Очаквайте на 22 май с логото на Издателство Ибис „Отмъщение“ от Лекси Блейк!

Братята Дрю, Райли, Бран и сестра им Мия са единствените оцелели членове на семейство Лолес. Преди двайсет години родителите им са жестоко убити, а домът им – опожарен. Полицията хвърля вината за трагедията върху баща им, но и четиримата знаят, че това е дело на неговите съдружници, затова се заклеват да посветят живота си на отмъщението.

След тежко детство, прекарано по сиропиталища и приемни семейства, вече порасналите членове на фамилията Лолес са подготвили всяка стъпка от плана си за възмездие. Всеки един от братята трябва да проникне в компаниите на виновниците и да ги съсипе отвътре.

Когато Дрю Лолес открива фатален пропуск в плана си за отмъщение, той се вижда принуден да се обърне към разследващата репортерка Шелби Гейтс, с която се е зарекъл да няма нищо общо. Той й предлага сделка, която ще я направи не само част от разследването, но и ще я допусне до личния му живот.

Шелби никога не е предполагала, че ще бъде поканена да разследва този случай, както и колко ще е очарована от Дрю. Всеки ден, който прекарват заедно, ги сближава все повече. От улиците на Далас до високотехнологичния бизнес в Остин, Дрю и Шелби играят игра, започнала преди двайсет години. Игра, която или ще спечелят, или ще умрат…

„Едно неразкрито убийство, заплетени интриги и страстна любовна история – увлекателна смес, която ще ви държи в напрежение до последната страница.“

ГИЛТИ ПЛЕЖЪРС БУК РИВЮ 

Книгите от трилогията „Без милост“: 

1. Без милост: линк към книгата

2. Разплата: линк към книгата

3. Отмъщение: линк към книгата

ОТКЪС

ГЛАВА 1

– Това е грешка.
Като че ли не го бе чувал досега. Андрю Лолес се извърна към своя бизнес партньор и се опита да си напомни, че Бил Хачърд просто бе разтревожен и имаше пълното право да бъде. Дрю също бе разтревожен. И точно заради това бе решил да предприеме тези действия. Обърна се и погледна през прозорците на офиса си. Остин лежеше като на длан пред него, светлините на околните сгради започваха да се включват, докато слънцето залязваше над река Колорадо. Спомняше си, когато преди десет години за пръв път бе погледнал през тези прозорци. Тогава за пръв път се бе почувствал успял и знаеше, че всичко, за което толкова упорито се бе трудил, най-после бе дало плод. От самото начало бе изпълнен с увереността, че ще открие тримата души, отговорни за смъртта на родителите му.
Само ако не се бе оказало, че има и четвърти…
– Казах ти, че няма да споделя информацията с никого. – Той погледна към часовника. Оставаше да чака още половин час. Беше определил срещата в извънработно време, за да я запази в тайна. Може би трябваше да я насрочи в дома си, но никога не бе сигурен кога ще цъфнат братята му или сестра му, или техните половинки. Семейството му се подготвяше да отпразнува сватбата на Райли и Ели с пищен прием и той не желаеше да информира близките си, докато изцяло не подготвеше плана си.
Чуваше, че Хач се движи, и знаеше точно накъде се е запътил. Последва звук от отпушване на тапа. Естествено, Хач предпочиташе скъпо уиски.
– Грешиш за това.
– Вече го каза. – Около един милион пъти след онази ужасна нощ, когато двамата откриха кой беше истинският злодей.
– Чудесно. – Тонът на възрастния мъж беше рязък. – Обясни ми решението си.
Как да накара Хач да разбере? Той се обърна и погледна мъжа, който беше негов наставник през целия му живот, откакто бе станал пълнолетен.
– Мия е бременна.
Това трябваше да го задоволи. За Дрю имаше смисъл. Мия беше бременна и това означаваше, че той трябва да държи устата си затворена.
Хач се намръщи.
– Какво общо има това? Неизбежно бе, след начина, по който го дава с онзи неин каубой. Бременността само влошава нещата. Сега тя е по-уязвима.
Хач не беше от хората, гледащи на живота откъм веселата му и безгрижна страна, нито пък Дрю.
– Да, така е, но съм сигурен, че тя ще е в безопасност. Смята да опита късмета си с романите, вместо да се скита из света, търсейки си белята. – Сестра му беше разследваща журналистка и жива напаст. Също като жената, с която му предстоеше да се срещне. – Кейс и останалите Тагарт ще се грижат за нея.
– А Тагарт са безценни в откриването на нашата мишена – настоя Хач.
„Маккей–Тагарт“ бяха най-добрата охранителна и разследваща компания в страната. Дрю знаеше, че без тях нямаше да могат да се справят със Стивън Касталано и Патриша Кейн. Но той не можеше да ги наеме за тази работа и причината беше Мия. Не можеше да помоли близките си да се изолират от света, да рискуват връзките си заради неговото отмъщение.
– Знаеш ли какво ми каза Мия, когато ми съобщи, че очаква бебе?
– Надявам се да ти е казала: „Направи всичко по силите си да се увериш, че никой няма да убие мен или бебето ми, защото наоколо обикаля някаква психясала кучка и иска да направи точно това“ – не се отказваше Хач. – Ако не го е казала, значи, не разбира кое е най-важното.
– Тя ми каза, че съжалява, че майка ни не е тук. Каза ми, че би искала да хване ръката на нашата майка и да я помоли за съвет. Плака, защото майка ѝ е мъртва. – Това бе разбило сърцето му на хиляди късчета. Не можеше да ѝ обясни, че майката, за която толкова копнееше, беше жива и бе убила най-малко петима души.
Майката, която толкова ѝ липсваше, се бе опитала да убие всички тях.
Хач се приближи до него с две кристални чаши.
– Ти не искаш Мия да знае, че Айрис е жива и се представя за Франсин Уелс. Това го разбрах. Но не е причина да се откажеш от Тагарт.
– Иън Тагарт ще се почувства задължен да каже на брат си. – Точно заради това не бе посветил мъжа в намеренията си. – Той ще каже на Кейс и неизбежно Кейс ще сподели с Мия, все пак му е съпруга. А след като Мия научи, ще започне лично да разследва Айрис.
Не можеше да се застави да нарече онази жена майка. Никога вече.
– Тогава ѝ кажи да не го прави.
– Не познаваш ли сестра ми?
Хач пресуши уискито на един дъх, преди да насочи тъмните си очи към Дрю.
– Не можеш да позволиш Айрис да се разхожда необезпокоявана наоколо, сякаш нищо не се е случило.
– Нямам намерение да го правя, но тя е била пределно ясна в инструкциите си към Карли. Казала е да се откажем или в противен случай ще довърши това, което е започнала преди толкова много години. – Когато бе убила баща им и очевидната му любовница, а после заключила всички врати и подпалила къщата с четирите си деца вътре.
Нима беше чудно, че той не искаше да каже истината на Мия? Тя трябваше да мисли за детето си. Райли и Бран имаха нужда да се съсредоточат върху бъдещето и партньорките си.
Това беше негова работа и той сам щеше да се справи с майка им.
Беше им обещал, че ще бъдат свободни, след като унищожат Стратън, Касталано и Кейн. Дрю възнамеряваше да спази обещанието си. Щеше сам да се погрижи за Айрис Лолес.
– Наистина ли вярваш, че тя ще ги остави на мира?
Трябваше да го вярва.
– Оставила ги е с години. Двайсет, ако трябва да сме точни. Вярвам, че тя ще остави Мия на спокойствие, поради простия факт, че е омъжена за един отмъстителен варварин. Айрис няма да пожелае да започне война с Тагарт. Не може да я спечели.
– А мислиш ли, че тя може да победи теб?
– В никакъв случай не възнамерявам да обявявам на всеослушание факта, че сме замесени във война – отвърна Дрю. – Постарах се да се уверя, че няма и следа от онази скица в полицейското досие. Освен това разследвах компютърната система на полицията. Не е имало опити да бъде хакната, преди аз да изтрия файла.
– А след това?
– Едва не го пропуснах – призна Дрю. – Бил е много дискретен, но някой е свалил полицейския доклад от нощта, когато Патриша Кейн е умряла от свръхдоза.
– Тя е била убита. – Понякога Хач имаше навика да отбелязва очевидното.
– Аз знам това. Ти го знаеш. Но полицията в Ел Ей го нарича инцидентна свръхдоза.
Хач поклати глава.
– Защо те не продължават разследването?
– Защото аз не желая. Защото написах щедър чек, за да съм сигурен, че няма да го направят.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here