fenix-coverДа рисуваш светове, усещания, емоции и то само с няколко думи е истинско майсторство, което малко постигат. Бойко Бойков обаче е успял. В книгата си „Птицата феникс търси гнездо” даровития творец пресъздава различни чувства, усещания, изживявания само с няколко думи. Но те се оказват напълно достатъчни да потопят читателя в неговия лиричен свят.

Книжката е събрала къси разкази (от няколко изречения), които разкриват мъдрости, разказвайки ни за най-обикновени неща. Те едновременно навяват спокойствие и ни карат да се замислим, за заобикалящата действителност, която е неразривна част от нашия свят. Интересно е как авторът забелязва и описва дребни детайли, които на пръв поглед изглеждат съвсем, съвсем незначителни, но в действителност характеризират важни събития от живота ни.

Оказва се, че писането не е единственият талант на Бойко Бойков. Книжката е илюстрована с графики, които са негово дело и напълно кореспондират с текстовете в нея.

„Птицата феникс търси гнездо”, 136 с., цена: 7.99 лв.

Бойко Бойков е роден на 20 юни 1947 г. в София. Завършва Френската гимназия, а след отбиване на военната служба като парашутист – специалност френска филология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Работи във вестниците “Земеделско знаме”, “Народна култура”, “Софийско утро”, а през последните двайсет години – във в. “24 часа”. Автор е на много статии, репортажи, интервюта, анализи, редица кореспонденции от страната и чужбина. Превел е частта “Името” от романа на Марсел Пруст “В търсене на изгубеното време”, публикувана в списание “Съвременник”. В продължение на година прекарва в ателието на големия наш скулптор проф. Любомир Далчев. При него изучава рисуване и композиция, а от разговорите им за изкуството се ражда поредицата от седем части “С годините назад”, публикувана във в. “Народна култура”. Изпълнител е на ролята на телевизионния репортер в българско-френския филм на Елвио Сото “Над Сантяго вали” (1976 г.). Негови творби са включени в няколко антологии с очерци и интервюта.

Авторът за книгата си

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛЮ,

Преди време написах един текст, който и досега не е публикуван, за това как на една трамвайна спирка си седим със Сегашно време и спорим дали това съм аз или не. Постепенно към нас се присъединяват и другите Времена – минали, сегашни, бъдещи… Настъпи голяма препирня, в някои моменти и на висок глас. Накрая, Сегашно време отсечe:

– Глупости! Нима това си ти?

Въпросът остана без отговор, защото в този момент върху тебеширено бели коне се зададоха Правилата от Нормативната Граматика…

Надигнах се и исках да избягам, но Времената ме задържаха. Оттогава търся начин да държа далеч от погледа си тези Правила, но не ми се получаваше.

Когато работех върху текстовете от тази книга усетих полъх. Тогава проблясна светкавицата. Записвах мисли, впечатления, цял разказ, колкото и кратък да беше той, вълнения, които преливаха едно в друго, без да прекъсват, радост и тъга от единението със света около мен. Така разбрах, че това беше потокът на съзнанието. И записвах. Нямаше значение дали е рано сутрин, тежък следобед или късна доба. Пропуснех ли, То отлиташе. Така стигнах до началната главна буква и последната главна буква. Между тях всички букви бяха равни и не пречеха на читателя да следи движението на духа. Правилата от Нормативната Граматика бяха победени. Бях записал потокът на съзнанието.

Така се родиха тези адски къси разкази, писани и четени на един дъх.

 

Авторът

18 май 2013

Вашият коментар