В началото на ноември на български език излиза книгата Манчестър Юнайтед. Историята на един велик футболен клуб в десет мача (ИК „Сиела”) от британския спортен журналист Джонатан Уилсън. Изданието ще бъде представено за първи път по време на гостуването на легендата на „Червените дяволи” Лий Мартин на националния събор на фен клуба на Манчестър Юнайтед в България във Велико Търново на 10 ноември от 19:00 часа в Интерхотел Велико Търново.

Половин година след излизането на книгата Ливърпул. Историята на един велик футболен клуб в десет мача през май месец, на българския книжен пазар се появява и Манчестър Юнайтед. Историята на един велик футболен клуб в десет мача от същия автор – спортния журналист от Острова Джонатан Уилсън.

Книгата проследява успехите и паденията на „червените дяволи” от Манчестър в десет ключови мача, предопределили хода на историята на един от най-популярните футболни клубове, превърнал се в световен бранд, разпознаваем във всяко кътче на Земното кълбо. Описаните от журналиста мачове обхващат над 100-годишен период от развитието на Юнайтед – от  успехa с 1:0 над Бристъл Сити за Купата на Футболната Асоциация през 1909 г. до победата във финала за същата купа през 2016 г. срещу Кристъл Палас.

Анализираните срещи не са задължително победи и спечелени финали за Юнайтед, но са повратни точки в историята на клуба. Пример за това е отсъствието на култовия финал на Шампионската лига през 1999 г., който хората на Фъргюсън печелят драматично в рамките на броени минути в края на двубоя срещу доминиращия през целия мач тим на Байерн Мюнхен. Вместо него Джонатан Уилсън обръща внимание на полуфиналната среща между Юнайтед и Ювентус в Торино, след която англичаните се класират за въпросния финал.

Разгледани са също тримата основни мениджъри в 140-годишната история на клуба – Ърнест Мангнол, сър Мат Бъзби и сър Алекс Фъргюсън, трагичният инцидент със самолетната катастрофа в Мюнхен от 1958 г. и др. Изданието съдържа и над 30 цветни и черно-бели снимки.

В предговора на Манчестър Юнайтед. Историята на един велик футболен клуб в десет мача Уилсън пише: „От завършването на „Олд Трафорд” през 1910 г., Юнайтед има значително финансово предимство. Но историята на отбора не е поредица от успехи. Той може и да е най-титулуваният клуб в английското първенство, но погледнато от друг ъгъл, това е един проточил се неуспех, прикрит от трима велики мениджъри. Юнайтед става най-славният отбор в Англия едва при втория от тях, Мат Бъзби, но идва страхотната трагедия от Мюнхен. След това, дори в преходните години между Бъзби и Фъргюсън, Юнайтед е най-големият клуб в страната. Затова неговата история до известна степен е и история на английския футбол, на възможностите и разочарованията в неговия елит.

Книгата ще бъде представена на 10 ноември (събота) от 19:00 часа в Интерхотел Велико Търново – по време на официалната годишна среща на фен клуба на Манчестър Юнайтед в България. Специален гост на събитието ще бъде легендата на „Червените дяволи” Лий Мартин, който е и герой в изданието.

Преводът от английски език е на Христо Димитров, а оформлението на корицата – на Дамян Дамянов.

Откъс от „Манчестър Юнайтед. Историята на един велик футболен клуб в десет мача”, Джонатан Уилсън

Финал за Купата на ФА, „Кристъл Палас“, Лондон, 24 април 1909 г.

Бристъл Сити             0:1         Манчестър Юнайтед
                                          С. Търнбул 22

Хари Клей                     Хари Могър

Арчи Анан             Джордж Стейси

Джо Котъл                       Винс Хейс

Пат Ханлин                 Дик Дъкуърт

Били Уедлок              Чарли Робъртс

Артър Спиър                      Алекс Бел

Фред Станифорт        Били Мередит

Боб Харди                       Харълд Халс
Сам Джилиган           Джими Търнбул

Анди Бъртън               Санди Търнбул

Франк Хилтън                 Джордж Уол

Треньор: Хари Тикет             Ърнест Мангнол

Съдия: Джим Мейсън

Картони: няма

Зрители: 71 401

„За всеки лондончанин, излязъл навън тази сутрин, за да се заеме с всекидневните си задачи, беше ясно, че това е денят на купата и на „куупата“, каквато е обичайната шега със северния говор“ – пише лон­донският кореспондент на „Манчестър Ивнинг Нюз“ на 24 април 1909 г. Около 60 000 фенове дошли в столицата от Манчестър, като повечето пристигнали между три и седем сутринта. Докато някои изчаквали в гарата спирането на проливния дъжд, други се възползвали от предло­жението на магазинерите по Юстън Роуд за „измиване и освежаване“ срещу два пенса. Много ресторанти отворили още в пет часа, за да по­срещнат желаещите да закусят гости.

На фотография в „Манчестър Ивнинг Нюз“ се вижда как група фенове с еднакви каскети на червени и бели ивици надничат навъсено към мократа улица. Един е с костюм на райета, друг държи чадър с из­вестния надпис „Бригадите на Рока“[i]. Феновете изглеждат несигурни, но общото настроение преди финала срещу Бристол Сити е ентусиази­рано и оптимистично. Манчестър Юнайтед бил спечелил лигата през миналия сезон, а сега имал шанс да вдигне и Купата на Англия за пръв път в историята си. Това бил най-значимият турнир за времето си и щял да бетонира мястото на клуба сред елита.

Защитата на титлата на Юнайтед започнала да се препъва през ок­томври със серия от четири мача без победа, а през януари рухнала окончателно. Но докато формата на отбора в първенството спадала, мачовете за купата предлагали утешение. Брайтън и Евертън били по­бедени с по 1:0 у дома, а после Блекбърн Роувърс бил разгромен с 6:1 и Юнайтед се класирал за домакински четвъртфинал срещу Бърнли.

На заледения терен и в силен снеговалеж Юнайтед изоставал с 0:1 осемнайсет минути преди края, когато съдията Хърбърт Бамлет решил да прекрати двубоя. Бил толкова изтощен, че централният полузащит­ник на Юнайтед Чарли Робъртс трябвало да надуе свирката вместо него. Поне такава е историята, която по-късно е приета като факт. В статията за мача в „Атлетик Нюз“ пише, че Бамлет сам е дал сигнала, а после се консултирал със страничния рефер и със секретарите на двата клуба. „Твърди се – отбелязва кореспондентът на „Атлетик Нюз“, – че г-н Бамлет въобще не е трябвало да позволява мачът да започне, но аз не бих бил толкова категоричен, тъй като през първото полувреме вятърът отнасяше дребния снежец в лицата на играчите на Юнайтед, а през второто условията бяха съвсем различни. Футболът е зимна игра и смятам, че реферите не бива да прекратяват срещите, докато не са абсолютно принудени да го направят. След почивката снегът заваля толкова силно и плътно, че заслепяваше, и по мое мнение г-н Бамлет имаше пълно основание да вземе решението.“

Юнайтед спечелил преиграването с 3:2.

Времето за полуфинала срещу Нюкясъл Юнайтед на „Брамал Лейн“ също било лошо. Нюкясъл се бил устремил към шампионската титла, въпреки че през този сезон претърпял рекордната и до днес до­макинска загуба в елита на английския футбол – 1:9 срещу Съндърланд. Проливният дъжд попречил да се играе дори подобие на хубав футбол. „Няма как да се отрече фактът, че Манчестър беше по-добрият отбор и спечели напълно заслужено шанса да излезе за пръв път във финала на турнира – предава „Манчестър Ивнинг Нюз“. – Нивото на играта не беше толкова високо, колкото очакваха зрителите на базата на пред­ставянето на двата клуба в първенството, но през всичките деветдесет минути футболистите водеха рядко срещана битка, като Манчестър продължи напред само заради изключителната си решителност.“

Единственият гол бил дело на вътрешния нападател Харълд Халс, който щял да стане първият футболист, играл финал за Купата с три различни отбора. „Дълго прехвърлящо подаване от фланга позволи на (Джордж) Уол да отклони топката пред вратата – предава „Атлетик Нюз“. – Трима играчи на Манчестър Юнайтед се спуснаха към нея, или поне се опитаха да я засекат във вратарското поле. Алек (по-известен като Санди) Търнбул падна, а Джеймс Търнбул успя само да я закачи, но в този момент Халс нахлу на пълна скорост и с бърз като ракета изстрел прати топката в горния край на мрежата.“ Както пише „Ман­честър Ивнинг Нюз“, това е „удар, който (вратарят на Нюкясъл Джи­ми) Лорънс вероятно въобще не видя“.

„Манчестър Юнайтед имаше храбри крайни защитници и напада­телна линия, действаща умно и дръзко, и нито за миг не изглеждаше, че ще загуби – пише „Атлетик Нюз“. – Тъкмо когато изглеждаше, че мачът ще завърши наравно, Халс спаси съотборниците си от ненужно ново изпитание.“

Юнайтед се концентрирал все повече върху купата, формата в първенството спаднала и тимът спечелил само един от последните си петнайсет мача, завършил тринайсети, а в тази серия влизали равен­ство и поражение срещу Бристол Сити. Наложила се смяна на екипите. Бристол избрал синьо, а Юнайтед излязъл в бяло с червено V, като фланелките били купени от спортния магазин на Били Мередит и били дадени на отбора от звездата на мюзикхола Джордж Роби.

За феновете, а и за клуба, купата била по-важна от всичко и хиляди се стекли в Лондон, където ги посрещнали южните медии. „Те носят делви със силен ейл и сандвичи, дебели колкото палец, опаковани в малки ракитови кошници, в които биха могли да бъдат пренасяни и по­щенски гълъби“ – предава „Таймс“.

За манчестърци финалът за купата не е просто един мач, това е свободен ден и шанс да видят Лондон. Когато дъждът отслабнал, фе­новете се разпръснали из града, за да разгледат забележителностите. „Модата в шапките в провинцията очевидно не е като в Лондон – от­белязва кореспондентът на „Манчестър Ивнинг Нюз“ за столицата. – Никога не съм виждал толкова еднакви цветове, колкото тази година. Почти всяка шапка пред очите ти, а това са сравнително нови шапки, специално за случая, е в някакъв оттенък на зеленото… Зеленото не се среща толкова често дори в предградията на Лондон в празничен ден, колкото сред днешните ни гости.“

Сблъсъкът на културите е нещо обичайно в първите вестникарски репортажи за финала на Купата на Англия. Ако вярваме на лондонския репортер на „Манчестър Ивнинг Нюз“, гостите останали поразени от пазара в Ковънт Гардън, където гледали „шумните сцени на продавачи­те на плодове и цветя… с интерес, но и с немалко удивление“.

[i] Луис Рока е човекът, предложил името на клуба да бъде Манчестър Юнайтед през 1902 г. – Б. пр.

Вашият коментар