Около 250 души на премиерата на „Правен режим за защита на конкуренцията от д-р Иван Стойнев

Трудът на университетския преподавател е първото по рода си изследване по темата.

Пред препълнена зала проф. дюн Атанас Семов откри премиерата на „Правен режим за защита на конкуренцията на ЕС от д-р Иван Стойнев. Над 250 души се събраха от 18:30 ч. на 3 юли 2018 г. в Аулата на СУ „Климент Охридски“, за да поздравят талантливия преподавател, специализирал в университите на Париж и Нанси.

Като участници в своебразната дискусия на тема „Що е то правен режим за защита на конкуренцията“, както и върху основните проблеми, засегнати в труда на д-р Стойнев, отношение взеха и Prof. Yves Petit, съдия Диана Гърбатова, съдия Мира Райчева, Кирил Пангелов и Анна-Мария Атанасова.

Всички участници изтъкнаха важността и нуждата от повече изследвания по темата, а самият д-р Стойнев благодари на всички присъстващи за подкрепата, която е получил през годините от тях.

Мащабният труд на д-р Стойнев е структуриран в 4 тома, всеки от които се стреми да представи по един систематизиран и относително достъпен начин спецификите на материалното европейско антитръстово законодателство и правния режим на Съюза в областта на държавните помощи.

Изданието е подходящо както за студенти, така и за практикуващи юристи, европеисти, както и за всеки, който има малък, среден или едър бизнес в рамките на ЕС.

Д-р Иван Стойнев е магистър по „Право“ от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2005) и магистър по Право на Европейския съюз от Universite Paris II – Pantheon Assas, Франция (2007). През 2011 г. защитава с отличие и похвала на журито докторска степен по Право на Европейския съюз в Universite Paris II – Pantheon Assas, Франция, с тема „Влияние на концентрациите върху изграждането и функционирането на вътрешния енергиен пазар“. От 2013 г. е главен асистент по Право на ЕС в ЮФ на СУ и лектор към Международната магистърска програма „Право на ЕС“. През 2015–2017 г. е пост-докторант към Университета на Лотарингия и стипендиант на Френското правителство за върхови научни постижения. Чете лекционни курсове по Правен режим на конкуренцията, Дружествено право на ЕС, Енергийна политика на ЕС и Вътрешен пазар на ЕС. Адвокат към Софийската адвокатска колегия.

Откъс от „Правен режим на защита на конкуренцията в ЕС. Антикартелно право“ от д-р Иван Стойнев 

УВОД

Преди повече от тридесет години едно от големите имена на европейската интеграция, Жак Делор заявява при представянето на своята програма за изграждане на Вътрешния пазар, че „Европейският съюз се нуждае от конкуренция, която стимулира, от сътрудничество което укрепва, и от солидарност, която обединява.

Тази фраза, изречена в далечната 1988 година, ясно показва, че икономическата интеграция на континента, започнала в началото на 50-те години, отдавна е надминала строгите си постулати и вече предполага нещо повече от премахване на бариерите пред търговския обмен. Видно е, че нормалното функциониране на Вътрешния пазар изи-сква една недеформирана, конкурентна среда, която да дава стимул на предприятията за развитие. В тази връзка политиката за защита на конкуренцията се явява като една гаранция, един инструмент в интеграционния процес.

Както сполучливо отбелязва един от именитите американски професори в областта на конкуренцията – Робърт Борк, не би моглo да сe отговори рационално на въпроса: какво представлява политиката в областта на конкуренцията, без да се отговори на другия основен въпрос, а именно какво се цели да бъде постигнато посредством тази политика?

Правният режим на защита на конкуренцията винаги е играл важна роля в процеса на европейската интеграция. Посредством този режим Европейският съюз се опитва да реализира няколко ключови за него цели.

На първо място е икономическата ефективност, разглеждана от една страна като средство за увеличаване благосъстоянието на потребителите и от друга страна като средство за оптимално разпределение на ресурсите в икономиката. Традиционната икономическа доктрина счита, че производството на стоките или предоставянето на услуги ще бъде ефективно само там където има съвършена конкуренция, или ако се подходи по-реалистично, там където има работеща конкуренция. Подобен извод може да бъде направен от съвместното четене на чл. 119 ДФЕС във връзка с чл. 3 ДЕС. В цитирания член конкуренцията е посочена изрично като средство на икономическата политика както на Съюза, така и на държавите членки.

Това становище не следва да бъде приемано безкритично. Един от основните аргументи против него може да бъде открит във връзка с подбудите, които стоят зад конкуренцията. По своята същност конкуренцията се движи от пазарното изискване да бъдеш по-добър, по-евтин, по-иновативен от останалите субекти на пазара, разширявайки по този начин своя пазарен дял и максимизирайки печалбата. Доведена до своята крайност обаче, тази същност на конкуренцията води до появата на явления като господстващо положение на пазара. Това пък, както отбелязват Клод Блуман и Луи Дюбуи, събужда опасенията, че политиката, която се противопоставя на пазарните сили, би могла в края на краищата да накаже победителя, защото стратегиите на предприятията с господстващо положение много лесно могат да бъдат определени като злоупотребяващи. Тоест ако наказва ефективните победители в конкуренцията, политиката за нейната защита би подронила мотивацията на предприятията да се конкурират.

На следващо място сред целите на политиката на конкуренция следва да бъде посочена защитата на потребителите и малките и средни предприятия от големите икономически субекти, които разполагат с икономическа мощ, позволяваща им да определят едностранно (под формата на монопол) или многостранно (под формата на олигопол) условията на пазара (цени, количества и др.).

Сред целите на конкуренцията следва да се отбележи и нейната ключова роля за реализирането на Вътрешния пазар и защитата му от поведението на предприятията. В този ред на мисли ролята на конкуренцията като инструмент на Вътрешния пазар е от съществено значение за самото осмисляне спецификата на Европейското конкурентно право и неговото диференциране от националното конкурентно право или американското антитръстово и антикартелно законодателство. Все по-често този аспект от целите на конкуренцията започва да определя цялостното развитие на европейското материално законодателство, като това е особено видно в областта на вертикалните ограничения. Като добър пример за използването на правилата на конкуренция в този смисъл може да бъде посочен приетият през 2002 година Регламент 1400/20024 относно прилагането на чл. 81, ал. 3 ДЕО (настоящ чл. 101, ал. 3 ДФЕС) по отношение на вертикални споразумения и съгласувани практики в сектора на моторните превозни средства. Този регламент значително ограничи свободата на дистрибуторите и производителите на моторни превозни средства в сравнение с предхождащия го Регламент 1475/955, тъй като Комисията се опасява, че те все още имат ключова роля при поддържането на ценовите разлики в различните държави членки.

Още по-отчетлив е този подход на Комисията в сектори на икономиката и промишлеността, намиращи се в процес на либерализация. Типичен пример за това е секторът на енергетиката, където посредством практиката по Регламент 139/20046 относно контрола върху концентрациите и присъщите є коригиращи мерки Комисията се стреми да ускори реализирането на Вътрешния енергиен пазар.

Редно е да бъде отбелязано, че целите на конкурентното право в Съюза не са статични във времето. Ако се проследи историческото развитие на нормите, ясно може да се очертаят три основни фази или периоди на развитие.

В самото начало правилата на конкурентното право са въведени в Договора за Европейската общност за въглища и стомана (ДЕОВС) и по-сетне в Договора за Европейската икономическа общност (ДЕИО), преди всичко с оглед на ролята им на инструмент за икономическа интеграция. От тази гледна точка те се явяват допълнение на правилата за свободното движение на стоки и по-специално на тези по отношение на забраната за количествени ограничения между държавите членки (чл. 34–37 ДФЕС). Целта на договорящите се страни е посредством правилата на конкуренцията да се предотврати по отношение на предприятията възможността те да реализират ограничения на търговия, по подобие на държавите членки.

Впоследствие, през втория период, започнал в края на 60-те години, правилата на конкуренцията биват използвани като инструмент за формиране на обща индустриална политика на Общността. Пример в това отношение е все по-нарастващата в периода употреба на групови и индивидуални освобождавания, обоснована с реализирането на проекти, които Комисията счита за определящи по-дълбоката интеграция на икономиките, въпреки негативите ефекти на тези практики върху пазарите.

Третият период, започнал в началото на 90-те години, позволи на Комисията да разшири палитрата от цели и да включи защитата и благосъстоянието на потребителите в обсега на правилата на конкуренцията.

Разбира се, това изброяване не е изчерпателно, нито в него трябва да се търси някаква йерархизация. Анализът на практиката както на Комисията, така и на Съда показва, че могат да бъдат дефинирани редица допълнителни цели, както и че съотношението между тези цели е индивидуално и следва да се разглежда случай по случай.

Въз основа на гореизложеното може да се направи заключението, че правилата на Европейския съюз в областта на конкуренцията имат за цел реализирането на Вътрешния пазар, увеличаване благосъстоянието на потребителите и оптималното разпределение на ресурсите в икономиката.

Самата политика за защита на конкуренцията намира своята правна основа на най-високото йерархично ниво в сиситемата на източниците на правото на Съюза7, а именно Учредителните договори. Тук е може би мястото да се отбележи, че с промените, настъпили в тях след Договора от Лисабон, свободната и недеформирана конкуренция се превърна в средство, а не в цел на Съюза. С оглед обаче на реализирането и функционирането на Вътрешния пазар, към Договора бе приет специален нов протокол – Протокол 26, в който изрично се потвърждава, че Вътрешният пазар включва система, която гарантира, че няма нарушаване на конкуренцията. За целта е предвидено, че ако е необходимо, Европейският съюз може да взема специални мерки в рамките на разпоредбите на Договора.

Тук не трябва да се забравя и фактът, че съгласно чл. 3 ДФЕС Съюзът разполага с изключителна компетентност в установяване на правила относно конкуренцията, необходими за функционирането на Вътрешния пазар. Не следва да се пропуска и разпоредбата на чл. 113 ДФЕС, която предоставя на европейските институции правомощия за хармонизиране на косвеното данъчно облагане, като в края на разпоредбата е добавено, че те могат да законодателстват и за предотвратяване нарушаването на конкуренцията.

Връщайки се обаче към договорната основа на политиката за защита на конкуренцията, регламентирана в дял VII от ДФЕС, където са определени правилата за конкуренция в две основни групи норми, следва да се заключи, че същите тези групи могат да бъдат обособени съобразно адресата на процесните норми. Първата група е съставена от норми, чийто адресат са основните икономически субекти – предприятията. Тази съвкупност от норми представлява основният корпус на европейското антитръстово законодателство. В тази група се включват правилата относно забраната на споразумения, съгласувани практики и решения на обединения на предприятия (чл. 101 ДФЕС), или т.нар. Антикартелно право на ЕС; правилата относно забраната за злоупотребата с господстващо положение (чл. 102 ДФЕС), както и правилата относно стопанските концентрации, които не фигурират в самия Договор, а са уредени в самостоятелен регламент на Съвета – Регламент 139/2004 от 20 януари 2004 г., които формират т.нар. Антимонополно право на ЕС.

Втората група от своя страна е съставена от нормите, чийто адресат са самите държави членки. Към тази група принадлежат правилата относно публичните предприятия (чл. 106 ДФЕС), както и правилата, регулиращи държавните помощи (чл. 107–109 ДФЕС).

Именно следвайки тази систематизация на нормите, ще бъде построено и това първо по рода си за Република България цялостно изследване на правния режим на защита на конкуренцията в ЕС8. Изследването е структурирано в 4 тома, всеки от които се стреми да представи по един систематизиран и относително достъпен начин спецификите на материалното европейско антитръстово законодателство и правния режим на Съюза в областта на държавните помощи.

Настоящият първи том е посветен на въпросите, свързани с прилагането на съдържащата се в чл. 101 ДФЕС забрана за споразумения, съгласувани практики и решения на сдружения на предприятия, нарушаващи, ограничаващи или предотвратяващи конкуренцията в рамките на Вътрешния пазар.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here