#ШEФКАТА е хитовата автобиография на предприемачката и модна икона София Аморусо, с която Издателство КИВИ ни радва този месец!

Как се става момиче за 300 милиона долара? Четете в #ШЕФКАТА, която вече е налична за онлайн поръчка с безплатна доставка на: http://www.vakon.bg/shefkata

Ето и ОТКЪС

Първа глава

Значи искате да бъдете #ШЕФКА?

„Животът е кратък. Не бъдете мързеливи.“ – Аз

Значи искате да бъдете #ШЕФКА? Нека ви кажа две неща. Първо, това е страхотно! Вече сте направили първата стъпка към един прекрасен живот само като сте си го пожелали. Второ, това е единствената лесна стъпка. Как да ви кажа, да бъдеш #ШЕФКА се свежда до една проста истина: не е никак лесно. Ще трябва доста да се потрудите, за да го постигнете, а постигнете ли го, ще трябва да се потрудите дори повече, за да се задържите на тази позиция. Но пък кой се плаши от много работа? Аз определено не се плаша, а съм сигурна, че същото важи и за вас. Или пък ако е така, то тази книга несъмнено ще ви накара да си промените мнението и докато стигнете до последната глава, съвсем буквално ще крещите: „Дайте ми малко работа! Искам да поработя, и то ВЕДНАГА!“.

#ШЕФКАТА е човек, който е поел собствения си живот в ръце. Тя получава каквото иска, защото се е потрудила. В качеството си на #ШЕФКА вие контролирате нещата и поемате отговорност. Вие сте боец – знаете кога да се борите и кога да използвате алтернативни методи. Понякога нарушавате правилата, друг път ги спазвате, но винаги според собствените си разбирания. Наясно сте за какво се борите, но не можете да минете без забавления по пътя. За вас откровеността е над перфекционизма. Задавате въпроси. Гледате сериозно на живота, но не гледате прекалено сериозно на самата себе си. Възнамерявате да превземете света и междувременно да го промените. Вие сте бунтарка.

Защо ви е да ме слушате?

„На жените им е присъщо да бъдат анархисти и революционери.“ – Ким Гордън

Аха! Добро наблюдение! Ако имаше правила как се става #ШЕФКА – а такива няма – едно от тях щеше да гласи, че всичко трябва да се поставя под съмнение. Така че определено сме на прав път.

Аз съм на 29 години и съм основател, главен изпълнителен директор и творчески директор на „Насти Гал“ – компания с бюджет, надхвърлящ сто милиона долара, и 400 служители. Създадох бизнеса си сама за седем кратки години. Не произхождам от заможно семейство, не съм учила в престижни училища и не е имало възрастни, които да ме напътстват през годините. Сама го постигнах. „Насти Гал“ се радва на голямо медийно внимание, но често представят историята ми като приказка. Нямам нищо против – медиите не ми пречат, но се опасявам да не подсилят внушението, че всичко се е случило от днес за утре, както и да не акцентират върху това, че се е случило именно на мен. Не ме разбирайте погрешно: аз първа ще призная, че в много отношения извадих късмет, но съм длъжна да подчертая, че нищо не е било случайно. Нужни бяха години, прекарани с мръсни нокти от ровене из винтидж стоки, няколко болезнени изгаряния от гладене на дрехи и купища стари мокри кърпички в джобовете на палтото ми, за да стигна дотук.

Наскоро някой ми каза, че съм длъжна да стигна колкото се може по-далеч с „Насти Гал“, защото съм модел за подражание на момичетата, които искат да постигнат нещо вълнуващо. Все още не съм съвсем сигурна как да гледам на това, защото през по-голямата част от живота си дори не вярвах в идеята за моделите на подражание. Не искам да ме слагат на пиедестал. Така или иначе, страдам от прекалено силна форма на синдрома на дефицит на вниманието, за да се задържа дълго там: по-скоро ще създавам бъркотии. Ето защо не искам да ме гледате с възхищение, защото именно това възхищение може да ви дърпа надолу. Вместо да влагате енергия, като се съсредоточавате върху нечий друг живот, по-добре вложете усилията си във вашия собствен. Затова сама си бъдете идол.

Разказвам ви историята си, за да ви покажа, че правата пътека не е единствената формула за успех. Както и сами ще се уверите в тази книга, в младежките си години не съм получавала много похвали. Бях аутсайдер, водех номадски живот, крадях, бях лоша ученичка и мързелива служителка. Като малка вечно се забърквах в неприятности. Издадоха ме, когато запалих спрей за коса по време на семейно събиране (виновна), ударих с юмрук най-добрата си приятелка в корема, когато ми изтърва пластилина (бях на четири), и въобще все давах лош пример. Като тийнейджърка бях кълбо от нерви, а като възрастен човек съм същински Лари Дейвид с гръцки корени и в пола – неспособна да скрия неудобство, недоволство или несигурност, неподправена и често болезнено откровена.

Тръгнах по стандартния път с почасовата работа и колежа, но в моя случай не се получи. Безброй пъти ми бяха казвали, че за да постигнеш успех, трябва да преминеш през определени стъпки, като се започне с диплома и работа, но понеже моите опити непрестанно завършваха с провал и по двата параграфа, понякога изглеждаше, че съм обречена да бъда неудачница. Винаги обаче съм подозирала, че съм способна на нещо повече. Това „нещо“ се оказа „Насти Гал“, но знаете ли какво? Аз не открих „Насти Гал“. Създадох я.

Отърсете се от всичко в живота си, което ви дърпа назад. Научете се сами да си създавате възможности. Осъзнайте, че финална линия не съществува – съдбата приветства действието. Надпреварвайте се с все сила за невероятния живот, за който винаги сте си мечтали или за който не сте имали време дори да помечтаете. И се пригответе междувременно да си прекарате дяволски добре.