ИК Колибри има удоволствието дa представи една книга за надеждата, за освобождаването на сетивата и за духовното пътешествие към себе си и другите.

knzapytq_eventНе се безпокой, това не е езотерична или свещена книга. Oще по-малко e книга, която цели да те привлече в секта, политическа партия, групировка или философско течение. Наречи я уникален интерактивен експеримент или фин тласък към искреност в разговора със света. Наречи я ключ към неизбродимите хоризонти на духа.

„Книга за Пътя” ще ти напомни, че истинските бунтовници са иноваторите! Защото твоят мозък е единствената територия, която заслужава да бъде превзета.

С нейна помощ ще посетиш колекцията мъчителни спомени, които си се опитал да забравиш, но вече не се страхуваш да погледнеш в очите. Униженията. Несправедливостите. Предателствата. Ще разбереш защо и как си реагирал навремето и дали е било възможно да постъпиш по-добре. Ще си запишеш сценариите на провал и хладнокръвно, научно и безпристрастно ще анализираш грешките си. И ще си простиш.

„Книга за Пътя” ще накара тялото ти да се отпусне и да полети в компанията на безценни късчета мъдрост. Накрая ще разбереш, че тази книжка носи изключителна сила, но изключителни дела можеш да извършиш само ТИ.

Ела и чуй гласа на книгата на 26 февруари от 19:00 часа във Френския културен институт на пл. „Славейков” 3 в София! Защото никой никога не може да заеме твоето място.

Cover-Kniga-za-Patya„Книга за Пътя“ (превод: Капка Стойкова, 144 стр., цена: 14 лв.) се отличава от всичко, което сте чели от Вербер досега. Тук няма да усетите дъха на боговете, нито ще станете свидетели на цивилизационни сблъсъци. „Книга за Пътя“ е своеобразна игра, едно вдъхновяващо „интерактивно“ есе за дългото пътуване, към което ни повежда всяка книга – пътуване към себе си и другите, към миналото, настоящето и бъдещето, и необикновен израз на вечния копнеж по безсмъртие.

Бернар Вербер е сред най-четените и популярни писатели във Франция. Творческият му свят обхваща както нетрадиционни фантастични трилъри и антиутопии, така и модерна експериментална литература. Прочутата му сага за мравките и трилогиите „Танатонавтите“ и „Цикълът на боговете“ са вълнуващи странствания в търсене на паралелно съществуващи цивилизации и изследване на безграничните възможности на човешкия ум.

Не очаквай конвенционална премиера на „Книга за Пътя“. На 26 февруари ще си поговорим за литературата като откровение, за думите, които ни влияят, за идеите, които отключват дверите към самопознанието, личностното израстване и удовлетворение. Преоткрий себе си с „Книга за Пътя“ на Бернар Вербер на 26 февруари от 19:00 часа във Френския културен институт в София!

https://www.facebook.com/events/1612736388958249/

Бернар Вербер „Книга за Пътя

Здравей, читателю.

Виждаш ме.

Аз също те виждам.

Имаш гладко лице и влажни очи.

А аз ти показвам моите хартиени страници, покрити с малки символи, които оформят бледото ми лице.

Ние общуваме и чрез корицата.

Усещам твоите пръсти на гърба си, палците ти, опрени на разгърнатите ми страници.

Между другото, малко ме е гъдел.

Време е да отидем по-нататък в представянето.

Казвам се „Книга за Пътя“, но ти можеш да ме наричаш също:

„Твоя книга“.

Не се притеснявай, не съм езотерична книга, нито свещена, нито хипнотична, още по-малко съм книга, която цели да те привлича в секта, политическа партия, групировка, философско течение или движението Ню Ейдж.

Това не е в стила ми.

Откажи се да ми слагаш етикети и ме приеми такава, каквато съм.

Една книга за пътуване.

Особеното в това пътуване е, че ти си главният герой.

Ти вече си бил това.

Но досега е било някак си, нека да го кажем по… индиректно.

Не го казахме, но Джонатан Ливингстън Чайката от романа на Ричард Бах вече беше ти. А така също и Малкият принц на Сент-Екзюпери, човекът, който искаше да стане крал, на Киплинг, пророкът на Халил Джубран, месията на Дюн и Алиса в страната на чудесата на Луис Карол.

Тези герои бяха, тогава и сега – ти.

Но не беше ясно казано.

Аз, „Книга за Пътя“, нямам тази срамежливост и деликатност.

С риск да те шокирам, ще ти дам само едно име:

„Ти“.

Защото ти единствен осъществяваш нещо тук и сега:

четенето.

И освен това ти си господарят в това пътуване, моят господар.

По време на полета аз ще съм тук, за да ти служа и да съм твоят малък гид от мастило и

хартия.

В моите страници няма да намериш обичайните метафори, нито персонажите, които срещаш в обикновените романи.

Няма да можеш да влезеш в ролята на пиратския капитан, царя на блатата, господаря на джуджетата, горския магьосник, завръщащия се блуден син, неразбрания мъдрец, детектива алкохолик, гениалния музикант, самотния легионер.

Ти не би могъл да се вземеш също за красивата принцеса, майката закрилница, медицинската сестра шпионка, царицата на призраците, богинята манипулаторка, невинната студентка, вампирката, проститутката с голямо сърце, пропадналата актриса, страхотната вещица или пък за етноложката отшелница.

Можеш само да си себе си.

Съжалявам.

Вярвам, че една добра книга е огледало, в което виждаш себе си.

В моите страници няма да срещнеш от тези пищни гадняри, които да си мечтаеш да видиш обезглавени в края, с димящи вътрешности на показ, като изкупление за техните отвратителни престъпления.

Няма и неочакван предател.

Нито разочароващи приятели.

Няма садистични мъчители.

Няма да има грандиозни отмъщения, нито неочаквани преврати, нито невинен за освобождаване, нито безнадеждна кауза за защитаване пред скептични съдници, нито убиец за откриване сред списък от заподозрени, никакво скрито съкровище, което да бъде изровено преди избухването на бомбата със закъснител, свързана към таймера на микровълновата фурна.

Трябва да свикнеш.

Няма да има от тези разбиващи любовни драми, които завършват добре или зле според личните настроения на автора и неговите кавги с последната му муза.

Няма да има и от тези дълги засукани фрази, които стоят красиво, но пък на които не можем добре да уловим смисъла.

Малки кратки изречения ще ти предават информацията такава, каквато е.

Ето като това.

Или това.

Мога дори и още по кратко:

Това.

И всеки път ще започвам на нов ред.

Чети ме като приказка.

Така ще бъда по-гальовна за сетивата ти.

Да, знам, че съм само един предмет.

И въпреки това не бива да ме подценяваш.

Понякога предметите могат да се притекат на помощ на осъзнатите същества.

Понякога предметите са живи.

Аз съм книга И съм жива.

Изградена съм от фини целулозни слойчета, произхождащи от норвежките гори.

Тези думи са само едни знаци от мастило от Китай, извлечено от няколко злощастни октопода.

И все пак, с начина, по който те са подредени, за да образуват изреченията, и с начина, по който изреченията могат да прозвъняват в ушите ти, те са способни не само да променят твоето възприятие за мига, но и да те променят и впоследствие да променят света.

Оттук насетне ти предлагам да ме възприемаш не като дълга поредица от думи и запетайки, а като глас.

Слушай гласа на книгата.

Слушай моя глас.