Piter_PanВечното момче и шеметните му приключения се завръщат с луксозното издание на „Изток-Запад“. Ако все още отказвате да пораснете, Питър Пан и магическата му привлекателност са точно за вас.

За тези от вас, които са забравили историята на Питър Пан, ще кажем: той е момче, което живее на място, наречено Небивала земя и отказва да порасне и да стане възрастен. Заедно с Уенди, братята й Джон и Майкъл и останалите момчета от Небивала земя Питър ще изживее спиращи дъха приключения с индианци и пирати. Но накрая всички се завръщат обратно при възрастните – освен Питър.

В тази апология на детството, изтъкана от фантазия и приключения, авторът Джеймс Матю Бари прави необикновен не само образа на Питър; пред очите ни са и останалите герои с незабравими характери. Те отдавна не само са любими на децата от целия свят, но и са предизвикали световноизвестни творци да ги пресътворят по свой начин. Между тях са Уолт Дисни и Стивън Спилбърг.

Джеймс Матю Бари (1860-1937) е шотландски писател и драматург. Автор е на 35 пиеси, една от които е „Питър Пан“, донесла му световна известност. Бари пише тази пиеса през 1904 г., но заради големия интерес писателят я адаптира в роман. Смята се, че в основата на „Питър Пан“ стоят две събития от живота на автора. Първото е смъртта на по-големия му брат при инцидент, когато Бари е шестгодишен. Това сломява майка му, а у Бари се запечатва споменът за брат му, който никога не пораства. Другото събитие, повлияло на писателя, е приятелството му със семейство Дейвис, което има пет момчета. Именно на тях Бари разказва първите истории, в които герой е Питър Пан. Така се ражда покоряващата история за вечното момче и неговите приятели.

Корицата e дело на Петър Станимиров, а автор на илюстрациите е Светла Христова. Изданието е част от поредицата „Големите малки книги“, в която до този момент вече излязоха „Разкази за Коледа“, „Бъдни вечер“, „Разкази за Рождество“, „27 шедьовъра от Хокусай“, „40 стихотворения. Българска любовна лирика“, „Христос Воскресе“, „Великденски разкази“, „Детско царство“, „Призраци за Хелоуин“.

В навечерието на светлите коледни празници красивото илюстрирано издание на „Питър Пан“ е чудесен подарък, с който родителите могат да зарадват своите малчугани. Децата по цял свят са изпитали притегателна сила на тази станала класика книга.

pictureОткъс от 13 глава

Вярваш ли във феи?

Колкото по-бързо разкажем за този ужас, толкова по-добре. Първи се появи от дънера Къдравия. Щом изскочи навън, той се озова в прегръдката на Чекко, който го подхвърли на Смий, който го подхвърли на Старки, който го подхвърли на Бил Джюкс, който го подхвърли на Нудлер – така го мятаха от един на друг, докато той падна пред краката на черния пират. Всички момчета бяха измъкнати от дънерите си по този безмилостен начин и няколко от тях летяха във въздуха едновременно като бали стока, подхвърляни от ръка на ръка.

По различен начин се отнесоха към Уенди, която излезе последна. С иронична учтивост Хук повдигна шапката си, предложи ѝ да го хване под ръка и я заведе до мястото, където пиратите запушваха с парцали устата на момчетата. Той си придаваше такъв важен вид и се държеше тъй изискано, че тя се вцепени и дори не можеше да заплаче: беше си всъщност малко момиченце.

Може да изглежда като клюкарство, ако разгласим това, което не знаете, че в първия миг тя бе очарована от Хук; и ако я издаваме, то е само защото нейната неволна грешка има странни последици. Ако беше отблъснала гордо предложената ѝ ръка (и ние много бихме се радвали да опишем това), щяха да я подмятат във въздуха като другите и тогава Хук вероятно нямаше да присъства на връзването на момчетата; а ако не бе присъствал на тази сцена, той нямаше да открие тайната на Дребосъка, а без да научи тайната, нямаше да може след малко да направи нечестния опит да отнеме живота на Питър.

За да не би пленниците да отлетят, пиратите ги вързаха почти сгънати на две, така че колената им опираха до ушите; и за да ги завържат като вързопи, черният пират бе нарязал едно въже на девет равни части. Всичко вървеше добре, докато дойде редът на Дребосъка. Той се оказа подобен на онези вързопи, които те карат да побеснееш – цялата дължина на въжето минава около него, без да остави краища, с които да се върже възел. Разярените пирати го ритаха, както ние ритаме някой прекалено издут вързоп (макар че, честно погледнато, би трябвало да ритаме връвта). Ще ви се стори странно, но Хук им каза да спрат да го ритат. Долната му устна се набръчка, което бе израз на злобно тържество. Докато неговите кучета се потяха, защото всеки път, когато се опитаха да стегнат нещастното момче на едно място, той се издуваше на друго, неговият забележителен ум бе проникнал далеч под външния вид на Дребосъка, търсейки не последиците, а причините; и неговото ликуване показваше, че ги е открил. Дребосъка, пребледнял до ушите, разбра, че Хук е разкрил тайната му, която беше следната: едно тъй подуто момче не може да използва дупка, в която един средно пълен човек би се заклещил. Горкият Дребосък, най-нещастен сега от всички момчета, защото ужасно се боеше за Питър, горчиво се разкайваше за това, което бе извършил. Понеже страшно обичаше да пие вода, когато му беше горещо, той се бе подул до сегашните си размери и вместо да се постарае да изтънее, за да може да мине през своя дънер, той го бе издялал, за да разшири дупката му.

Хук достатъчно разгада тайната на Дребосъка, за да се убеди, че Питър най-после му бе паднал в ръцете. Нито дума за зловещия план, който сега се оформяше в подземните пещери на неговия ум, не се отрони от устните му; той само даде знак да отнесат пленниците на кораба и да го оставят сам.

Но как да ги пренесат? Както бяха сгънати на две и завързани с въжета, те наистина биха могли да бъдат търкаляни надолу по склона като бурета, обаче по-голямата част от пътя минаваше през тресавище. И пак геният на Хук преодоля трудностите. Той посочи къщичката, построена за Уенди, която можеше да бъде използвана за пренасянето. Децата бяха нахвърляни вътре, четирима здравеняци я вдигнаха на раменете си, останалите се наредиха, запяха в хор омразната пиратска песен, и странното шествие потегли през гората. Не зная дали някое от децата е плакало; ако е плакало, песента е заглушила плача. Но както малката къщичка изчезваше в гората, една чудесна, макар и мъничка струя дим започна да излиза от комина ѝ, сякаш напук на пиратите.

Хук видя струята дим и тя направи лоша услуга на Питър, защото пресуши и капката милост към него, която може би беше останала в гърдите на разярения пират.

Първото нещо, което направи, когато остана сам в бързо спускащата се нощ, беше да отиде на пръсти до дънера на Дребосъка и да се увери, че би могъл да мине през дупката. След това дълго време стоя умислен, захвърлил зловещата си шапка на тревата, за да може лекият вятър, който бе излязъл, да развее косата му и да го освежи. Колкото и да бяха черни мислите му, сините му очи бяха нежни като цвят на зимзелен. Той напрегнато се мъчеше да долови някакъв звук под земята, но долу беше така тихо, както горе. Подземната къщичка изглеждаше съвършено празна. Спеше ли момчето, или го чакаше под дънера на Дребосъка с кама в ръка?

Единственият начин да разбере това беше да слезе долу. Хук съблече сюртука си и тихо го пусна на земята. После, хапейки устни, докато на тях се появи гадната му кръв, той стъпи в отвора. Хук беше храбър мъж, но все пак трябваше да спре за миг и да избърше потта от челото си, която капеше като восък от свещ. След това безшумно се спусна в неизвестността.

Озова се невредим на долния край на дънера и застана тихо, поемайки си дълбоко дъх, защото гърдите му бяха останали почти без въздух. Очите му постепенно свикнаха с полумрака и той почна да различава някои неща в подземното жилище. Обаче единственият предмет, на който се спря жадният му поглед – предмет, тъй дълго търсен и най-после намерен – беше голямото легло. На леглото лежеше Питър, заспал дълбоко.

След като децата си тръгнаха, Питър продължи известно време да свири весело на флейтата си, без да подозира каква трагедия се разиграва горе. Очевидно той напразно се опитваше да докаже на себе си, че никак не му е мъчно. После реши да не си взема лекарството, за да ядоса Уенди. След това легна на леглото върху завивката, за да я наскърби още повече; защото тя винаги го завиваше с одеялото и казваше, че човек не знае дали няма да му стане студено, когато превали нощта. Най-после едва не заплака; но изведнъж му мина през ум колко би се възмутила Уенди, ако вместо да плаче, той се смее. И затова се изсмя високомерно и както се смееше, внезапно заспа посред смеха си.

Понякога, макар и не често, той сънуваше; и тези сънища бяха по-мъчителни от сънищата на другите момчета. Не можеше да се откъсне от тях, въпреки че с часове жално стенеше в съня си. Тези сънища бяха, смятам, във връзка със загадката на живота му. В такива случаи Уенди имаше обичай да го вдига от леглото и да го слага на скута си, като го успокоява по много сладък начин, който сама си бе измислила; и когато той престанеше да стене, тя бързо го поставяше на леглото, преди да се е събудил напълно, за да не разбере в какво унизително положение е бил.

Но сега той беше заспал и не сънуваше. Едната му ръка висеше от леглото, единият му крак бе сгънат и несвършената част от смеха му бе останала на устните му, които бяха разтворени и между тях се виждаха малките бисерчета.

Така беззащитен го завари Хук. Той стоеше мълчалив при долния отвор на пъна и гледаше своя неприятел на другия край на стаята. Дали някакво чувство на състрадание не смути мрачната му гръд? Този човек не беше изцяло лош: обичал цветя (така са ми казвали) и хубава музика (свирел доста добре на клавесин); и нека признаем открито, идиличната картина го развълнува дълбоко. Под влияние на зърното добро, което още съществуваше в него, той щеше, макар и неохотно, да се изкачи обратно през дупката на дънера, ако не беше едно нещо, което го вбеси.

Задържа го дръзкият вид, който Питър имаше, дори когато спеше. Отворената уста, отпуснатата ръка, сгънатото коляно – всички те, взети заедно, бяха такова олицетворение на дързост, каквото, нека се надяваме, няма никога да се мерне пред очи, тъй чувствителни към подобно оскърбление. Те направиха сърцето на Хук на камък. Ако неговата ярост избухнеше и го разкъсаше на сто къса, всички късове биха полетели към спящото момче.

Вашият коментар