Историята, лагерите, комунизмът, любовта и стремежът към свободата oживяха пред 100 души в бара на Васко Кръпката.

В края на октомври –  тогава, когато „Когато капят кестените”, сценаристът на  „Мярка за неотклонение”, „Аз съм ти”, „Шекспир и другите“Стефан Коспартов, промени по ненатрапчив начин българската литературна сцена.

Дебютният му роман „Когато капят кестените” е впечатляваща и болезнена равносметка на един режим, който все още хвърля сянка върху настоящето.

По време на премиерата му, провела се на 24 октомври 2018 г. в „Patches Blues Bar” лагерите, Народния съд, концлагерите, палатките на площада, червените куфарчета, събитията около 10 ноември, но и любовта и лудата жажда за свобода оживяха отново пред събралите се над 100 души.

В нелекия живот в България от 1944 до 1989 г., както и в първите години на „демокрацията”, се върна актьорът Юлиан Петров („Скъпи наследници”), влизайки в ролята на младия Никола, малко след това проф. Николай Чернокожев разгледа литературните качества на творбата, а проф. Михаил Константинов я постави в социо-културния дискурс и подчерта, че е чакал 30 години да се появи подобен мащабен роман, който да разказва за едни от най-мрачните ни десетилетия от гледна точка на жертвите.

            „Злите сили” прогони Васил Георгиев-Кръпката с едноименното си парче и поздрави за смелостта някогашния сценарист,  а самият Стефан Коспартов се пошегува, че „щом Васко Кръпката има бар, а той има тази книга и я представя в неговия бар, значи все пак нещо се е променило”. Наличието на носталгичната гледна точка към онова време не трябва да се пренебрегва, каза още Коспартов, но не скри учудването си от нейната устойчивост.

            На сцената и обгърнат от тишина развълнуваният автор помоли за разрешение да се обърне към баща си и много други търсачи на щастие, загубени през режима. А цялата зала видя как сенките му правеха път и му се усмихваха дружелюбно…

В духа на мащабното перо на Павел Вежинов, но с вечно младия и дързък глас на Виктор Пасков, Коспартов преплита действителни събития и магически реализъм в едно и възкресява неудобните спомени на цяло едно поколение – Народния съд, съдбата на Никола Петков, концлагерите, събитията около 10 ноември, палатките на площада, червените куфарчета и в крайна сметка най-важното – как се запазва паметта на хората.

„Когато капят кестените” е предупредителен реквием за бъдещите поколения и разказ за този, който си тръгва в края на лятото. Когато капят кестените.

                            Стефан Коспартов е завършил английска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и  кинодраматургия в НАТФИЗ. Двете специалности предопределят творческия му път.  Той става асистент-режисьор в „Адаптация“, „Лачените обувки на незнайния воин“, „Всичко е любов“ и др.  Сценарист  е на филмите „Мярка за неотклонение“ , „Аз съм ти“, „Шекспир и другите“

 „Къде бяхте досега, Стефан Коспартов, защо не ни казахте тези истини по-рано? Подреждахте събитията, предполагам. Почиствахте ги от мимолетното и ги поставяхте едно до друго. Не, по-скоро едно под друго – защото нашият български живот се пише под индиго, събитията са еднакви, само десетилетията са различни. Благодаря ви за прекрасно написаната белова от черновите на две поколения българи.”

Веселина Седларска

Вашият коментар