Премиера в България: 13.04.2012г.
Световна премиера:02.03.2012г.
Жанр: Комедия, Криминален
Продължителност: 88 минути
Формат: 2D
Сценарист: Мат Дрейк, Майкъл Бакол
Режисьор: Нима Нуризаде
В ролите: Томас Ман, Джонатан Даниел Браун, Оливър Купър, Дакс Флейм, Кърби Блис Блантън, Алексис Нап и Майлс Телър.
Разпространител: Александра филмс/ Green Hat Films

„Проектът Х“ проследява премеждията на трима напълно анонимни гимназиста – Томас, Коста и Джей Би – и техните опити да станат популярни сред съучениците си. Идеята им сама по себе си е доста невинна: да направят едно незабравимо парти и да заснемат всичко с камера, за да оставят документална следа в историята за техния подвиг. Нищо обаче не може да ги подготви точно за такова парти. Слухът се разнася светкавично докато мечтите угасват, репутацията бива потъпкана, а от руините се раждат легенди. „Проектът Х“ си е живо предупреждение за родители и полицейски власти навсякъде по света.

Проектът Х“ проследява премеждията на трима напълно анонимни гимназиста – Томас, Коста и Джей Би – и техните опити да станат популярни сред съучениците си. Идеята им сама по себе си е доста невинна: да направят едно незабравимо парти и да заснемат всичко с камера, за да оставят документална следа в историята за техния подвиг. Нищо обаче не може да ги подготви точно за такова парти. Слухът се разнася светкавично докато мечтите угасват, репутацията бива потъпкана, а от руините се раждат легенди. „Проектът Х“ си е живо предупреждение за родители и полицейски власти навсякъде по света.

Нима Нуризаде прави своя игрален дебют с напълно непознати актьори, които получават ролите след общонационално издирване на нови таланти. Тод Филипс (режисьор на „Последният ергенски запой“) продуцира филма заедно с Джоел Силвър („Матрицата“, „Шерлок Холмс“). „Проектът Х“ е по сценарий на Мат Дрейк и Майкъл Бакол, които развиват оригинална идея на Бакол.

В продукцията участват Томас Ман, Джонатан Даниел Браун, Оливър Купър, Дакс Флейм, Кърби Блис Блантън, Алексис Нап и Майлс Телър.

Екипът на филма включва още оператора Кен Сенг („В ритъма на танца 3D”), сценографа Бил Бржески („Път с предимство“), монтажиста Джеф Грот (ТВ поредицата „Антураж“) и дизайнера по костюми Алисън МакКош („Последният ергенски запой“).

ЗА ПРОДУКЦИЯТА

Исках да съм готин поне за една вечер.

Исках момичетата да ме забележат.

И тогава нещата излязоха от контрол.”

Къщата излгежда така все едно се намира насред военна зона, а не в нормален жилищен квартал. Трудно е да се определи кое е нанесло повече щети – огънят или хеликоптерът, който се е опитал да го потуши. Със сигурност разгневеният наркодилър с огнехвъргачка носи голяма част от вината. Той, разбира се, просто се е опитвал да си върне градинския гном, който развилнялите се тийнейджъри отмъкват без да подозират за истинската му стойност. За тях гномът е просто талисман за тяхното „планирано социално събитие“ – партито, което ще ги извади от дупката на анонимността и ще ги вкара завинаги в историята на гимназиалните подвизи. Все пак само веднъж се става на 17, нали? Така че щетите за милиони долари по всяка вероятност са дело на трите момчета в епицентъра на събитията.

Добре, че всичко е само наужким, въпреки че е заснето да изглежда реално. Това е резултат от снимките на щурата комедия „Проектът Х“, вдъхновена от многобройни истории за купони, които са излезли напълно от контрол, и показваща високата цена, която трябва да се плати, за да се оправи забърканата каша.

„Всичко започна доста странно, по-скоро като експеримент,“ обяснява продуцентът Тод Филипс. „Щом узнахме за основната идея от Алекс Хайнеман (нашия изпълнителен продуцент), няколко човека се събрахме в една стая и започнахме да си подхвърляме спомени от паметни партита, в които или сме участвали лично, или за които сме слушали истории. Впоследствие, просто трябваше да уточним тона на филма и конкретната история, която ще разкажем. Това бе забавната част от работата лично за мен.“

Сценаристът Майкъл Бакол развива отделните истории в един сценарий, на който се опира филма. „Тод се свърза с мен докато бях в Торонто за снимките на друг филм. Обсъдихме концепцията и още същата нощ написах един вдъхновен и-мейл, който в общи линии очертаваше целия филм. От самото начало идеята бе да създадем най-откаченото гимназиално парти на всички времена. Очевидно имахме нужда и от огнехвъргачка. Останалото се напасна от само себе си след няколко седмици.“

Вторият сценарист на филма, Мат Дрейк, споделя, че е щастлив от възможността да работи по сценарий, който трябва да изглежда абсолютно несвързан и хаотичен. „Основното предизвикателство бе да създадем среда, в която присъствието на камера, документираща всяка стъпка на героите, е оправдано, но без да отвлича вниманието на зрителите прекалено от сюжетната линия и факта, че гледат истински игрален, а не документален филм. След това трябваше да обърнем внимание и на други въпроси, като какви телесни течности ще видим на екрана и дали трябва да убием някой герой?“

„Проектът Х“ разказва историята на трима приятели, които решават да отпразнуват 17-ия рожден ден на триото с парти, което да бъде запомнено завинаги. Малко по малко лошите им решения и липса на късмет водят до пълна загуба на контрол над завихрилия се купон, като настроението буквално преминава от празнично в революционно.

„Това е филм за анонимните момчета,“ обяснява Тод Филипс. „Те нямат собствена категория, просто защото никой не ги забелязва. Те са невидими. И отчаяно се нуждаят от нещо, което да промени тази ситуация. Лично аз мисля, че повечето хлапета в гимназията попадат в тази категория, а не в двете популярни категории, които делят децата на атлети и зубъри. Повечето просто са анонимни и минават под радара.“

Няколко визуално пленяващи реклами с подчертана парти тема стават причина Нима Нуризаде да получи работата като режисьор на филма.

„Нима бе перфектен за нашия проект,“ коментира Филипс. „Той е британски режисьор, който има опит в сферата на музикални видеоклипове и рекламните спотове. И макар, че не е снимал пълнометражен игрален филм досега, той има достатъчно натрупан опит, който пасва идеално на стила, който търсехме за „Проектът Х“. Разбира се, ключова се оказа срещата ни лице в лице, на която поговорихме и му обясних какъв филм искаме да заснемем. Той схвана всичко още от първия разговор.“

Представих моя поглед върху историята и как бих искал да развия сценария, “ спомня си Нуризаде. „Описах и как си представям визуално филма. След няколко телефонни разговора с екипа на продуцентите най-накрая ме свързаха с Тод. С него си паснахме, поговорихме и се посмяхме. След това изпълнителният продуцент Скот Бъдник ми каза да дойда при тях. Не знаех какво точно означава това, така че си приготвих багаж за около две седмици и пристигнах в Лос Анджелис. В крайна сметка съм тук от 2 години.“

Запитан защо мисли, че той е най-удачния избор за режисьор на „Проектът Х“, Нуризаде отговаря, „Всички решиха, че с моя стил филмът ще изглежда автентично. А мен ме въодушеви възможността да разкажа историята от първо лице през погледа на героите. Стори ми се жестока идея, а още по-яко щеше да е да наемем неизвестни актьори за ролите. Да открием нови хлапета, които тепърва си пробиват път в кариерата, ми се видя чудесна възможност.“

Джоел Силвър, изпълнителен продуцент, сам има богат опит с комбинацията от екшън и комедиен хаос. Той коментира продукцията по следния начин: „Нашата идея бе да накараме зрителите да повярват, че гледат нещо, което наистина се е случило. Затова не искахме и да наемаме познати лица. Да, това си е художествена измислица и игрален филм, но искахме да бъде нещо напълно ново, невиждано досега от публиката. Мисля, че този подход ни помогна да създадем филм, който носи дух на реализъм.“

„Исках актьорите да се чувстват като самите герои, а не като актьори, които влизат в даден образ,“ отбелязва Нуризаде. „От самото начало търсехме хлапета, които да ни предложат нещо специално. Искахме да намерим личности, които ще развием едновременно с техния екранен образ в процеса на снимки.“

Аз съм Томас Къб. Днес имам рожден ден.

Трябва да наминете.”

За да изберат актьори за ролите на тримата приятели в центъра на историята, продуцентите на филма решават да се доверят на напълно отворени прослушвания, като повечето идват под формата на клипове, качени на специално създаден за целта сайт. По този начин са намерени млади актьори, които не само имат сходни характеристики с героите от сценария, но също и други отличителни черти, които на свой ред са вмъкнати във филма, така че ролята да бъде максимално напасната към съответния изпълнител, а и обратното. С оглед напасването на актьор и роля е взето и друго важно решение, което се прилага почти без изключения: героите да носят имената на самите актьори, които влизат в съответния образ.

Миловидната душевност и уязвимост на Томас Ман си пасва перфектно с образа на Томас, тийнейджърът, който е на път да стигне заветната 17-годишна възраст. Комедийният талант на Джонатан Даниел Браун е използван чудесно в образа на неособено общителния Джей Би, който се радва да е просто част от някакво общо забавление. Оливър Купър изглежда повече като нюйоркчанин отколкото като момче от Охайо, каквото всъщност е. Това е използвано, за да му се изгради минало на неохотен пришълец от Куинс в Северна Пасадена – процес, който започва още по време на прослушванията.

Ман е един от малцината в екипа на филма, който има някакъв предишен опит в снимането на игрални филми. Той обаче открива, че „Проектът Х“ надхвърля всичко, с което се е сблъсквал до момента. „Бе просто невероятно да бъда на снимачната площадка, да бъда част от парти, което само по себе си е отделен герой в историята и се трансформира в своеобразно чудовище. Трудно ми бе да предам ужаса, който Томас започва да изпитва от развоя на събитията, защото по време на снимки падаше голям смях. Далеч по-лесно ми бе да бъда Томас, когато той решава, че вече няма какво да губи и му остава само да се забавлява колкото може повече в оставащото време.“

Получавайки първата си роля, Браун буквално не може да повярва на късмета си. Той заявява: „Определено не го очаквах. Очаквах цял живот да работя обикновена работа за по 8 долара на час. Преди няколко години напуснах общинския колеж, за да се изявявам като стендъп комик по клубовете. Това бе основното ми занимание. Перспективата бе да стигна до някое градче в Средния Запад, да си кажа шегите, да получа 15 долара и да си поплача хубаво. И толкова. Никога не съм си поставял за цел да пробия във филмовия бизнес, но случилото се е повече отколкото някога съм се надявал да постигна.“

Купър също напуска училище, за да се посвети на стендъп комедията. Докато посещава актьорски класове, той дочува, че „пичовете, създали „Последният ергенски запой“ организират отворени прослушвания за тийнейджърска комедия. Поразпитах наоколо, създадох си връзки, тормозих разни хора и накрая получих шанс да се явя на прослушване.“ Още от първата среща Купър демонстрира някои черти, които впоследствие стават част от образа на Коста. Като да си свали панталоните, за да остане само по слипове. „Когато усетя, че рискът ще ми донесе нещо положително, не се притеснявам да рискувам, защото мисля как в същото време аз съм себе си и не съм уплашен, а в крайна сметка няма и какво да губя. Ако се явиш с мисълта, че имаш какво да губиш, то вероятно наистина няма да получиш ролята. Така че непукисткото ми поведение явно е свършило работа. Все пак в определени моменти по време на снимки трябваше да се държа по-обрано. Забавно е да се правиш на кретен, но за да сработи образа на героя публиката все пак трябва да го хареса.“

Всичко зависеше от трите момчета в главните роли и взаимодействието помежду им,“ казва Тод Филипс. „Никога не сме правили прослушвания поединично. Винаги имаше трима актьори заедно в стаята, като постоянно ги разменяхме, докато не намерихме вярната комбинация.“

Изглежда така все едно познавате тези хлапета, все едно сте израстнали заедно,“ допълва Джоел Силвър. „Заедно те са наистина страхотен отбор.“

След като получават ролите, тримата млади актьори започват да се мотаят често заедно, да ходят по увеселителни паркове, да гледат заедно филми и т.н. И докато за момчетата това може да се е сторило просто като общо забавление, то за продуцентите е ясно, че колкото по-добре се опознаят актьорите преди начало на снимките, толкова по-непринудено и автентично ще бъде тяхното общо екранно представяне. А и да се возиш на скоростно вклаче си е далеч по-забавно от сухи репетиции.

Разбира се, сред основните причини за организиране на подобно щуро парти е желанието на момчетата да бъдат забелязани от момичета, които иначе никога не биха се престрашили да заговорят. Особено секси мацка като популярната Алексис, в чийто образ влиза Алексис Нап.

Моята героиня решава да отиде на партито на Томас, защото не вярва, че той и приятелите му могат да се справят с организирането на подобно нещо,“ обяснява младата актриса. „Тя знае, че Томас си пада по нея, така че и това донякъде я мотивира да отиде, като тя определено е заинтригувана от смелостта му. И когато партито се превръща в една истински епична нощ, тя започва да вижда Томас в нова светлина, за което той само си е мечтал, че може да се случи.“

Едно момиче, около което Томас не се спича – а вероятно трябва да го прави – е дългогодишната му приятелка Кърби, изиграна от Кърби Блис Блантън. „Убедена съм, че всеки може да си спомни за приятел, който те вижда просто като приятел, докато ти всъщност изпитваш по-силни чувства към него,“ обяснява актрисата. Блантън се забавлява да пресъздаде скритите импулси в една такава едностранна връзка. „Нима ни окуражи да импровизираме, да се забавляваме и да се поставим на мястото на героите си. На мен лично изключително ми допадна такъв подход. Мисля, че именно и поради това филмът ще изглежда максимално реалистичен на зрителите, а и заради непринудените отношения между Томас и Кърби.“

В ролята на истинския „най-добър“ приятел на Томас и вероятно най-уникалния гост на партито е йоркширския териер Майло – семейното куче, което буквално е издигнато на нова ниво по време на купонджийската нощ.

За ключовата роля на аудио-визуалния маниак, който документира всеки момент от лудата парти нощ, Нуризаде и компания се спират на млад видео блогър, който вече сам има множество верни фенове. Дакс Флейм прекарва последните две години в заснемане на собствените си често язвителни и неконвенционални наблюдения преди да бъде повикан на прослушване. „Героят ми държи камерата през повечето време, така че реално не се вижда на екран, но когато влезе в кадър, включването му е наистина паметно,“ отбелязва самият Дакс.

Това са доста повече от 100 човека.”

Мислейки как да създадат по-реалистично усещане и да разчупят рамките на филм, който протича от първо лице, Нуризаде и операторът Кен Сенг си дават сметка, че в 21 век всеки с мобилен телефон всъщност може да мине за автор на филм. Така, още от самото начало става ясно, че „Проектът Х“ не само ще бъде филм, който отива далеч отвъд видяното досега в гимназиални филми, но и случващото се в него ще бъде показано през множество гледни точки. Голяма част от предварителните дискусии се въртят около практическата страна на използването на различни формати за снимане и последващото им напасване в един цялостен филм.

Филмът бе заснет с 8 различни снимачни системи,“ обяснява Кен Сенг. „Това е филм, който протича през погледа на множеството, което се стича на партито, което придава уникална гледна точка върху цялата ситуация. Помислихме как най-добре да обхванем мащаба на събитието и разрухата със средствата, с които разполагахме. Като например, как да направим така, че 200 души да изглеждат като повече от 1000.“

В етапа на предпродукция Нуризаде и Сенг тестват многократно 12 вида камери, като в крайна сметка се спират на дигиталната Sony F23 за основна камера на филма, защото тя може да се справи със заснемането на екстремно осветени сцени – от слънчева светлина през деня до клубни светлини през нощта на партито. Кадри са заснети с различни камери от всеки възможен ъгъл, за да може крайният продукт стилистично да отразява фрагментарното усещане, което носят хаотичните събития по време на партито. През 25-те нощи на снимки екипът дори раздава дузина мобилни камери на част от статистите, които са насърчени да снимат напосоки каквато част от масовата веселба им попадне пред погледа. „Много от получения по този начин материал наистина допринесе за цялостната визия на филма,“ коментира Сенг.

Едно от предизвикателствата при използването на толкова много камери на снимачната площадка е как те да не се виждат в отделните кадри. Решението? Операторите да бъдат облечени в черно и да станат част от тълпата на партито, като камерите им бъдат лишени от всички излишни елементи, така че да остане само механизма наистина необходим за снимки. Предрешени по този начин те са почти незабележими докато се стрелкат наоколо из снимачната площадка, крият се в храстите, между колите или където въобще могат да останат незабелязани в конкретната сцена. Цялото това тичане наоколо придава допълнителна хаотична енергия на и без това нажежената атмосфера.

Допълнително е използвана малката EX3 HD камера, която е с размерите на червило и дублира визията през призмата на мобилните телефони на героите; в употреба влизат и мобилни устройства като iPhone и Blackberry, а дори и Canon 5Ds и 7Ds камери за статични снимки и видео, които са раздавани на допълнителни оператори, присъстващи в определени сцени.

Бог да благослови монтажния ни отдел, защото заснехме еквивалента на два милиона фута филмова лента,“ отбелязва Кен Сенг. „Обикновено толкова материал се заснема за голям военен или приключенски филм, по който се работи поне половин година.“ Отделът, ръководен от Джеф Грот, успява да поддържа темпо още по време на снимките и само 2 седмици след техния финал е готов с първата версия на завършения филм.

За да може различните формати заснет материал да заговорят на един общ език при монтажа, те са качени в специална компютърна система, разработена от Codex, която създава лесни за работа файлове, с които монтажистите боравят за целите на напасването на епизодите във финалната версия на филма.

Фактът, че филмът е заснет предимно в хронологичен ред е предимство за Грот и екипът му, защото така те могат да поддържат ден за ден работна версия с добавяне на следващите епизоди, без да се налага да търсят къде точно да поставят новозаснетия материал. Този процес на снимки е от предимство и за художествения отдел, който би бил изключително затруднен да възстанови каквато и да било част от декорите в състоянието им отпреди опостушението на партито.

Продуцентите решават да заснемат цялото парти в къща, разположена в студията на Уорнър в Бърбанк, където има изградена цяла жилищна улица. Всъщност, къщата, която решават да използват, е разположена точно срещу къщата на Роджър Мърто, герой в продуцираната от Джоел Силвър поредица „Смъртоносно оръжие.“

Бе мил знак на съдбата да бъда отново на същата улица,“ споделя Силвър.

Нямахме особен избор при намирането на подходяща къща за снимките,“ обяснява Тод Филипс. „Нямаше как в продължение на 5 седмици да блокираме истински жилищен квартал, а какво остава да подпалим истинска къща. Така че трябваше да извършим всичко в контролирана среда и студията на Уорнър предложиха всичко необходимо.“

Тази вечер е посветена на момичетата, които иначе няма да ни погледнат.

Тази вечер всичко ще се промени.”

Както най-якото парти в гимназията никога не може да бъде забравено, така и хората от екипа на „Проектът Х“ никога няма да забравят седмиците снимки, през които работят над най-якото фалшиво парти, на което някога са били.

Бе абсолютно невероятно,“ с усмивка споделя Томас Ман. „Бе щуро да работя с Тод Филипс, Джоел Силвър и всички останали по един от първите ми филми. Всички бяха чудесни. Всичко премина твърде бързо, направо като в мъгла.“

В началото имах изключително високи очаквания за снимачния процес,“ допълва Оливър Купър. „В крайна сметка тези очаквания надминаха всичко, което някога съм си представял. Надявам се и публиката да остане с подобно впечатление след края на прожекцията.“

Живеем във време, в което всеки може да грабне камера и да заснеме какво се случва около него, като точно такова чувство искахме да предадем с нашия филм,“ казва Джонатан Даниел Браун. „Филмът също показва на какво са готови приятелите един за друг, за да направят един рожден ден или друго събитие паметен момент. Не казвам, че задължително трябва да присъстват разрушения на имущество и физически наранявания, но понякога вероятно и това има значение.“

Ако трябва да съм честен това не е чиста комедия,“ отбелязва Тод Филипс. „Това е филм за няколко лоши решения и как нещата могат да излязат от контрол,… а това винаги е забавно да се отрази.“

Режисьорът Нима Нуризаде предлага своя заключителен поглед върху „Проектът Х“: „Това е филм за забавление. Ние се забавлявахме да го заснемем и искаме хората да се забавляват докато го гледат. През 80-те имахме страхотни филми за хлапета, които искат да променят живота си, да бъдат забелязани, да бъдат популярни. Надявам се нашият филм да има същото значение за днешните деца, въпреки че не препоръчвам да базират действията си на решенията, които Томас и приятелите му взимат и прилагат на практика!“

Скоро