„Лунна светлина“ е вероятно най-противоречивият носител на „Оскар“ в цялата история на наградите. По-противоречив и от  „Да возиш мис Дейзи“, „Влюбеният Шекспир“ и „Сблъсъци“.  Става дума за начина, по който творбата на Бари Дженкинс бе обявена за победител. Едва ли има любител на киното, който да не знае как се случи всичко, така че не е нужно да припомняме.

Някои го считат като непростима и разсеяна грешка на тези „зад кулисите“,  други си намират оправдание в старческата деменция на легендарните Уорън Бийти и Фей Дънауей, трети пък, тези, които са любители на конспиративни теории, смятат, че всичко е било инсценирано, за да се вдигне рейтинга на „Оскари“ -те и да се придаде повече гласност  на „Лунна светлина“.

Както и да е.  Що за филм е „Лунна светлина“? Това е едва вторият пълнометражен проект на Бари Дженкинс. Първият, „Medicine For Melancholy“ (2008 г.), си остана само и единствено фестивално явление. Дженкинс е едновременно и сценарист, и режисьор.  Първоизточник на филма е пиесата на Тарел Алвин Маккрейни „При лунна светлина черните момчета изглеждат сини“.

Лунна светлина” проследява живота на Шайрон, афро-американец, в три различни периода от неговото съзряване – момче, тийнейджър и млад мъж. И трите роли са поверени на различни актьори.

Първата третина от филма ни запознава с Шайрон когато е  невръстно дете. Той е намерен изоставена бърлога за наркомани от Хуан (Махершала Али), местен наркодилър с огромно влияние. Шайрон расте без баща и с пристрастена към наркотиците майка (Наоми Харис). Хуан се превръща в нещо като ментор за малкия Шайрон. В негово лице вижда бащинската подкрепа, която ме е нужна най-вече когато съучениците му го тормозят.  Втората третина на „Лунна светлина“ е концентрирана върху хилавия тийнейджър Шайрон, превърнал се в чувствителен и уязвим млад човек. Най-добрият му приятел е Кевин, с когото преживява и първите си сексуални трепети и осъзнава, че неговата същност не е като другите. В центъра на третата част на филма е зрелият мъж Шайрон, превърнал се в наркодилър като наставника си Хуан, напомпал се с завидно количество мускулна маса. Въпреки това, вътре в себе си, е останал срамежливият и мълчалив Шайрон. Една вечер получава обаждане от Кевин, единственият мъж, който някога го е докосвал, или по – точно – единственият му сексуален партньор, с който наистина е почувствал нещо истинско.

За разлика от  „Да возиш мис Дейзи“, „Влюбеният Шекспир“ и „Сблъсъци“, „Лунна светлина“ наистина има някакви кинематографични качества. Операторът Джеймс Лакстън е свършил чудесна работа. Той и Бари Дженкинс са виновниците за красивата визия на филма. Това е от филмите, в които камерата говори вместо героите. Музиката на Николас Брител (композиторът на „12 години робство“ и „Камшичен удар“) е трогателна и няма как да не предизвика съчувствие у зрителя.

„Лунна светлина“ засяга темите за съзряването у подрастващите, за смелостта да бъдем различни; за смелостта да останем верни на себе си.

„Лунна светлина“ спечели три „Оскар“ – а – за най-добър филм, най-добър адаптиран сценарий и за най-добра мъжка поддържаща роля за Махершала Али. Конкретно за актьорската игра. Наоми Харис, позната като момичето на Джеймс Бонд  от „Скайфол“ и „Спектър“, се справя просто чудесно в ролята на наркозависимата майка на главния герой. Влага цялата си душа в пресъздаването на този образ. Въпреки че загуби и на „Златен глобус“ (от Арън Тейлър-Джонсън), и на „Бафта“ (от Дев Пател), очаквах Махершала Али да грабне златната статуетка. Просто бе предизвестено. Конкретно за „Лунна светлина“ Али не блести с нищо, участва в първия половин час на филма и после изчезва. Повече не го виждаме.  Един средно талантлив актьор би изиграл ролята по същия начин. За ролята му не се изисква кой знае каква креативност. А и докато го наблюдавах във филма имах чувството, че не е там, умът му е другаде, че играе с нежелание (не е както, например, при Кейси Афлек, който прави ролята на живота си в „Манчестър край морето“). Мисълта ми е, че не намерих никаква разлика между героя на Али от „Лунна светлина“  и от героя на Али в хитовия сериал „Къща от карти“.

Добър филм ли е „Лунна светлина“? Да, добър е.

Заслужаваше ли да вземе „Оскар“ за най-добър филм? Не, не заслужаваше.

Не ме разбирайте погрешно. Не оспорвам чудесната визия на филма, построена от Бари Дженкинс. Но няма какво да си кривим душичката – героите са стереотипни, темите, които засяга филма също. Наративът на филма е оригинален, но самата история е банална. Филми за детско съзю Това не е първият филм на гей тематика, който се бори за „Оскар“. Спомнете си „Планината Броукбек“ с Хийт Леджър, който пък загуби незаслужено от споменатия вече „Сблъсъци“. Все пак сме се нагледали на хиляди случаи, в които „Оскар“ печелят само и единствено удобни филми на Академията. Замислете се. В последните десет години „Оскар“ за най-добър филм печелят филми на актуална социална и политиеска с тематика (с изключение на „Бърдмен“ и „Артистът“). Да не говорим, че някои от филмите, как да се изразя по меко, не са нищо особено. Справка – „Войната е опиат“, „Арго“ и „Спотлайт“.  Просто наградите „Оскар“ са мощен политико-социален инструмент на САЩ. Америка трябва да е синоним на толерантност и към цветнокожи, и към хомосексуалисти.

Според новата носителка на „Оскар“ Ема Стоун това е  един от най-добрите филми за всички времена и наградата му е съвсем заслужена.  Е, мнението на г-ца Стоун  едва ли може да се счита за меродавно, но ни кара да се замислим за нещо много съществено. За страха. Всички кинокритици, журналисти подходиха много деликатно към „Лунна светлина“. Творбата на Бари Дженкинс няма негативна рецензия в американския печат. Именно това масово лансиране на филма е и една от причините „Лунна светлина“ да бъде наречен един от най-скандалните носители на „Оскар“. история  А и афро-американската общност е твърде чувствителна на тема отношения между бели и цветнокожи. Бе крайно време филм, съставен изцяло от цветнокожи да вземе „Оскар“.

„Лунна светлина“ попада в графата удобен избор. Какво стана преди няколко месеца в САЩ. Милиардерът-шоумен Доналд Тръмп спечели президентските избори. Тръмп – отявлен хомофоб, расист и женомразец. Фамилята му, Тръмп, се превърна в антоним на толерантност.  Като че ли изборът на „Лунна светлина“ за най-добър филм пасва на всичко – главният герой е цветнокож, хомосексуалист, търсещ своето място в един студен свят. Владимир Ленин казва, че киното е най-мощното пропагандно средство.  Цялата тази шумотевица около филма ме кара да мисля, че е прав – стопроцентовите положителни рецензии за филма, гафът на „Оскарите“, косвено или не  избирането на Тръмп също има голямо значение . Всичко това ме кара да си мисля, че е в полза на филма и помага за неговото в неговото популяризиране.

Сещам се за филма „Време да убиваш“ на Джоел Шумахер, засягащ пряко темата за расизма. Главният герой е Матю Макконахи, млад и неопитен адвокат, който трябва да защитава чернокож фермер, вкаран в затвора заради  убийство на две млади момчета (момчетата изнасилили малката му дъщеря). От филма не си спомням много неща, но помня една реплика на Макконахи в самия край на филма – „Сега си представете, яе момиченцето е…бяло“. Нека си представим героите от „Лунна светлина“ – същата история, но с тази разлика, че актьорите са бели. Щеше ли да спечели „Оскар“. Абсолютно не. Най-много да мине през някой друг фестивал и да потъне в забрава. Казано просто и ясно – това бе удобният избор на Академията. Така ще бъде запомнен и филма – ще се говори единствено за скандалните събития около избора на „Лунна светлина“  за най-добър филм. Това е неговата орисия.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here