Дъждовна майска утрин, близкия кино салон и една очаквана медийна прожекция….

„Пришълецът: Завет“ е може би малък хибрид и СРАМ за киноман като мен. Гледал съм „Прометей“ от който не помня почти нищо, нищо че беше толкова скоро. Имам отделни проблясъци от старите филми, но НЕ и цялостни спомени. С една дума смело мога да кажа, че НЕ знам историята, НЕ съм яростен фен и отивам на…….сляпо…..

Официалната премиера на заглавието за България е този петък- 19.05.2017г., като то се разпространява за нашата страна от Александра Филмс. Ето и историята:

Ридли Скот се завръща във вселената, която сам създаде с новия филм „Пришълецът: Завет“, изцяло нова глава в изключителния франчайз на „Пришълецът“. Екипажът на кораба „Завет“ се отправя към далечна планета, от другата страна на Галактиката, за да открие място, смятано за Рай. Но всъщност това е един непознат и опасен свят. Когато те намират заплаха, отвъд въображението, трябва да направят всичко по силите си, за да избягат веднага.

Излязах наистина объркан от филма. Продължение на КУЛТОВА класика. Продължение, режисирано от човека, създал поредицата преди толкова много години. Майкъл Фасбендър и Джуси Смолет- двама ЛЮБИМИ актьори в главни роли. И излизаш от прожекцията объркан. Ако трябва да бъда честен, филмът НЕ беше лош. Прилична история. Задоволителни ефекти. Приятна актьорска игра. Добри сцени в космоса и на кораба. Но до там. Нищо повече. Нищо по-малко. Едно прилично филмче, което СПОКОЙНО бих гледал и у дома на компютъра.

Всички съставки за правилен филм от поредицата са на лице- има го пришълецът в най-познатата му форма. Има го и в предхождащите форми. Има сцени в открития космос. Има главен женски персонаж, който удивително много напомня на лейтанант Рипли (Сигърни Уивър). Новото е изключителната доза напрежение, внасяна от героя на Майкъл Фасбендър. Тук ще ви спестя имена и детайли, за да не разваля няколкото обрата, които ТОЙ носи за филма. Фасбендър е най-силният образ в целия филм и цялата история. Той се оказва основна движеща сила на действието и героите в него. Сценографията на непознатата планета е силна. Цветната палитра е подобаващо приглушена. Звуковия монтаж е изключителен. Отсъствието на всякакъв стон на животни, птици, горски зверове или каквото и да било пленява ухото в една конкретна сцена. Този филм е пряко продължение на „Прометей“. Двата филма са свързани. Много. Ако не сте гледали или не помните добре предходния, може да не схванете много от случващото се тук, проблем с който аз СЕ сблъсках.

Сюжета е изпълнен с доста глупави решения, които започват още с изхвърлянето на първия труп от кораба, в открития космос. ЗАЩО?!

ВНИМАНИЕ СПОЙЛЕР

Ако Даниелс го обича толкова много, нормалната човека реакция е да задържи трупа и да го зарови до хижата, която ще строи на новата планета и да има реален досег до него. Да ходи на гроба му, да го чувства и усеща присъствието.

КРАЙ НА СПОЙЛЕРА

Решението за промяната на курса, последвалите серия от грешки при досег със „заразените“, ниско летящия кораб от спасителната мисия на финала, чисто и просто за да създава съспенс и напрежение. И много, много други. Сцената с мимолетния проблясък към това, което е направил в миналото, героят на Майкъл Фасбендър е буквално изсмукан от пръстите на сценаристите, за да ОБЯСНЯТ сценографията, в която се намират героите в този момент.

На фона на всичко това, филмът е брутален, кървав и зрелищен. Във сцените, в които трябва да ни се догажда и да се отвращаваме, това е постигнато на 100%. В сцените с тичането из коридорите на кораба, оператора е този, който успява да постигне истински ефект на „задъхъност“ и зверско напрежение. А в сцените с борбата с пришълецът операторът демонстрира истинско майсторство, превръщайки я в „на живот и смърт“.

„Пришълецът: Завет“ е един приличен филм, но далеч от каноните на поредицата и успехите на предходните филми. Той НЕ Е лош и не е за изпускане, но задължително преди да влезете в кино салона, трябва да занижите очакванията подобаващо и да се настроите небрежно и НЕ взискателно. Успеете ли- ще излезете доволни!