Премиера в България: 06.01.2017г.
Световна премиера: 21.12.2016г.
Жанр: Приключенски, Драма, Романтика
Продължителност: 116 минути
Формат: 3D/IMAX 3D/Luxe
Сценарист: Джон Спейтс
Режисьор: Мортен Тилдум
В ролите: Дженифър Лоурънс, Крис Прат, Майкъл Шийн, Лорънс Фишбърн, Кимбърли Батиста, Шелби Тайлър Мълинс, Индер Кумар
Разпространител: Александра филмс / Sony Pictures Entertainment

Пасажери е по сценарий на Джон Спейтс („Прометей”, „Doctor Strange”) и разказва за космическо пътешествие, в което всички бъдещи колонизатори на нова далечна планета спят криогенен сън. В следствие на авария обаче, двама от пътниците (Крис Прат и Дженифър Лорънс) се събуждат цели 90 години преди достигането на целта. Перспективата за двамата млади, които намират любовта един в друг е да остареят и умрат на луксозния космически кораб, докато не откриват, че корабът е в опасност и едниствено от тях зависи.

Дженифър Лорънс (Аурора) и Крис Прат (Джим) изпълняват главните роли във вълнуващ екшън-трилър за двама непознати, които са поели на 120-годишно пътуване към друга планета, но хибернацията им е прекъсната 90 години по-рано. Джим и Аурора са принудени да разкрият мистерията зад неизправността, водеща космическия  кораба до ръба на колапс, застрашаващ живота на пътниците в най-голямата миграция в човешката история.

Columbia Pictures представя заедно с LStar Capital и Village Roadshow Pictures и Wanda Pictures, продукция на Original Film / Company Films / Start Motion Pictures, филм на Мортен Тилдъм, Пасажери. С участието на Дженифър Лорънс, Крис Прат, Майкъл Шийн, Лорънс Фишбърн и Анди Гарсия. Режисьор Мортен Тилдъм. Продуциран от Нийл Х. Мориц, Стивън Хамъл, Майкъл Махер, и Ори Мармър. Сценарист Джон Спейтс. Изпълнителни продуценти са Дейвид Хаусхолтър, Бен Браунинг, Джон Спейтс, Брус Берман, Грег Басер, Бен Уейсбрен, и Линуд Спинкс. Оператор е Родриго Прието, ASC, AMC. Сценография Гай Хендрикс Диас. Монтаж Мериан Брендън, ACE. Костюми Джени Темайм. Музика Томас Нюман.

 

ЗА ФИЛМА

 „Пасажери“ разказва историята на двама пътници, които са на 120-годишно пътешествие до друга планета, но се събуждат 90 години по-рано от предвиденото, – казва Крис Прат, който партнира на Дженифър Лорънс на екрана. – Оказва се, че има причина да бъдат събудени по-рано. Те трябва да разкрият мистерията около неизправността и да спасят кораба, който се разпада, ако искат да оцелеят и да спасят живота на пътниците, в на най-голямата миграция в историята на човечеството.“

„Героите са изправени пред извънредни ситуации и трябва да направят екстремен избор, и за мен това е особено вълнуващо – какво би направил ти в такъв момент?“ – казва режисьорът на филма МортенТилдъм, който стана известен с работата си в номинирания за Оскар® хит Игра на кодове.

На фона на напрегнатия екшън, създателите на филма поставят емоционалната история за двама пътници, които се откриват и са заедно в този опасен момент. Този сюжет е в полезрението на Холивуд от доста години; сценарият на Джон Спейтс попадна в „черния списък“ на най-добрите незаснети сценарии в индустрията. „Едно от нещата, което ме привлече към тази разказ е начинът, по който Джон представя една интимна история на толкова голяма сцена като необятния космос, – казва продуцентът Нийл Х. Мориц. – Това е екшън филм, истинско епично зрелище, но в центъра са двама невероятни герои, пресъздадени от Джен и Крис.“

Героят на Прат, Джим, се решава да се откаже от живота на Земята по доста практични причини. „Той е човек от работническата класа, – казва Прат. – Необходим е със способностите си на машинен инженер, защото ще помага да се започне една нова цивилизация. Ако нещо се развали, той ще бъде този, които ще го поправи.“

Когато Джим и Аурора се събуждат 90 години преди да достигнат своята дестинация, тези умения се включват на висока предавка. „Неговата силна черта е разрешаването на проблеми. Той се опитва да разбере как да се върнат в хибернация или как да се свържат с някого за помощ. Оказва се обаче, че има нещо много нередно с кораба.“

„Крис е много по-различен от героя си Джим, – казва Лорънс, която играе другия събуден спътник, Аурора. – Джим действа сякаш никога не е имал приятелка и не знае как да се държи с жените; това е очарователно и сладко, точно обратното на Крис, който е женен и забавен. Беше интересно да гледам прехода от Крис Прат в срамежлив, несигурен, романтичен човек.“

За разлика от героя от работническата класа на Джим, Аурора е част от по-различен социален кръг. Тя е писателка от Ню Йорк с голяма задача – тя ще направи 120-годишното пътуване до Homestead II (новата земя), а след това и 120-годишно пътуване до дома. Тя ще бъде първият човек в историята на човечеството, предприел подобно пътуване. „Ужасно тежко решение е да се впуснеш в това, – казва Лорънс. След подобно пътуване, когато пристигнете обратно у дома всички познати ще са мъртви. Трябва да започнете нов живот на чисто нова планета, на която никога не сте били досега. Не мога да си представя да се сбогувам с всички, които познавам и обичам. Разбирам жаждата й за нови неща, но не мисля, че мога да взема подобно решение“.

„Когато Аурора се събужда, първата й реакция е да изпита съпричастност към Джим, – казва Лорънс. -Тя се бори да приеме тази проблемна ситуация няколко дни, а той е бил сам повече от година, като  животно в капан. Когато го вижда как реагира той на човешко същество, Аурора изпитва искрено съчувствие към Джим.“

Тилдъм казва, че е било очевидно още в самото начало, че Лорънс и Прат ще бъдат идеалните актьори за ролите на Аурора и Джим. „Те са най-големите звезди в света на киното в момента, страхотни са, но преди всичко исках да се уверя, че са правилния избор за тези роли, – казва той. – Исках да усетя, че ще се сработят, че ще има химия. Имах четиричасова вечеря с тях и можеше веднага да се види, че ще са перфектни. И двамата са много интелигентни хора, които имат ясна представа за това, какво искат героя да направи. Те разбират избора, мотивацията и живота на персонажите си.“

Продуцентът Стивън Хамъл е първият, който подкрепя сценариста Джон Спейтс. „Аз съм силно заинтригуван от оригиналното съдържание на историята, – казва той. – Имаше нещо доста игриво в текста на Джон, което ми хареса – да даде възможност на героите да са хора, да имат слабости. Оригиналността на историята е, че изглежда правдоподобна и реалистична“.

Ори Мармър, който работи с Мориц в Original Film, се съгласява. „Сценарият е жизнеутвърждаващ и топъл; той говори за чисто човешкото измерение, – казва Мармър. – Аз съм първо поколение роден в САЩ. Затова идеята за двама души, които напускат Земята и пътуват на далечно разстояние, за да намерят нова възможност, резонира у мен лично. Родителите ми са пропътували голямо разстояние, за да достигнат до тази страна на възможностите – не са познавали никой, но им се е получило“.

Различните житейски среди на Аурора и Джим в живота са в контраст с дома им: самия космически кораб. „Авалон е отчасти мегаяк космически кораб, отчасти луксозен круизен лайнер, – казва Прат. – Хората ги събуждат три или четири месеца, преди да стигнат до дестинацията, така че да могат да се забавляват, да плуват в басейна, да играя на слот машини или пазаруват във луксозни магазини.“

„Корабът е наистина напомня круизен лайнер, – казва Лорънс. – Има наблюдателна палуба, киносалон, огромна зала и невероятни стаи – добре де, поне за Аурора. Изглеждаше много различен; всичко е красиво и интересно. Беше по-различна атмосфера за филм.“

„Декорите са огромни, – казва Прат. – Трябваше да съборят една от стените в студиото. Разхождах се наоколо и ми се струваше, че гледам истински космически кораб. Работата на сценографа Гай Хендрикс прави филма огромен и епичен. Имахме страхотен екип за специални ефекти, който направи невероятни предмети и играчки, колички и екрани навсякъде. Беше наистина страхотно.“

Спътник на Джим и Аврора е Артър, барманът на борда на кораба. Андроид с забележителна човешка горна половина на тялото, той се движи бързо, грациозно и умело, и отговаря на притесненията и тревогите на пътниците с блага дума и топло сърце – а и с малко наивност. „Артър е важен елемент за тяхното психическо състояние, защото той е най-близкото нещо до човек, което имат освен един друг“, – казва Лорънс.

„Той е програмиран да бъде най-великият барман съществувал някога, – казва Майкъл Шийн, който играе Артър. – Той е съпричастен, отличен слушател и смесва фантастично мартини. Той обаче си има ограничение – обикновено той се справя с хиляди хора на много кратки срещи, но сега се намира на нова територия с Джим, и общува само с един човек за много дълъг период от време“.

Понеже Артър не е съвсем човек, Шийн иТилдъм обсъждат как точно да придадат този нюанс в изпълнението едва доловимо. „“Барманите са най-доверените хора, и когато Джим ме среща, аз съм някой, с когото може да говори, – казва Шийн. – Предизвикателството е, че трябва да разбера баланса на това доколко робот и доколко човек трябва да е Артър?“

Според Тилдъм, това е едно невероятно предизвикателство, което Шийн посреща с творческо, технически трудно и напълно правдоподобно изпълнение. „Майкъл трябваше да внесе човешкото в образа, а в същото време да се стане ясно, че под повърхността е машина, без да прави това клише, – казва режисьорът. – Той притежава едновременно наивност и мъдрост. Превръща се в техен приятел, този, с когото говорят и този, който им дава съвети. В същото време, има нужда от прецизност на изпълнението. Не може да си погледне ръцете, докато прави неща, защото на машината не и се налага да го прави. Артър смесва напитки, много небрежно и без усилие, говори много забавно. Невероятно трудна работа, но Майкъл се справи перфектно.“

Част от изпълнението на Шийн дойде чрез физическа трансформация, с помощта на сценичния екип по специални ефекти. Екипът проектира платформа, за да го премества бързо напред-назад зад бара; с Шийн коленичил на платформата, създателите на филма може да контролират движенията му, да са като на робот- а по-късно добавят върху краката на Шийн и платформата това което е долната част на робота-барман.

Насред лукса на кораба и обкръжаващия ги свят обаче, Аурора и Джим скоро осъзнават, че нещо ужасно се е объркало.

„Корабът се разпада, – обяснява Прат. – Роботите започват да дават грешки, светлините трептят и изключват. В крайна сметка, нашите герои разбират, че има причина всичко да се разваля, и изведнъж се оказват в отчаяна ситуация, опитвайки се да се решат проблема и да спасят не само собствения си живот, но живота на всички останали пътници на борда на кораба.“

До събуждането на героя на Лорънс Фишбърн – Гъс Манкузо, Джим и Аурора не разбират сериозността на положението. „Той е спейсър – човек, който е влюбен в звездите и в идеята за космическо пътуване от ранна детска възраст, и е прекарал целия си живот пътуване в космоса, – обяснява Фишбърн. – За щастие, той е командир на екипажа, така, че има достъп до някои неща, до които те нямат достъп като пътници, и им помага да разберат какво не е наред с кораба.“

Един от проблемите на борда на кораба е, че гравитацията не работи. Изведнъж, Джим и Аурора се оказват в безтегловност. „Теглеха ме нагоре с въжета, а аз трябваше да се преструвам, че гравитацията не дърпа надолу ръцете и краката ми. За да постигнете това, правите дъска насред въздуха. Това беше една от най-добрите фитнес тренировки, които съм правил! Беше наистина трудно, а Мортен беше пределно ясен – искаше да изглежда перфектно. Не продължихме със снимките, докато този ракурс не бе идеален за цялата сцена.“

За да покажат Джим е в безтегловност, координатора по каскадите Гарет Уорън направи въртящ пръстен удължен с  въртящ лост и контра баланс на другия край. Така Крис Прат ще е в състояние да се движи свободно, а след това екипа по каскадите на Гарет ще използва лебедки, за да го кара да лети напред и назад.

Аурора е в плувен басейн, когато гравитацията отказва. „Това беше може би най-трудното нещо, което някога съм снимала“, казва звездата от Игрите на глада. „Прекарах много време в басейна, имах вода в носа ми, и въобще навсякъде. Получи се страхотно – когато видях CG кадри от начина, по който щеше да изглежда, бях много развълнувана. Никога не съм виждала нещо подобно на филм.“

Дори и с тези невероятно екшън сцени, създателите на филма никога не губят от поглед филма, който правят, споделя продуцентът Нийл Х. Мориц. „Опитахме се да поддържаме емоционалните моменти на този филм реални и земни, така че да не сме претоварени от приспособления, декори и космос, – казва той. – Въпреки, че очевидно те са важни аспекти от историята, все пак не са в сърцето на филма. В основата му е връзката между тези два героя.“

„Пасажери“ е епичен, и наистина притежава всичко необходимо за един филм, – казва Прат. – Приключение, романтика, трилър; напрегнат, но и емоционално ангажиращ. Има невероятния моменти на хумор и зрелище.“

 

ЗА АРТЪР

Майкъл Шийн е актьорът, който вдъхва живот на Артър, но да изглежда достоверно като робот е задача на екипите по специални и визуални ефекти.

Екипът на SFX, водени от координатора по специални ефекти Даниел Съдик, проектира платформа-стол, за да придвижват Шийн зад бара. Актьорът ще коленичил на съоръжението, което е на релси и може да се плъзга напред-назад зад бара при всякаква скорост.

„Задвижваната от компютър платформа трябва да се движи плавно и бързо, – казва Съдик. – Записваме хода в синхрон и на скорост с камерата на компютъра, за да можем да го възпроизведем с точност толкова пъти, колкото е необходимо.“ Отнема осем седмици за екипа на Съдик да построят платформата, и още три седмици, за да я тестват, за да са сигурни, че всичко работи добре заедно.

Разбира се, ролята изисква Шийн да бъде готов да се движи с платформа, която ще се тръгва и спира внезапно, без да стягат или подготвят тялото му и без да показва дискомфорт в изражението на лицето. „Когато приех ролята, съвсем не знаех в какво се забърквам, – казва Шийн. – Това чудо се движеше със страшна скорост, но си имаше и хубава страна – направи изпълнението по-истинско.“

„Ролята изисква силен актьор, който да може да направи този изключително бърз ход.“ – казва Ерик Нордби, ръководител на визуалните ефекти за филма. Без тази физическа сила, казва Нордби, е било вероятно, актьорът да бъде заменен изцяло с CG. „За щастие Майкъл Шийн е истински професионалист. Той влезе в роля по невероятен начин – почти без усилие и прие предизвикателствата на платформата. Репетирахме веднъж, два пъти, може би три пъти, и той бе готов. Няма да забележите никакво полюшване на тялото му. Мортен искаше да изглежда сякаш гръбнака му беше неподвижен.“

В пост продукцията екипа по VFX заменя платформата и долната половина на Шийн с роботизиран дизайн, който контролира движенията на бармана. „Тя изглежда почти като вътрешността на един много сложен часовников механизъм, който е взет от друго място и е добавен към долната половина от тялото му“, – обяснява Диас.

Според Тилдъм, резултатът от изпълнението на Шийн в комбинация с вълшебствата на ефектите представя герой, който е изцяло част от света на филма. „В нито един момент не спираме да вярваме, че той е андроид, – казва той. – Вие сте напълно убедени във факта, че той не е човек, защото Майкъл играе нечовешката част много добре, но в същото време ви допада и ви е грижа за него. Наистина прекрасно изпълнение.“

 

ЗА ВИЗУАЛНИТЕ ЕФКЕТИ

Централната тема на „Пасажери“ е много човешка, емоционална история – но действието се развива в космоса, което изисква много визуални ефекти. Според отговорника по визуални ефекти Ерик Нордби и ко-продуцента по визуални ефекти Грег Бакстър, е нужен порефесионален подход, за чисти и поддържащи и рядко в центъра на вниманието ефекти. „Уникално е да имаш толкова голям филм, където визуалните ефекти играят поддържаща роля, – казва Нордби. – Насладих се на този факт, защото визуалните ефекти са винаги най-добри, когато подкрепят нещо величествено от само себе си. Разказът на „Пасажери“ е нежен и хуманен на всяко ниво, и си мисля, че ще сме си свършили работата добре, ако в нито един момент не почувствате страхопочитание от великолепието пред вас“

Визуалните ефекти са разпределени в няколко основни категории. На първо място, разбира се, са изцяло CG снимките – външната част на космическия кораб, въвеждащите кадри в началото на филма, както и ключови моменти навън. Следва работата на зелен екран – екшън сцени извън космическия кораб.  Следват сценичните добавки: въпреки, че екипът на сценографа Гай Хендрикс построи няколко огромни сцени, Авалон е толкова голям, че тези огромни сцени – като залата за хибернация и кафенето – изискват уголемяване с компютрите на Нордби. И накрая, има CG герои във филма – роботи, които се носят около космическия кораб за неговата поддръжка.

Едно от най-големите предизвикателства на Нордби беше създаването на разходката в космоса на Джим в края на филма. „Искахме публиката да изпита същото чувство на световъртеж, което той получава, така че все едно са там редом до него“, – обяснява той.

Нордби е бил убеден, че художниците ще са в състояние да създадат необятността на пространството около Прат. Много по-голямо предизвикателство е било да се създаде ефекта на светлина която се отразява от лицето на Прат, докато той се върти. „Търсехме точно тази яркост и върху това се фокусирахме – когато интерактивна светлина удря кожата на Крис през каската  – това трябва да се почувства истински.“

Екипът намира ефективно решение: Прат в своя скафандър, влиза в тристранна светеща кутия с монтирани групи от малки, изключително ярки LED светлини. Въпреки, че кутията е дезориентираща, Прат го схваща веднага. „Това беше най-невероятното нещо, да гледате Крис в скафандър вътре в кутията, понасяйки всички тези физически предизвикателства, – казва Нордби. – Вътре в шлема му имаше монтиран микрофон с двупосочна връзка така, че той и Мортен да могат да разговарят помежду си. Никой не знаеше какво си говорят, освен те двамата. Това показва страстта на Мортен и Крис за този филм и това, което той изисква, и колко интимен може да бъде, ако го пуснеш.“

Вашият коментар