Много пъти съм се питал дали продължението на дадена продукция действа като проклятие върху екипа от компетентни работохолици или връща усмивките по лицата им, превръщайки се в навременна печеливша стратегия? За щастие, отговорът е в ръцете на зрителите. Като почитател на седмото изкуство, ще се опитам да разгледам възможните варианти. Нека първо вляза в ролята на режисьор. Безсънни нощи, множество идеи, дълги телефонни разговори, препрочитане на сценарии, първи снимачен ден. sequel2Всичко върви по разписание, актьорите са справят повече от отлично. Дойде време и за последната сцена. Край. Завесата е спусната. Нетърпеливи зрители гледат по няколко пъти завладяващия трейлър. Филмът вече е готов за първата си брачна нощ с големият бял екран. Червеният килим посреща важни гости и се оглежда в лъскавите им обувки. След изнервящата суматоха идва и успокояваща тишина. Реакциите на зрителите дават първи оценки за творчеството ми. В рамките на няколко дни, филмът е достъпен за голяма част от земното кълбо. Стоп кадър! Историята има два възможни края. Номер едно – челна позиция в бокс-офис класацията, несметни приходи, фаворит в надпреварата за престижни награди, предложения за продължение. Номер две – зрителско неодобрение, приходи, не покриващи дори изразходваните средства, създаване на лошо име, тотален провал. Съвсем ясно е, че тук вратите са затворени и не може да става и дума за продължение. Нека се върна на възможен край номер едно. Предложение – прието. Започва трескава работа по следващата част от продукцията. Сценарият е напълно готов, средствата са осигурени, отговорите на редица въпроси са дадени. Прехвърляме се направо на червения килим. Зрителите са по местата си. Нещо ми подсказва, че отново има два възможни края. Проклятие или печеливша стратегия? Връщам се в ролята си на зрител, за да изразя позиция. Разбира се, тя няма да е категорична по ред причини. Не е тайна, че в повечето случаи, продължението удря на камък. Доказателство за това са хиляди филмови заглавия. Например: „От глупав по-по-глупав”, „Пурпурни реки” 2, „Подземен свят: Еволюция”, „Кралят на скорпионите” 2, както и премиерният преди 2 седмици – „Дърти хлапета” 2. Списъкът е безкраен. sequel1Някои от режисьорите са упорити и продължават въпреки очевидният неуспех. Проклятието не е пропуснало продукции като „Американска нинджа” 2 и 3, „Втори баща” 2 и 3, „Американски пай” от 2 до 8, „Пришълецът срещу хищникът: Реквием” и още много други. Възможен е и успех. Твърдението се потвърждава от „Карибски пирати”, „Бързи и яростни”, „Спайдърмен”, „Умирай трудно” , „Здрач”, „Железният човек”, „Игрите на глада”. Класическият пример, който обичам да споменавам, говорейки за продължения, е „Терминатор” с любимата на всички втора част „Денят на страшния съд”. В крайна сметка, не мога да дам правилен отговор на въпроса, защото такъв не съществува. Но е факт предпочитанието на зрителите към продължения. Така те се чувстват комфортно, в позната среда, комуникирайки със свои вече любими герои. Режисьорите оставят своята малка вратичка в края на филма, осигурявайки си безкраен тунел в очакванията на почитателите. А те потъват в неведение относно пъкления план. Резултат – проклятието тегне само и единствено над зрителите, които от своя страна го трансформират в печеливша стратегия. Спокойно – процесът е безкраен, а въздействието му е безобидно. „Колкото повече, толкова повече!” – казва Мечо Пух. Аз няма да споря с него!

Оm ТОНИ МИХАЙЛОВ

Вашият коментар