История, която пречиства, предлага Ян Балабан! 

Мотивът да я напише е един от най-трудните мигове в живота: смъртта на собствения му баща! 

Книгата се оказва последна и в неговото битие. Два дни, преди да предаде ръкописа в издателството, писателят е покосен от сърдечна недостатъчност.

След себе си обаче оставя истинско бижу. „Попитай татко“ се превръща в съвременна класика за чешката литературна сцена. Романът е обявен за книга на годината през 2011-а и получава както наградата „Магнезия Литера“, така и престижния приз на в. „Лидове новини.“ Българският превод е на Красимир Проданов, а изданието – на „Изида“. 

Сюжетът е до болка личен. Писателят се впуска в най-тъмните кръгове на мъката по собствения си баща. Съдбата на провинциален лекар, обвинен в корупция, при това докато е на смъртен одър, е пресъздадена чрез множество кратки истории, всяка от които задава важни въпроси. За живота, за смъртта и предателството, също за любовта. 

Зряла жена е забравила лика на починалия си съпруг. Синовете й пък се лутат между алкохолизма, апатията и проблемите у дома. Единствената й дъщеря е гениална, но това я прави още по-ранима. Всички обаче напипват една и съща нишка. На опрощението, което изчиства спомена за баща им. 

Балабан е наричан приживе „най-добрия съвременен чешки писател“. Всичко, което създава, е образец на изчистена от излишни думи литература. Пословично е и умението му да докосва душата. Личи си и на всяка страница в този роман. 

За „Попитай татко“ казвал на своите приятели, че иска да създаде съвършеният роман. Работата по книгата продължава три изтощителни години, което го прави и лесна плячка на болестта. 

Основната идея в книгата е свързаността. Реално няма преграда между световете, които наричаме този и онзи, показва писателят. „Попитай татко“ е като лабиринт, но посочва откъде минава пътят, за да го осъзнаем. 

Мрачният тон на романа е само привиден. „Попитай татко“ крие всъщност много скъпоценни камъни, които може да променят отношенията ни и представата за живота. Ето някои от тях:

·       Гората и тя се люби, когато смърчовете цъфтят.

·       Признаеш ли любовта си, от грях тя се превръща в призвание.

·       Всеки миг съдържа безкрайност в себе си. Всеки миг ни дава възможност да сме с любимите си хора завинаги.

·       Да обичаш означава всъщност да се грижиш – без празни дрънканици, просто с усилен труд.

·       Ако хората се любят, светът ще е по-добър.

·       Страхът от смъртта изчезва, щом усетиш в себе си любов.

·       Всяко нещо може да е или съчувствено, или безчувствено. И е такова, каквото го направим сами. 

Историята на греха и възмездието описва Ян Балабан. Но го прави толкова топло, че книгата му изчиства, пречиства – дори и на цената на сълза. Като коледна светлинка е в този наш свят, толкова отчужден, че служим само на предметите. Като докосване от ангел, което разтърсва и ни кара да си спомним кои сме. Човеци.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Please enter your comment!
Please enter your name here