След като ви представихме автора Димитър Запрянов ето тук, след това ви запознахме и със историята в „Кръстопът“ ето тук е време да заключим поредицата от публикации за романа, като ви представим и един цялостен откъс от него.

Публикуваме текста 1:1, както ни е цитиран и подаден лично от неговия Автор. В края на публикацията ще намерите и линкове за контакт! Приятно четене!

Откъс от книгата:

-Мястото има много имена,но да най-използваното му е „Кръстопът”. Само че преди изглеждаше по съвсем различен начин от сега. –отвърна Михаилвсе още взирайки се в Гарет.-Но до там ще стигнем по-късно. Нека сега ти разкажа историята.

-Преди много години още преди да се появи човечеството имало две кралства,които водили непрестанна война помежду си за надмощие. Силите им били почти равни. Един път печелили едните,друг път – другите и така в продължение на много години. Изведнъж обаче се появило човечеството,а заедно с него и „Кръстопътя”,който обвързвал света на хората с двете кралства.Не след дълго владетелите на двете кралствата забелязали,че душите на хората, които са извървели своя път в човешкия свят, се появявали на „Кръстопътя”,а нека ти кажа, Гарет,че една душа има невероятна сила, какво остава в такъв случай за хиляди такива.Владетелите на кралствата решили,че душите на хората са ключът към спечелването на хилядолетната война. Развихрила се яростна битка за това кое от кралствата да овладее „Кръстопътя”, но и двете страни били почти унищожени.Осъзнавайки това, владетелят на едното кралство поискал да сключат примирие и предложил на противникa си душите сами да избират как искат да прекарат вечността. Сами да изберат в кое от кралствата искат да отидaт. Противникът му обаче бил толкова опиянен от силата на „Кръстопътя”,че само му се изсмял и самоуверено отхвърлил предложението му с думите,че ще се видят на бойното поле.

Първият владетел разбирал,че стигне ли се до тази последна битка единственото,което щяло да остане от кралствата било кръв и пепел.Той много обичал народa си и бил готов на всичко, за да го предпази от тази съдба. Затова свикал събрание, на което присъствали петимата му най-добри войни и приятели и ги помолил за нещо ужасно в името на народa им. Чрез сложен ритуал, върху който той бил работил в продължение на много години, войните можели да приемат душите, които вече имали на разположение вътре в себе си. Като по този начин придобиели невероятна сила,но всичко си имало цена и воините трябвало да платят скъпо за тази сила. В момента, в който приемели душите в телата си, те щели да бъдат прокълнати да изгарят бавно и мъчително докато накрая не останело абсолютно нищо от тях. Въпреки че знаели какво ще им се случи,те с радост приели. Надявайки се, че с тяхната саможертва ще се сложи край на тази невероятно дълга и мъчителна война.

Когато битката започнала, владетелят на противниковото кралство имал значително преимущество,но това веднага се променило,когато в боя влезли петте воина, горящи в златни пламъци. Двама от тях били погълнати изцяло от пламъците и загинали в битката. Техните събратя обаче, благодарение на новополучените си сили, които успели да oвладеят навреме, успели да извоюват победата за своя народ. Въпреки че владетелят победил,той не се чувствал като победител знаейки, че е обрекъл най-добрите си приятели на такава жестока съдба.

Тримата воини решили да останат в кралството, за да поддържат мира и да научат и документират колкото се може повече от това,което се случвало с тях. За да може, ако някога отново се наложело някой друг да използва тази сила, да не повтаря техните грешки.След като войната най-накрая приключила,владетелят на кралството победител решил да пощади своя противник. Той го оковал във вериги, които не му позволявали да напуска собственото му кралство, изсмуквали силата му и замъглявали разсъдъкa му, като по този начин той спрял да представлява заплаха. Владетелят направил така,че душите,които се появявали на „Кръстопътя”, да бъдат разделяни на добри и лоши спрямо нещата, които са вършили, докато са били живи.Тези,които били добри към останалите, той взимал в своето кралство с надеждата да сътвори една утопия без насилие.Докато тези,които приживе са извършвали злодеяния и наранявали хората около себе си, били изпращани в противниковото царство,както за тяхно така и за наказание на владетеля,който бил толкова погълнат от своята надменност и жажда за власт, че в него нямало нищо добро.

Когато Михаил спря за да си поеме дъх,Гарет се втренчи невярващо в него и заговори с треперещ от вълнение глас:

-Интересна история, но единственото,което ми стана ясно от неяе как са се появили Рая и Ада, а не какво по дяволите търся аз тук. – той се стъписа,когато осъзна,че последното,което бе изрекъл можеше да ядоса или разcтрои Михаил,но той не му обърна внимание.

-Това е така,защото ти засега знаеш само половината. Моля те, остави ме да продължа и след като свърша някои от нещатаще ти се изяснят и тогава ще мога да отговоря на останалите ти въпроси.

Гарет кимна и зачака с нетърпение Михаил да продължи историята.Истина или нетова бе най-невероятната история, която някога беше чувал и искаше да разбере как ще завърши.

Когато Михаил заговори отново,младежът долови в гласa му нещо,което не бе забелязал досега. Мъка.

-След като минало известно време, благодарение на всички добри души, кралството на владетеля победител се превърнало в утопията, към която се стремял в началото, а самия владетел придобил невероятна сила от всичките тези души. Толкова велика, че се страхувал от нея и решил, че никой от неговата раса не трябва да притежава такава сила. Поради тази причина взел решение,което много изненадало и донякъде дори уплашило част от поданиците му,а именно да сподели тази сила с човешката раса.Владетелят вярвал,че хората също като тях заслужават да овладеят част от силата, която по право им принадлежала.Затова владетелят заедно с последния останал огнен воин или „серафим”,както започнали да го наричат всички, създали специален свитък, в който запечатали голяма част от силата на душите,а също така и описали всичко за това,което били научили за нея и до колко е възможно тя да бъде контролирана. Добавили и ритуалaчрез който били създадени серафимите, за да го опазят да не попадне в неподходящи ръце.

Всичко за романа, както и директен контакт с неговия автор, на официалната фейсбук страница тук :

https://www.facebook.com/krystopytdimitarzapryanov/