1669_pic_1Ново заглавие в каталога на БАРД – „ПРИНЦЪТ НА ТРЪНИТЕ“ от Марк Лорънс – първа книга в поредицата РАЗДЕЛЕНАТА ИМПЕРИЯ“

„Принцът на тръните” ще ви потопи и удави. Ще ви отнеме съня.

Пазете се от Принца на тръните…

Когато е на девет, убиват майка му и братчето му. На тринайсет е главатар на банда кръвожадни разбойници. Смята на петнайсет да е крал…

Време е принц Йорг Анкрат да се върне в замъка на баща си и да вземе онова, което е негово по право. От деня, когато е видял как хората на граф Ренар убиват майка му и малкото му братче, а самият той е висял безсилно в плен на бодливата шипка край пътя, Йорг се опитва да отприщи тровещата го мъст и да въздаде справедливост. За него животът и смъртта са игра, в която няма какво да загуби.

Ала в бащиния му замък дебне вероломство. Вероломство и черна магия. Може ли един младеж, пък бил той и решен на всичко, да победи врагове с невъобразима сила?

Това е роман като острие на нож – наточен, студен, смъртоносен. Фантазия за отмъщение, заплитаща се около хипнотичния глас и нечовешката решимост на един млад принц. В тази книга всеки миг крие опасности.

Робърт В. С. Редик

Mark LawrenceМарк Лорънс е автор на „Принцът на Тръните” – неговият дебют, първа книга от епична фентъзи трилогия за кралския син Йорг. След трагедия, променила живота му из основи, той се превръща в Принца на Тръните – коварно, безскрупулно момче, което застава начело на страховита банда разбойници. Въпреки възрастта си, Йорг действа безсърдечно. Истински плашещо е колко е лесно да се поставим на негово място и да го разберем.

Втората книга от поредицата – „Кралят на Тръните” – излезе на американския пазар на 7 август.

Интервю с автора:

Дейвид Брук: Искам да ви благодаря, че отделихте време, за да отговорите на няколко въпроса.

„Принцът на Тръните” е на пазара вече около година. Удовлетворява ли ви успехът на книгата до момента?

Марк Лорънс: Да! Би било твърде претенциозно, ако не съм доволен от добрите продажби, чудесните ревюта и номинация за наградата „Гемел”. В морето на рейтингите винаги има по-големи риби и винаги се срещат и автори, които се представят по-добре от теб, и такива, които се представят по-зле. Честно казано, удивен съм, че изобщо съм автор – не очаквах този успех и всичко това е невероятен бонус за мен.

 

Дейвид Брук: Да си представим, че не съм чувал нищо за „Принцът на Тръните” и „Разделената Империя” – как бихте ми рекламирали поредицата?

Марк Лорънс: Никак. Не съм търговец и настръхвам при самата представа за това (без да искам да обидя търговците). Покрай публикуването на тази книга осъзнах доста неща. Например, всички онези хора, които се изреждаха да ми повтарят, че никой няма да издава книгите ми, ако не проуча пазара, ако не напиша идеалното писмо до някой редактор, ако не науча правилата и не играя играта… говореха пълни глупости. Не смятам, че трябва да рекламирам „Принцът на Тръните” – пред теб или пред когото и да било. Ако хората си купуват книгата, то е, защото са прочели добър отзив за нея, или им я е препоръчал приятел, или пък просто харесват корицата.

Дейвид Брук: Главният герой в книгата – Йорг – е доста стряскащ, но е много лесно да се поставиш на негово място. Какво е за вас героизмът в епичното фентъзи?

Марк Лорънс: Хм. Не съм сигурен, че разбирам въпроса. Явно за персонажите във фентъзи книгите по-често се налага да са героични и смели. Забелязвам също така, че за повечето читатели е невъзможно да не наричат персонажа, за когото четат, герой, ако той не е смел и героичен – просто слагат „герой” в кавички и ти обясняват, че изобщо не разбираш от фентъзи. Но това са глупави хора и смятам, че спокойно можем да не им обръщаме внимание. Лично аз мисля, че нито един от под-жанровете фентъзи не налага главните персонажи да са героични – не вярвам да го пише някъде в инструкциите. И аз, като 90% от хората, не чета инструкции за каквото и да било, ако мога да го избегна. Но съм убеден, че никъде не се посочва, че главният герой трябва да е смел рицар на бял кон.

Написах книга за един човек. Не обикновен човек, когото бихте срещнали на улицата – но някой, който може да се определи като човек. Единственото, което ме интересува, е персонажите ми да са интересни – не пиша наръчник за по-добър живот.

От личен опит като читател знам, че има автори – и то от десетилетия насам – които се отнасят към фентъзито като към литература за възрастни и в книгите си покриват всички аспекти на човешката природа, от най-хубавите до най-ужасните.

Надявам се във всичко, което казах до момента, да се съдържа някакъв полезен отговор.

Дейвид Брук: Много писатели, преди да се захванат с литература, са били журналисти или преподаватели. Вие сте се занимавали с изследвания в областта на изкуствения интелект. При това научно минало, придържате ли се в книгите си към някакви физични закони? Имам предвид магията – тя няма място в науката. Бихте ли нарушили някой закон на физиката в повествованието си?

Марк Лорънс: Магията няма място никъде – всички ние сме подчинени на законите на физиката, независимо дали знаем уравненията, скрити зад тях, или не. Аз съм физик, имам докторска степен по математика и без никакъв проблем мога да наруша която и да е научна теория в някоя своя книга, просто ей така.

Дейвид Брук: Като се има предвид, че вашите фентъзи творби не покриват изцяло нормите на традиционното фентъзи, какво бихте казали на читател, който не проявява особено желание да се запознае с жанра заради често срещаните стереотипи за мечове, магии, орки и елфи?

Марк Лорънс: Бих му казал да продължава с нежеланието си. Най-важното в една книга са стилът на писане и идеите, които авторът се опитва да предаде на читателите. Ако образите, в които са облечени тези идеи, са единствената причина някой да не хареса дадена книга или жанр, предпочитам той да не чете моите книги. При мен няма елфи и орки, но има мечове и магии. Дори и да имаше феи и гигантски птици, пак не бих взел предвид хората, които решават какво да четат въз основа на такива повърхностни детайли. Стойността на една книга далеч надхвърля това.

Дейвид Брук: „Принцът на Тръните” ми напомня за „Тъмната кула” на Стивън Кинг, където героите са в един свят, подобен на Дивия Запад, и се срещат с неща, които – без да разкривам нищо от историята – не изглеждат съвсем на място. Това е невероятна изненада за читателите. В книгата има и красиви мутанти… Трудно ли е да се установи баланс между различните жанрове?

Марк Лорънс: Въпросът предполага, че е необходимо да се установи баланс. Аз смятам, че в една книга може да се смесват най-различни жанрове по най-различни начини – и защо не? Няма нужда от установен баланс – просто пишеш, както прецениш.

Дейвид Брук: Наскоро сте съобщили в блога си, че телевизионните и филмови права за „Принцът на Тръните” и цялата трилогия са закупени от Стивън Суско – сценариста на „Гняв”. Доколко имате участие в продукцията, и трудно ли е да приемеш, че някой друг ще се разпорежда с творбата ти?

Марк Лорънс: Има огромна разлика между закупуването на правата за някоя книга и реалното й филмиране. Четох някъде, че са продадени филмовите права за около 1% от книгите, а едва 1% от тези книги се превръщат във филми. В момента това, че съм продал правата, означава само, че Стивън Суско може да обикаля Холивуд и да предлага идеята на различни студия със съзнанието, че единствено той има това право. Може спокойно да напише сценарий и да знае, че никой няма да го изпревари, като сключи сделка с някоя компания.

Колкото до втората част на въпроса – не, не е много трудно, най-вече защото съм реалист и не вярвам, че ще гледам „Принцът на Тръните” на голям екран, с пуканки в ръка. Би било чудесно, но не е много вероятно да се случи. Наясно съм също, че писането на сценарий е много по-различно от писането на книга. Никога не съм писал сценарий и ще е обидно за талантливите хора, които се занимават с това, да се опитвам да контролирам процеса по някакъв начин. А и не съм предал творбата си изцяло в чужди ръце – имам свободата да вземам решения на всички етапи; говорил съм за това със Стивън и той прояви голяма отзивчивост по въпроса. Общо взето, няма проблеми.

Дейвид Брук: Като говорим за кино – кой е любимият ви филм?

Марк Лорънс: „Изкуплението Шоушенк”. Една от причините толкова хора да харесват книгата ми е, че харесвам много от нещата, които другите харесват. На второ място за мен е „Властелинът на пръстените – Задругата на пръстена”. Безкрайно съм доволен от факта, че Питър Джаксън се справи така добре с филмирането. Толкин би се гордял. „Дванайсет разгневени мъже” също е чудесен филм – просто група мъже, които си говорят на една маса. Без никакви специални ефекти, а пожъна невероятен успех. Хареса ми също така и „Пазителите”.

 

Дейвид Брук: Винаги е забавно да си представиш кой би поел ролите на героите в евентуален филм. Вие кого бихте номинирали?

Марк Лорънс: Всичко ще се върти около актьора, който играе ролята на Йорг. Той е млад – и актьорът трябва да е млад и енергичен. Тъй като не познавам актьорите от сегашното поколение, бих използвал машина на времето и бих дал ролята на младия Джак Никълсън, Джони Деп или Хийт Леджър.

Това, което бих изисквал от тях – и съм сигурен, че биха се справили – е умението да контролират всяка сцена, в която се намират, да влязат в кожата на персонажа и да ме изплашат до смърт, като ми покажат, че са способни на всичко, без да ги провокират. Трябва да ме накарат да почувствам болката на Йорг, да се смея на черния му хумор и да стискам палци, че ще победи накрая, въпреки че душата му е по-черна от катран.

Дейвид Брук: С нетърпение очаквам втората част – „Кралят на Тръните”. Можете ли да ни кажете нещо, което да изостри още повече апетита на читателите?

Марк Лорънс: Според мен всички потенциални читатели вече ще са прочели „Принцът на Тръните” и ще са преценили дали си струва да продължават да четат поредицата, или не. Затова пак ще избегна рекламата. Мога само да кажа, че втората книга ще е по-дълга, по-сложна и ще навлезе в нови, непознати води. Хубавото при младите герои е, че израстват, независимо дали го искаш, или не.

Дейвид Брук: В интервю за “Fantasy Faction” казвате, че сте приключили работа по трилогията за Разделената империя. Бихте ли споделили над какво работите в момента? Моля ви, кажете, че ще ни зарадвате с още фентъзи!

Марк Лорънс: Завърших “Разделената империя”, преди „Принцът на Тръните” да излезе по книжарниците. Оттогава съм зает с работата си. Грижа се за най-малкото си дете, което страда от сериозно увреждане, и се занимавам с таен проект, за който не мога да кажа и думичка. Сега работя върху книга с името „Gunlaw” – странна фентъзи история за каубои, вдъхновена от един кратък разказ, който публикувах в “Black Gate Magazine” много отдавна. Звучи малко като „Тъмната кула” на Стивън Кинг – която прочетох, след като написах разказа, и се влюбих в нея. Но моята книга е много по-различна. В нея има минотаври и вещици, а мечовете, елфите и орките остават настрана.

Дейвид Брук: Спечелихте ме още с минотаврите! Много благодаря за отделеното време, Марк.

Вашият коментар