ИК БАРД представя „Преди и след мечтите“ от Даниел Стийл!

Вдъхновяваща история за една жена, която променя света!

Тя се бори за мечтите си в бурни времена…

Мередит Макензи, дъщеря и внучка на прочути манхатънски адвокати, получава най-доброто: елитни училища, живот във висшето общество, идеален брак. Тя е твърдо решена също да стане адвокат, въпреки възраженията на баща си.

Дядо й се издига до Върховния съд, а самата Мередит подкрепя най-важните каузи на своето време. Но когато насилието ги застига, някога сплотеното семейство трябва да оцелее след опустошителна загуба и да преосмисли своите ценности и традиции…

Прекрасно разгърнат роман, преливащ от незабравими моменти и герои, който има резонанс и в нашето време.

barnesandnoble.com

ОТКЪС

1.

Мередит Макензи можеше да си спомни почти идеално деня, когато баща ѝ замина на война през февруари 1942 година. Все още виждаше копчетата на униформата му и колко висок изглеждаше, долавяше уханието на сапуна му за бръснене, когато го целуна. Ако затвореше очи, той стоеше пред нея. Другите неща от деня ѝ изглеждаха неясни, но помнеше как майка ѝ плачеше, а родителите на баща ѝ го гледаха как тръгва. Дядо ѝ каза, че това е момент на истинска гордост. Баща ѝ замина като офицер веднага след Пърл Харбър в правния корпус във Вашингтон. Беше на трийсет и седем години, а майка ѝ, Джанет, на трийсет и три. Мередит беше почти на шест. Баща ѝ обеща, че може да му гостуват във Вашингтон веднага след като се установи там, а майка ѝ го прегръщаше и плачеше горчиво. Баба ѝ не показа слабост. С дядо ѝ бяха дошли в дома им да се сбогуват със сина си. Робърт им беше казал, че на гарата ще е лудница, а и той не заминаваше отвъд океана, както много от мъжете. След като той потегли с последно махване и усмивка, понесъл сака си, нахлупил офицерската си шапка и облечен в тежкото си палто, дядото на Мередит я заведе на разходка, за да могат майка ѝ и баба ѝ да си поговорят насаме. Родителите на Джанет бяха починали преди много години и тя нямаше друго семейство.

– Знаеш защо баща ти заминава, нали? – попита я дядо ѝ докато се разхождаха из Сентръл Парк.

Тя се замисли за момент и поклати глава. Две от приятелките ѝ в училище бяха казали, че бащите им се записали в армията. Заминаваха на обучение в Ню Джърси, а после щяха да се качат на голям кораб за Европа. Нейният баща обаче щеше да е във Вашингтон, за да бъде адвокат, какъвто беше в Ню Йорк. Дядо ѝ също беше адвокат. Майка ѝ не работеше, макар да бе доброволка в Червен кръст, също като баба ѝ. Щяха да работят заедно и майка ѝ вече ѝ беше показала униформата, която щеше да носи. С нея приличаше на медицинска сестра. Казваше, че ще помага на пострадалите войници.

– Баща ти ще защитава страната ни, за да ни пази от всеки, който иска да ни нарани, и да държи далеч лошите хора – обясни дядо ѝ. – Това е изключително важна работа. Свободата е най-важното, което имаме. Знаеш ли какво означава това, Мередит? – попита я той сериозно, когато седнаха на пейка в парка.

Мери се замисли и отново поклати глава. Дядо ѝ говореше за важни неща, които тя невинаги разбираше, но обичаше да слуша обясненията му, а и той се отнасяше с нея като с възрастен човек.

– Свободата означава, че можем да постъпваме правилно, да правим избор и да взимаме собствени решения, и никой не може да ни спре или да ни накара да извършим нещо нередно. Понякога трябва да се борим за свободата си, също като баща ти. Ако не сме свободни, ставаме роби. В света има лоши хора, като господин Хитлер в Германия в момента, които искат да ни превърнат в техни роби. И всички свободни хора в света отиват в Европа, за да го спрат. Ще се върнат като герои, когато войната свърши, също като баща ти.

– Татко ще се среща ли с господин Хитлер във Вашингтон? – попита тя с интерес, а Бил Макензи се усмихна.

– Надявам се, че не. Хитлер е в Германия. Татко ти ще работи като адвокат за страната си, за армията и президента на Съединените щати.

Мередит знаеше, че баща ѝ и дядо ѝ са адвокати, но не беше сигурна какво означава това.

– Татко ти може да се бие с господин Хитлер някой ден, но не още. Първо му предстои работа във Вашингтон.

– Ти ще се запознаеш ли с господин Хитлер някой ден, дядо? – полюбопитства тя, а той поклати глава отрицателно.

Мередит се чудеше дали и дядо ѝ щеше да се бие с Хитлер, който звучеше като лош човек.

– Не, няма. Аз бях на война преди дълго време и ходих във Франция.

Дядо ѝ беше участвал в Първата световна война, когато Съединените щати се включиха в нея. И бе един от късметлиите, които се завърнаха у дома. Когато замина, беше две години по-млад от Робърт. Уилиям Макензи тъкмо бе навършил шейсет.

 

Вашият коментар