„Принцеса на пепелта” е епично фентъзи на Лаура Себастиън. Една безмилостно жестока история за момиче, което трябва да се пребори, за да си върне трона, който ѝ принадлежи..

***

Теодосия е едва шестгодишна, когато страната ѝ е превзета. Майка ѝ, Кралицата на пламъка и яростта, е убита пред очите ѝ. На този ден императорът коронясва Теодосия със срамна титла – Принцеса на пепелта.

Десет години Теодосия, наричана Тора, чака мига, в който отново ще бъде свободна. Преструва се на празноглава и наивна, за да избегне бруталните наказания. Потиска всички свои мисли освен една: „Правѝ императора щастлив и ще бъдеш в безопасност!“… до нощта, в която той я принуждава да екзекутира последната си надежда за спасение.

Твърде дълго Принцесата на пепелта гледа земята си плячкосана, а хората си – поробени. Но сега е време всичко да приключи.

***

„Със сигурност това ще е един от най-обсъжданите тийн романи това лято… мрачен и омагьосващ, няма да можете да го оставите!” – Bustle

„Емоцинионално трудна, спираща дъха поредица.” – Booklist

ОТКЪС

– Тора !
Обръщам се и виждам как Кресцентия се носи към мен по коридора на двореца, а розовите ѝ копринени поли се вдигат, докато тича. Красивото ѝ лице е озарено от широка усмивка.
Двете ѝ прислужнички се мъчат да не изостават от нея, а измършавелите им тела се губят в домашно ушити рокли.
Не поглеждай към лицата им! Не гледай!
От гледането никога не идва нищо добро. От зърването на празните им очи и гладните им усти. От това гласът става по-силен. А когато гласът става по-силен, императорът се ядосва.
Аз ще се грижа императорът да е щастлив, а той ще осигури безопасността ми. Такива са правилата.
Фокусирам се върху приятелката си. Крес прави всичко по-лесно. Тя носи щастието си като слънчеви лъчи, които греят и затоплят хората около нея. И тъй като знае, че имам нужда от повече топлина, отколкото повечето хора, въобще не се колебае да закрачи с мен и да ме хване здраво за ръка.
Кресцентия притежава свободата да изразява привързаността си, която малцина благословени люде имат. Тя никога не е обичала някого, когото да загуби после. Нейната безгрижна, детска красота ще се запази, докато остарее – деликатните ѝ черти и широко отворените ѝ кристалноясни очи, които никога не са виждали ужаси. Бледоруса коса, висяща в дълга плитка, преметната през рамо, обсипана с десетки божествени камъни, които блещукат в изсипващата се през витражите слънчева светлина.

Вашият коментар