Когато звездно изригване поврежда кораба, Уолтър е принуден преждевременно да събуди екипажа, за да оцелеят пасажерите. За съжаление механична неизправност заключва капитана в неговата криокамера и той загива от ужасна, брутална смърт. След инцидента дълбоко религиозният Орам застава начело на екипажа, а Даниълс е разбита от скръб заради загубата на съпруга си.

Даниелс търси утеха в компанията на единствената друга самотна фигура на кораба, Уолтър, който без съмнение изглежда познат на публиката. Той е следващата версия на Дейвид, обсебеният от филма Лорънс Арабски изкуствен герой на Фасбендър в Прометей. Макар, че технологично той е по-добър от своя предшественик, неговият емоционален обхват донякъде е ограничен. Той не може да се влюбва и е програмиран да бъде абсолютно лоялен към екипа на „Завет“. Актьорът Майкъл Фасбендър описва своя персонаж като „супер иконом“.

„Дейвид на първо място е там да служи и защитава, като един добър полицай, – казва актьорът. – Той е изцяло логичен и лишен от емоции, и дори ако хората около него (особено Даниълс) търсят някаква емоционална връзка, той не откликва“.

Въпреки това връзката на Уолтър с Даниълс е сложна и обагрена от натрапчиви чувства. Уотърстън казва, че Даниелс „разчита на него след смъртта на Джейкъб. Тя се чувства по-комфортно в неговата компания, отколкото сред останалата част от екипажа, именно заради емоционалното му ограничение. По-лесно е да се намира около някой, който не разбира през какво тя преминава, за да може да остане сама със скръбта си. На нея не й е нужно да се свърже с него. В същото време, обаче тя го чувства близък, защото те двамата са единствените две самотни същества на кораба.“

Докато екипажа на „Завет“ се опитва да се прегрупира след бедствието, се явява ново предизвикателство. Тенеси, който е извън кораба, за да ремонтира енергийните платна, улавя загадъчно съобщение, което звучи сякаш е зов за помощ. Екипът проследява източника на сигнала до близката планета. Мотивиран от силната си християнска вяра, Орам решава да начертае нов курс, който ще отведе кораба по непознат път към маяка. Бремето на тежките решения като командир му тежи и той винаги носи със себе си броеница, която му помага да се успокои от напрежението.

„Според мен отговорността за съдбата на тези две хиляди души му е твърде  тежка и объркваща. – казва Кръдъп. – Той изпитва огромно съмнение в собствената си способност да управлява страха си, и да поведе толкова много хора към неизвестното. До известна степен това е голяма част от историята – как Орам се отнася с останалите членове на екипажа и как в крайна сметка открива нужната доза самоувереност, яснота и морална сила, в опита си да ги защити.“