост или ужасяващо последствие?нито звук рецензия

А ако си още малко дете и не можеш да преценяваш рисковете? Ако ти се играе и искаш да натиснеш бутона на святкащата и бучаща играчка? Ако въпреки спирането от родителите ти, сърцето ти иска да посветка и бучи проклетия самолет? Ще натиснеш ли бутона? Ще ти пука ли, какво означава това за родителите ти?

Ако в този свят на тишина си майка, на която е дошъл терминът? Ако водите изтичат и раждането започва? Как точно пазиш тишината? Как не крещиш, не викаш, не издаваш звук? Дори как дишаш, как издишаш без да „сумтиш“ или „пъшкаш“? А ако всичко това ти се случва и същевременно се нараниш? И то болезнено? А тогава продължаваш да мълчиш и стискаш зъби? До къде се простират физическите възможности за устояване на болката и кога започва несъзнателния вик? След който следва категоричната смърт…..

Ами ако има място, на което да можеш да говориш? Ако в този свят има място, на което можеш да чуеш гласът на баща си? Гласът на детето си? Ако можеш да викаш на воля и все пак да не умреш? Дали това няма да е раят на земята в един такъв свят?

Това е един от най-силните, брутални и мъчителни филми, които съм гледал от много време насам. Това НЕ Е Убийствен Пъзел. Това не е порно и вътрешности. Това не е кръв и извънземни. Това е  бъдещето. Едно възможно бъдеще. И вземане само на една единствена сетивност у човека. Звук. Колко много се крие в него. И колко малко знаем и си даваме сметка за това.

Недомислицитенито звук рецензия

Да филмът има много недомислици. Бих задал адски много въпроси от сорта на- ЗАЩО съществото не потъна в царевицата, докато децата потъваха? Защо дребен шум в къщата бе способен да се чуем навън на километри и изобщо възможно ли? Стената на къщата не пази ли, не намалява ли? И ако подът е направен от същото дърво, от което са направени стените, един матрак дали е възможно да заглуши едно бебе? Няма ли да бъде същото? И разговорите на хората под и над матрака не биха ли се чували навън по един и същи начин? Или е субективно?

Нито звук рецензия на такъв филм е трудно да се напише. Представител на един отдавна изчерпан жанр. Но филм, който ме държа на ръба от началото до края. По напрегнат не бях излизам от кино салона от много време насам. Мисля че си тръгнах със схванати врат и рамене от непрекъснатото напрягане. И повярвайте ми, до такава степен бях потънал във случващото се и затаил дъх, че всяко мръдване в залата, всеки стон, бръмващ телефон и глас ме изправяха на нокти. Е- не съм залягал, за да не бъда изяден, но напрежението се пренесе и в самата зала. Нито звук рецензия написана без звук.

Нито звук“ е вече в кино салоните в цялата страна. разпространява Форум Филм България.

Вашият коментар